Уилям Джеймс (1842–1910) е водещ американски психолог и философ. Неговото основно съчинение – Принципи на психологията (1890) – носи семената на феноменологията и прагматизма и оказва влияние върху редица европейски и американски мислители, сред които Едмунд Хусерл, Бъртранд Ръсел и Лудвиг Витгенщайн. Джеймс се обръща към проблеми на религията още в най-ранните си есета и в Принципите, но най-вече във Волята да вярваш и други популярнофилософски есета (1897), Човешкото безсмъртие (1898), Разновидностите на религиозния опит (1902) и Плуралистичната вселена (1909). Своите схващания за знанието, истината, вярата и реалността, които до-минират в съчиненията му от 1970-те години нататък, Джеймс систематизира в обзорния си труд Прагматизмът от 1907 г. По думите на Бъртранд Ръсел, Джеймс се утвърждава като един от най-привлекателните съвременни мислители заради „изключителната толерантност и човечност” на своите възгледи.