ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ…

Не, не е случайна!

Събитията около построяването на Вавилонската кула са момент от общия исторически развой на човечеството и едно стъпало от социалнополитическото му израстване. Човекът започва своето икономство, всъщност своята мисия да се грижи за земята (Бит. 2:15), като постепенно разширява своето облагородяващо въздействие върху ред полезни растения – градинарство. Библейската праистория ни разкрива и друга страница от културния напредък – строителството на градове, а във връзка с това и появата на царства, герои и хора, стремящи се да придобият име и слава, т.е. да оставят следа сред човеците – такива са разказите за Нимрод и Асур, за Вавилон и Ниневия.

Според Свещеното писание на Стария завет след потопа Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си (Бит. 9: 20-25).

Ной се опива, явно за него това е ново, непознато състояние, на което пръв свидетел става синът Хам. Очевадна е разликата между Хамовата реакция и тази на Сим и Иафет. Несъобразителността на Хам, вероятно и подигравателното му отношение, му коства проклятие, и то тежко, простиращо се над потомците му, които трябва да бъдат роби на наследниците на Сим и Яфет. Потомците на Хам не приемат тази Божествена отсъда, макар и авторитетно произнесена от баща им. Това води до организираното противопоставяне от хамитите срещу Ной и срещу Бога, което се разгръща при следващите поколения и стига до бунт, поведен от Нимрод, за когото свидетелства т.нар. „генеалогическа таблица“: Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан. Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан. Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята; той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога). Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар (Бит. 10:6-10).

Амбициозният Нимрод търси власт, влияние и признание. Проклятието, дадено от Ной на праотеца му Хам, не му дава покой. Устремен като че ли да изпревари събитията, той се бори да завоюва повече и повече. Самото прозвище, което получава, свидетелства за това. Значението на думата, която се използва като характеристика за него – gibor, носи многообразни значения – от тиранин, както е в арабския език, до герой, юнак, водач. Нимрод не може да бъде земеделец. Той е ловец, номад, бунтар по душа, лидер, търсещ място, където да изгради своя империя. И го намира в Междуречието (Месопотамия), в земята Сенаар. Списъкът на щумерските царе, една глинена таблица, намерена около 1800 г. пр.Хр., предлага поглед върху първата Нимродова династия, като нарича Нимрод основател на Урук под името Енменкар, като наставката kar означава – ловец.

 Без съмнение Нимрод е явление, водач с голямо влияние и смели планове, който иска да изгради една световна империя, за да предотврати разпръсването на народите. Но най-вече желанието му е да се противопостави на Божия план и разпоредби, които касаят наследниците на Ной. С Вавилон той поставя началото на една система анти-Бог, която ще продължи да съществува и след него, та дори и до днес. Вождът на непослушните човеци е движещата сила на протеста срещу Бога и Неговите решения. Заплануваната огромна кула в столицата на неговата империя трябва да бъде символ на победата над предвиденото за него робство и символ на несбъднатите Божии намерения към следпотопното човечество, с което предците ни са искали: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име... (Бит. 11:4). (...)