„Всички войни, водени от руснаците, са отбранителни, без изключение. Русия е била винаги жертва на „континентална блокада“ от страна на Европа. Русия не прави нищо лошо. Зло е само това, което правят на Русия. Фактите нямат значение“ – това не е цитат от методическо указание на „Раша Тудей“ или Първи канал. Идеята за политическата непогрешимост на Русия е формулирана много преди началото на руската инвазия в Украйна и принадлежи на философа Иван Илин, изгонен от Съветския съюз с първия „философски параход“ на 29 септември 1922 г. До края на живота си (а той живее в изгнание 32 години) Илин ненавижда болшевизма и смята, че нацистките идеи от хитлеристки тип са спасителни за руския народ и държава. Сто години по-късно се оказа, че управляващият елит на Русия е съставен почти изцяло от предани ученици на Иван Александрович.

Билетите за първия кораб с изгнаници отиват при най-добрите сред най-добрите.Или, да речем, при най-забележителните.Иван Илин, комуто Ленин собственоръчно „издава бордната карта“ за парахода вместо разстрел („Не бива! Той е авторът на най-добрата книга за Хегел“), е пример тъкмо за „десен“ философ и мислител, монархист, отхвърлил категорично болшевишкия преврат.

Наистина, за разлика от Бердяев, Европа посреща Илин с безразличие, а след смъртта му през 1954 г. се постарава да го забрави, поставяйки името му сред множеството второстепенни десни руски мислители. И това въпреки факта, че Илин е наполовина германец (по майка, Каролине Луизе Швайкерт фон Щадион). Той пише и говори отлично на немски и за световната философия щеше да си остане един от многобройните изследователи на Хегеловата философия, ако не беше внезапният обрат на посмъртната му съдба през XXI век. Сега на Запад посвещават трудове на Илин. През 2018 г. американският историк Тимъти Снайдър публикува книгата „Пътят към несвободата“, в която изследва влиянието на философа върху светогледа на Путин: „Руската култура, пише Илин, автоматично поражда „братско единение“ навсякъде, където се разпростира руската власт. Той използва думата „украинци“ в кавички, тъй като отрича тяхното независимо съществуване извън руския организъм. Да говориш за Украйна означава да си заклет враг на Русия. За Илин е саморазбиращо се, че Украйна ще бъде част от постсъветска Русия“ (Т. Снайдър, „Пътят към несвободата“).

В постсъветска Русия държавните чиновници препоръчват да се четат трудовете на Илин, издавани и преиздавани в немалки тиражи.Цитати от съчиненията на философа звучат от високи трибуни, поставят се като епиграфи към публицистични статии и се използват често в заданията на държавните зрелостни изпити.

Обобщавайки тези факти, Снайдър открива в текстовете на Илин първоизвора на агресивния Путинов светоглед.

Не всички са съгласни с това смело заключение.Бившият професор от Томския университет Николай Карпицки, който сега живее в непрестанно бомбардирания от руски ракети Славянск, смята за недоказана „вината“ на Илин за всекидневните убийства на украинци.

„Публицистиката все пак не е философия. Илин има само една наистина философска книга, посветена на Хегел, доста добър труд, с който си е осигурил място в историята. Колкото до социалната му публицистика – какво да кажем, такива са схващанията му, отразяващи духа на времето. По онова време национализмът все още не е дискредитиран, той се възприема като решение на всички проблеми, затова фашистките идеи са популярни сред уж нормалните хора. Единствено „благодарение“ на Хитлер, който демонстрира на практика какво е фашизмът, тези идеи стават неприемливи. В увлечението си по фашизма Илин не е оригинален. Днес тези идеи са безнадеждно остарели, но страстта по Илин си остава модна сред руските националисти.

В средите на интелигенцията Илин се възприема независимо от архаичните му националистически разбирания и даже се култивира. Възгледите на Путин са формирани в светогледната логика на спецслужбите, те не произтичат от някаква философска система, но модните изисквания налагат изнамирането на солидна обосновка за тези възгледи, затова избраха Илин за авторитет. Преди години решиха да „завържат“ съветската космонавтика за някого от руските философи – и откриха Николай Фьодоров! Според мен Илин има същото отношение към действията на сегашния режим, както и Николай Фьодоров към космическите полети. За истински родоначалник на руския фашизъм бих посочил Данилевски, и по-точно книгата му „Русия и Европа“. Това е руският аналог на „Майн Кампф“, смята Николай Карпицки.

Навярно никога няма да узнаем до каква степен тъкмо четенето на книгите на Илин е „вдъхновило“ Путин да нахлуе в Украйна, във всеки случай някои цитати от статиите на философа звучат много по-актуално половин век след смъртта му: „Дългогодишната национална вражда между азербайджанските татари и арменците изискваше строго териториално разделение, но това разделение се оказа напълно неосъществимо: съществуваха големи териториални възли със смесено население и само присъствието на съветски войски предотврати взаимното клане... когато след падането на болшевиките световната пропаганда издигне в общоруския хаос лозунга: „Народи на бивша Русия, разделете се!“, тогава ще се отворят две възможности: или в Русия ще се надигне национална руска диктатура, която ще поеме в здравите си ръце „юздите на управлението“, ще потуши този пагубен лозунг и ще поведе страната към единство, пресичайки всички и всякакви сепаратистки движения; или такава диктатура няма да се създаде и в страната ще настъпи невъобразим хаос от придвижвания, завръщания, отмъщения, погроми, колапс на транспорта, безработица, глад, студ и безвластие“ (И. Илин, „Какво ще донесе на света разчленението на Русия?“)

Руски германец

Всички необходими условия за превръщането на Илин в убеден монархист и философ патриот са били налице: той е роден в Москва, в семейството на губернския секретар и адвокат Александър Илин, кръщелник на император Александър II.Освен това майка му, руската германка Каролине Луизе, го „снабдява“ с половинка чуждоземен произход, което често засилва патриотичното чувство.И все пак той сам гради своя мироглед.

В студентските си години Илин е, по спомени на съвременници, „руски германец“: повече от всичко го интересува немската класическа философия, трудовете на Кант, Шелинг, Хегел, които чете свободно в оригинал.По-късно тъкмо философията на Хегел ще стане обект на дисертацията му, която е забелязана от Ленин и му спасява живота.Но за това е още рано.

Както повечето студенти, през 1905 г. Илин симпатизира страстно на революционните идеи, но като повечето от тях през 1906 г. е напълно разочарован от „тези глупости“ и се завръща към академичната работа. Твърдят, че се отличавал с фантастична работоспособност, която давали за пример на останалите студенти. Почти чудовищна работоспособност: „Понякога, предвкусвайки, скърцам със зъби от писателски апетит“, споделя той в едно от младежките си писма.

Като най-добър студент, Илин остава в университета, след като завършва образованието си, и „готвейки се за професура“, започва да преподава във Висшите женски курсове, където се запознава с бъдещата си съпруга Наталия Вокач.Скоро двамата се женят.Впрочем с това „личният живот“ на Илин се изчерпва – в биографията му по-натам няма нито романи, нито дълбоки привързаности и дори деца не оставя след себе си.Цялото му по-нататъшно съществуване е посветено на политиката и философията. (...)