Матия Ферарези е италиански журналист, който е рабо­тил като кореспондент за италиански издания в САЩ, а негови статии са публикувани в редица американски изда­ния, сред които Уолстрийт Джърнъл и Вашингтон Поуст. Автор е на няколко книги, в които анализира конспиратив­ните теории, дезинформацията и фалшивата наука, а в момента подготвя книга за интелектуалната история на тръмпизма. Настоящата статия е публикувана във вестник "Файненшъл Таймс" на 2 април 2026 г.

Тръмп и Питър Тийл успяват да обединят разединените фракции в Католическата църква срещу един земен противник

Папа Лъв определи решението на Тръмп да започне война срещу Иран като „скандал за цялото човешко семейство“. Този конфликт крие в себе си и мо­гъщо божествено измерение, което кара някои американски официални пред­ставители и военни лидери да посегнат към религиозна реторика в оправда­ние на водената война.

По време на наскоро проведено в Пентагона богослужение министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет отправи молитва за „съкрушително наси­лие срещу онези, които не заслужават милост“. Косвен отговор на неговото изявление бяха думите на папа Лъв, който каза, че Иисус „не се вслушва в мо­литвите на онези, които започват война“.

Войната в Иран не е единственият спорен проблем. Ватиканът и Белият дом имат дълбоки противоречия по темите за имиграционната политика, атаката срещу Венецуела, конфронтацията на САЩ с Европа и разрушаване­то на многостранните институции. Светият престол следи с нарастваща тревога и ситуацията в Куба. А тъй като много от войните и вътрешни­те репресии на Вашингтон стават възможни благодарение на софтуера „Палантир“[1], Ватиканът се противопоставя и на съюзниците на Тръмп от света на технологиите. Преди месец апокалиптично ориентираният техно­логичен инвеститор Питър Тийл снизходи във Вечния град, за да произнесе своите тайнствени, но добре познати лекции за антихриста и края на вре­мената. Католическият свят го посрещна, сякаш беше вестгот, дошъл да плячкоса града.

Висшите представители на католицизма се отнесоха към основателя на „Палантир“ като към опасен вероотстъпник, който трябва да бъде избяг­ван, а не просто като към неконвенционален християнин, който поне заслу­жава да бъде изслушан. Католическата преса го атакува като зловещ псевдо­мислител, разпространяващ изкривена политическа теология, а богослов от един от папските университети отиде толкова далеч да допусне, че е въз­можно той самият да е антихристът. Предварително е било издадено нареж­дане сериозните богослови да стоят далеч от тези конференции, а според италианските медии в двореца в Рим, където Тийл е изнасял своите лекции, фланьорите със засукани мустаци са били далеч повече от изследователите на Библията. Така евангелисткият технологичен магнат неофициално е бил отлъчен от Църквата, към която дори не принадлежи. В своите лекции Тийл развива тезата, че антихристът ще се опита да забави технологичния прог­рес, като сложи юзди на човешките иновации чрез налагането на регулации и морални ограничения.

Папа Лъв XIV следи с голямо внимание темата за технологичното развитие и изкуствения интелект. Скоро се очаква да бъде издадена енцикликата, озаг­лавена Magnifica Humanitas, в която ще бъдат изложени размислите на папата относно визията на Католическата църква за човешката природа и нейното отношение към технологиите. В тази ключова битка между „ускорители“ и „сдържащи“ Тийл и Ватиканът не биха могли да бъдат по-далеч един от друг.

Есхатологичната тема има ясно изразено политическо измерение. Тийл е един от ранните привърженици на Тръмп още от 2016 г., а преизбирането му през 2024 г. беше изтълкувано от Тийл буквално като apokalupsis, момент на „разкриване“ на всички злодеяния, които предишната администрация е скрила от своите граждани. Той е ментор и на вицепрезидента Джей Ди Ванс, започнал личното си пътуване към Католическата църква след посещение на лекциите на Тийл. Заедно с държавния секретар Марко Рубио, Ванс е сред най-изявените католици в ръководството на една администрация, която е в по-голяма война с църковното учение от която и да било друга в съвре­менността. Ванс следи внимателно отношенията със Светия престол, а на няколко пъти е влизал и в бурни спорове с американските епископи и с пред­ставители на Ватикана. На свой ред силната връзка между Тийл и Ванс не ос­тава незабелязана за официалните лица във Ватикана, които избягваха Тийл по време на престоя му в Рим – град, където духовните и земните битки се преплитат от хилядолетия.

Ала причината за леденото посрещане на Тийл не са само богословските раз­личия. То се дължи и на възприетата от самия него роля на неформален посла­ник на Тръмп, който изпълнява волята му както на земята, така и на небето. В жест, вероятно замислен като проява на добра воля, Тръмп отправи покана към папа Лъв да посети своята родна страна по повод 250-годишнината от нейната независимост. Папата обаче отклони поканата.

В същото време американските епископи решиха да не подновят споразуме­нията си за сътрудничество с федералните власти за преселването на бе­жанци и за предоставянето на социални услуги на децата на мигрантите, а пък Ватиканът неприкрито отказа да се присъедини към Съвета за мир на Тръмп.

Всичко това създава усещането, че президентът на САЩ е постигнал чудо­творния успех да обедини американските епископи, исторически разделени на прогресисти и консерватори, в общ опозиционен блок срещу политиките, провеждани от една от най-наситените с католици американски админис­трации в историята. А войната в Иран се превръща в стрес тест за отно­шенията между Вашингтон и Светия престол, който не пропуска възмож­ност да покаже критичното си отношение към политиките на американския президент.

Превод от английски: Момчил Методиев