Георгий Федотов

Георгий Федотов (1886–1951) е руски философ, историк и публицист. Специалист по история на Средните векове. Учил е в Технологическия институт в Петербург, от който бил изключен и изпратен зад граница заради участието си в социалдемократическото движение. Връщайки се в Русия през 1908 г., продължава образованието си в Историческия факултет на Петербургския университет. През 1914–1918 г. е приват-доцент в Петербургския университет, а от 1920 до 1922 г. – професор в Саратовския университет. През 1925 г. емигрира. От 1926 до 1940 г. е професор в Православния богословски институт в Париж, а от 1942 до 1951 г. преподава в Православната духовна семинария в Ню Йорк. Един от създателите на списание Нов град (Париж, 1931–1939 г.), пропагандиращо идеите на християнския социализъм. Автор е на повече от 300 публикации и есета, посветени на обществени проблеми, в това число на книгите: Абелар (1925), Светците на Древна Рус през X–XVII век (1931), И е, и ще бъде. Размишления за Русия и революцията (1932), The Russian Religious Mind (1946). Предложеният тук текст е публикуван в руското религиозно-философско списание Път, из-давано от Николай Бердяев в Париж през 30-те години на ХХ век