НОВА ГЛАВА В ИСТОРИЯТА. ХРИСТИЯНСТВОТО ВЪВ ВРЕМЕ НА ВОЙНА С ОРЪЖИЯ И ИДЕИ

През тази година се изпълниха думите на папа Франциск: „Ние живеем не само в епоха на промяна, а в промяна на епохата“. Папа Франциск отдавна говори за нашето време като за „фрагментирана трета световна война“. Сега дори Путиновият говорител казва, че третата световна война е започнала, и това е може би единственото му вярно твърдение. Оформят се нова геополитическа карта на света, нов морален климат в международните политически, икономически и културни отношения, нов световен ред. Изправени сме пред необходимостта да приемем нов, по-скромен стил на живот. Започва нова глава в историята.

От началото на това хилядолетие западният демократичен ред преминава през поредица от все по-трудни изпитания за своята устойчивост, издръжливост и надеждност: терористичната атака срещу Ню Йорк, финансовата криза, Брекзит, популисткото управление на Доналд Тръмп, глобалната пандемия от коронавирус и сега руската агресия, която представлява цинично разрушаване на системата на международно право, изградена след Втората световна война. Слепотата и наивността на европейските политици, които се ръководят само от икономически интереси, допринесоха за това Русия да се превърне в терористична държава, която с окупацията на Крим и настоящия геноцид в Украйна се изолира от цивилизования свят и днес го изнудва и заплашва. Ние все още не знаем как ще се отразят международната изолация, бедността и унижението на руското общество, захранвано от носталгия по съветската империя. Не знаем дали те ще насърчат създаването на макар и слаба демократична опозиция, или напротив, ще предизвикат фанатично националистическо фашистко движение, както в Германия след Първата световна война. Единственото, което е сигурно, че дори и след края на горещата война в Украйна светът няма да се върне в състоянието от началото на тази година. Решаващият фронт в тази война е общественото мнение в Русия, което е лишено от свобода на информацията и е подложено на интензивно промиване на мозъците от лъжливата пропаганда. Най-важните съюзници на режима на Путин и неговата империалистическо-националистическа идеология са политическата неграмотност на голяма част от руското население, липсата на положителен опит с демокрацията и преди всичко липсата на гражданско общество.

В много посткомунистически страни някои представители на елитите на политически победения комунистически режим, особено от неговата най-способна част, политическата полиция, най-бързо се изкачиха с асансьора на глобализацията до върха на властта и богатството, те на практика бяха единствените, подготвени за политико-икономическите промени с финансов капитал, контакти и информация. Владимир Путин е отличен пример за тези стари елити.

Първият сигнал за пробуждането на гражданското общество в Източна Европа бяха „цветните“ революции; основната причина за Путиновата агресия беше страхът, че искрата на възраждане на гражданското общество ще се прехвърли и в Русия. Окончателният край на Путиновата ера в Русия ще бъде не евентуален дворцов преврат на олигарсите или генералите, а събуждането на гражданското общество, както това се случи в Украйна.

Ако Западът не желае или не може да окаже достатъчно помощ на Украйна за спиране на руската агресия и защита на държавната й независимост, ако Западът пожертва Украйна заради фалшивата илюзия, че така ще спаси мира в света, както беше в случая с Чехословакия на прага на Втората световна война, тогава това ще насърчи не само по-нататъшната руска експанзия, но и всички диктатори и агресори в целия свят. Путин е толкова заинтересован от поражението на Украйна, защото е наясно, че то ще покаже на целия свят слабостта на Запада и ще бъде де факто поражение на цялата система на либералната демокрация. Защото тази система се крепи на капитала от доверие, което хората дават на действащите демократични институции, едно по-нататъшно накърняване на това вече разклатено доверие може да има фатални последици.

Против волята си Владимир Путин успя да създаде решителна и единна политическа нация в Украйна, за която принадлежността към Европа не е просто евтина реторична фраза, а ценност, заради която хиляди хора губят живота си. Украйна подписа с кръвта си молбата за членство в Европейския съюз. Днес Украйна е по-европейска от много основни страни в Европа.

Днес Украйна дава ценен урок на целия свят: дори плановете на една ядрена свръхсила могат да се провалят, когато им се противопоставят смелост и морална сила, мобилизирани от лидери, на които може да се вярва, готови на изключителна саможертва, владеещи изкуството да убеждават. Има ли днес Западът един политически лидер, който може да мобилизира морална енергия като Зеленски? (...)