„СВЕТА СОФИЯ“: АТАТЮРК И БОГАТИЯТ АМЕРИКАНЕЦ, ПРОМЕНИЛИ НЕЙНАТА СЪДБА

86 години по-късно продължава дебатът за решението от 1934 г., с което „Света София“ е превърната в музей. Този дебат отеква в решението на Ердоган да превърне „Света София“ отново в джамия.

Както се очакваше, Държавният съвет на Турция този месец отмени решението на кабинета от 1934 г. за превръщането на „Света София“ в музей. Така беше отменено решение на бащите основатели на турската република, сред които Мустафа Кемал Ататюрк, Исмет Иньоню ‒ турският генерал и държавник, служил като втори президент на Турция от 1938 до 1950 г., и Джелал Баяр ‒ третият президент на Турция в периода 1950‒60 г.

Един час по-късно президентът Реджеп Ердоган подписа указ, с който „Света София“ беше предадена на Дирекцията по религиозните въпроси и трябваше да бъде отворена за молитви отново, повече от осем десетилетия след първото решение.

Уитмор и спасяването на византийското наследство на Истанбул

Как обаче „Света София“ беше превърната в музей? На 12 юни 1929 г. осем богати и известни американци се срещат в хотел Токатлян на истанбулската улица „Истиклал“. На вечерята същата вечер те решават да създадат Американски византийски институт, променил съдбата на „Света София“. Негов същински ръководител става Томас Уитмор, човек с много контакти и учен със страст към византийското изкуство.

Уитмор е човек с широки връзки и познанства ‒ от американски богаташи до руски принцове, сред които художникът Анри Матис и литературната критичка Гъртруд Щайн. Уитмор е известен с големите си шалове и страстта си към шапките. Той е набожен, гей и вегетарианец.

По това време над света вече е надвиснала Голямата депресия, но същинското постижение на Уитмор е успехът му да убеди богати американци да обединят сили за спасяването на образците на византийското наследство в Истанбул. Две години по-късно той успява да издейства от Анкара разрешение за откриването на покритите до този момент византийски мозайки в „Света София“.

Турският кабинет взима решение за това на 7 юни 1931 г. и то е подписано от Ататюрк и Иньоню. Според архивите на Византийския институт решаваща роля за получаването на това разрешение изиграва Джоузеф Грю, по това време посланик на САЩ в Анкара. Грю и Ататюрк се познават добре, а на кадри от това време може да се види как двамата се обръщат към американската общественост през 1927 г., за да представят „нова Турция“.

Това е и време, в което бивши врагове, като бившия премиер на Гърция Елефтериос Венизелос, настояват за сближаване с Турция. Анкара и Атина подписват споразумение за мир и сътрудничество през 1930 г., след като Венизелос посещава Турция. По-късно той номинира Ататюрк за Нобелова награда за мир. По това време Турция иска да се присъедини към Общността на народите в опит да постигне баланс във външните си отношения в контекста на надигащия се фашизъм.

Тайно решение

Решението на Анкара за разкриване на мозайките е посрещнато на Запад с фанфари, макар самите турци да остават в неведение. Решението е взето толкова тайно, че турските вестници научават за него два месеца по-късно, след като прочитат съобщението за това в Ню Йорк Таймс.

Същия ден турските вестници съобщават за пристигането от Ню Йорк на двама американци, и за писмо, изпратено от Ататюрк до американския президент. Добавени са мненията на местни официални лица, които подчертават, че работата по мозайките няма да промени характеристиките на джамията.

През първата година Уитмор и неговите работници успяват да разкрият мозайките в страничните зали. Ала джамията все така остава открита за молитви и така се стига до възникването на следващия въпрос: как да бъдат разкрити мозайките с икони вътре в джамията?

По стечение на обстоятелствата тогава Ататюрк кани Уитмор на конгрес на историци в Анкара. Посрещнат е от осиновената дъщеря на Ататюрк Зехра, починала по-късно, по време на следването си във Великобритания, след самоубийство или „падане от влак“, докато е на път за Франция.

Ататюрк говори с Уитмор на среща, широко отразена от пресата, на която той изслушва американския учен за византийските мозайки и приема съветите му да изпрати Зехра във Великобритания да изучава английски език. Но снимката на Ататюрк с Уитмор не е достатъчна, за да покори публиката.

Клюките за хода на възстановителните работи се увеличават и това става причина за опита на Халил Етем, политик и съосновател на Византийския институт, да успокои хората. Появявайки се заедно с Уитмор в „Света София“, Етем казва, че в джамията нищо не е повредено и че иконите не са били забранени в исляма. (...)