Приетият от Архиерейския събор на Руската православна църква през 2000 г. документ „Основи на социалната концепция на РПЦ“, макар и да не представлява по жанра си богословски трактат с характерната му строгост и изчерпателност, съдържа в себе си важни богословски положения, концепти, конструкции и предпоставки, които задават аксиоматиката на отношенията между Църква и държава. Едно от тях е актуалното отношение между Църква и нация, църковна и национална идентичност, което предизвиква множество дебати и днес. Тук ще представим щрих и споделен опит от четенето на документа, поставяйки някои въпроси за размисъл и дебат.

В първата си част, наречена „Основни богословски положения“, документът поставя еклисиологичните фундаменти, които ще бъдат разгърнати и към които ще се правят препратки по-нататък. Ето как започва документът – „Църквата е събрание на вярващите в Христос, в което от Него самия е призван да влезе всеки“. Основният концепт тук е събранието – събранието в Светия Дух, чрез което трябва да се извърши обожението на творението и да се изпълни изначалният Божи замисъл за човека (Ι.1).

Според документа Църквата образува единство на „новото човечество в Христа“, което е последвано от интерпретативен ключ – „единството на Божията благодат, пребъдваща в множеството разумни творения, които й се покоряват“. Последните думи принадлежат на основателя на ранното движение на славофилите от ΧΙΧ век Хомяков, който развива специфичната идея за „соборност“, свързана с вътрешната структура на местната селска община в Русия. При Хомяков терминът „соборност“ изразява една органична идея за живот наедно, за църковно съединение – събор, включващо пълнотата на църковния народ и носещо истината на вярата. Съборността по Хомяков е засвидетелстван в опита принцип на живота в големия църковен организъм.[1]

Според Концепцията Църквата е богочовешки организъм (Ι.2), който събира в себе си двете естества – божествено и човешко, и е свързана със света чрез своята човешка, тварна природа, но това взаимодействие трябва да бъде мислено в аспекта на нейната тайнствена пълнота. Богочовешката природа на Църквата е основата, която прави възможно „благодатното преобразяване и очистване на света, извършващо се в рамките на историческия процес чрез творческото съработничество или „синергия“ между членовете и Главата на църковното тяло“ (Ι.2).

По такъв начин една от главните характеристики на Църквата – нейното христологично единство на божествено и човешко – дефинира един диалектичен етос между Църквата и света – „Църквата не е от този свят, така както и нейният Господ, Иисус Христос, не е от този свят“, и в същото време Същият този Христос дойде в този свят, за да го спаси и възстанови, „смирявайки себе си, според неговите условия“ (Ι.2). Църквата е Тялото на Богочовека Христос, но това е едно борещо се Тяло, „враждуващо с греха“, все още не съвършено както Главата – макар и „вътрешно съединено с Божеството“, църковното тяло „далеч не Го изразява и не Му съответства във всичко“ (I.2).

Документът дефинира живота на това живо тяло в категориите на специфичното служение – „Животът в Църквата, към който е призован всеки човек, е непрестанно служение на Бога и хората“ (I.3). Харизматичният аспект на това служение следва органологичната метафора на св. ап. Павел за Църквата, представяща членовете на Тялото – всеки член изпълнява особени функции, доколкото му е даден специален дар да служи на всички чрез и във Светия Дух – „Дарбите на многоразличната Божия благодат се дават на всеки поотделно, но за съвместно служение на Божия народ (в това число и за служение на света)“ (I.3, срв. 1 Кор. 12 гл.).

Ако трябва накратко да обобщим – Църквата е едно събрание на верни, което оформя в своята цялост една универсална, т.е. вселенска църква – „По самата си природа Църквата има вселенски, следователно наднационален характер“(II.1) и конституира едно Тяло - „Бидейки вселенска по природа, Църквата е в същото време е и организъм, тяло (1 Кор. 12:12)“.

[1]     Срв. Хоружий, С. С. „Алексей Хомяков: Учение о соборности и Церкви” – В: Богословские труды, 37, 2002, с. 153-179. Онлайн на български в: Двери.бг, https://dveri.bg/uxhfu