На 6 юни тази година в София, в рамките на диалога между православни и баптисти в Европа и Америка, се проведе колоквиум на тема „Църква и общество“, организиран от Богословския факултет на Софийския университет и Богословския институт „Св. Тривелий“. Участие взеха доц. Светослав Риболов, доц. Костадин Нушев и гл. ас. о. Михаил Михайлов от Софийския университет, доц. Паруш Парушев и д-р Даниел Патерсън от Института „Св. Тривелий“, а дистанционно се включиха д-р Брандън Галахър от Университета в Екзитър, Великобритания, д-р Аристотел Папаниколау от Университета „Фордам“ в Ню Йорк и др. Бяха дискутирани въпроси, свързани с отношенията между държавното устройство и църковните структури, демокрацията и човешките права, свободата на религиозните изповедания и хуманитарните предизвикателства във връзка с руската агресия в Украйна.

Участниците в срещата се обединиха около тезата, че съвременните отношения на сътрудничество между Църквата и държавата би трябвало да се изграждат и основават върху принципите на свободата на личността, свободата на съвестта и вероизповеданието, зачитането на човешките права, върховенството на закона и поддържането на справедлив обществен и правов ред, ориентиран към общото благо в едно съвременно, демократично и плуралистично гражданско общество. Доц. Костадин Нушев подчерта, че са необходими системни усилия за възприемане на модерната договорно-правна парадигма на равноправни междуинституционални отношения с държавата и възприемане на балансиран подход към концепцията за човешките права чрез преоткриване на нейните християнски корени в учението за достойнството на човека като свободна и богоподобна личност (Бит. 1:26-27) и принципите на християнския хуманизъм. Проблемът е, че за някои по-консервативни кръгове в Православната църква и отделни политически защитници на православието, интерпретиращи го само като алтернатива и контрапункт на Запада или на модерната цивилизация, това представлява своеобразен културен шок и сериозно предизвикателство, а всяка промяна в тази посока се възприема като „посегателство“ или „предателство“ срещу унаследената традиция и архаичното наследство от миналото. В някои свои форми обаче това наследство се възпроизвежда в настоящето чрез своеобразни светогледни стереотипи и политически парадигми, които са отглас от старите привички да се прибягва към „меча на кесаря“ за разрешаване на вътрешноцърковните и религиозните въпроси. Такива подходи пречат за създаването на съвременни, равноправни и балансирани отношения на Църквата с държавата в съвременното общество.

В контекста на военната инвазия на Русия в Украйна участниците в колоквиума коментираха подкрепата на Руската православна църква за един авторитарен режим, в който властта на държавата става все по-произволна, а човешката личност се свежда до инструмент за налагане на политиката на господство. Брандън Галахър, преподавател по систематическо богословие в Университета в Екзитър, насочи вниманието на участниците в колоквиума към декларацията на Богословската академия във Волос, осъждаща като църковно лъжеучение идеологията за „руския свят“, възприета преди двадесет години като външнополитическа доктрина в Русия и прокламирана активно от Московската патриаршия. Посланието на богословите от Волос, разпространено на 13 март, е подкрепено до края на май от над 1500 изтъкнати академични богослови и православни хуманитарни учени от цял свят. Текстът, насочен срещу етнофилетизма, стъпва върху приетата на 31 май 1934 г. Барменска богословска декларация, която се възпротивява на покорството на Църквата пред държавата, в частност пред националсоциализма, и на диктатурата на Адолф Хитлер.Разработена от Карл Барт с помощта на Томас Брайт и Ханс Асмусен в Бармен, предградие на Вупертал, тази декларация води до разцепление на Евангелската църква в Германия: между християните, станали част от Изповядващата църква, и тези, които поддържат църквата, носеща името „Немски християни“ (създадена в подкрепа на националсоциалистите и Хитлер и изобщо на арийския поглед върху библейската история). „Ние отхвърляме лъжливото учение, че има области в живота ни, в които не служим на Иисус Христос, а на други господари; области, в които не се нуждаем от оправдание и освещение чрез Него... Ние отхвърляме лъжливото учение, че Църквата трябва да се откаже от формата и реда на посланието си по своя преценка или да го промени под натиска на властващите идеологически и политически убеждения“, се казва в Барменската декларация. „Ние категорично отхвърляме всички форми на управление, които обожествяват държавата (теокрацията) и поглъщат Църквата, лишавайки я от свободата й да се противопоставя пророчески срещу всяка несправедливост. Ние също така укоряваме всички онези, които защитават цезаропапизма, заменяйки своето окончателно покорство на разпнатия и възкръсналия Господ с това на всеки лидер, който има власт и твърди, че е богопомазан или носи титлата „кесар“, „император“, „цар“ или „президент“, настояват православните богослови от Волоската академия 88 години по-късно. „Когато съставяхме тази декларация – сподели Галахър по време на колоквиума в София, – изходихме от Барменската декларация, тъй като доктрината за „руския свят“ е националистическа и фашистка, да, именно фашистка, не употребявам това понятие лековато. Наистина става дума за фашизъм. Ние вярваме, че подобно еретично и призоваващо към насилие учение, което бе използвано като повод за нашествието в Украйна, няма място в Православната църква.“ Той припомни, че в историята на Църквата е имало моменти на осъждане (анатема) на всякакви ереси, включително на иконоборството, и призна, че във Волоската декларация е заимстван този тип изразност. И макар да не са поставяни кавички, ясно личи, че са използвани пасажи от някои древни синодици. В текста обаче няма поименно отхвърляне или персонално осъждане на някого, авторите на декларацията се фокусират върху същината на идеологията за „руския свят“, която противоречи на Евангелието и е несъвместима с православната вяра. „Не използвахме думата анатема, тъй като е твърде силна и щеше да отвлече вниманието от същността. Затова решихме да прибегнем към нови понятия и вместо анатема използвахме думите осъждаме и отхвърляме като неправославно, които се повтарят няколко пъти. Подходихме така, защото не искахме да разпалваме емоции, а да покажем със спокоен ум кое е неправилно в учението за „руския свят“. (...)