Първата книга на Стария Завет, Битие, започва с изречението „В начало Бог сътвори небето и земята“. Към това изречение искаме да се насочим и да се постараем да извлечем от него толкова, колкото ни позволяват силите. Думите са съвсем прости и те трябва да бъдат взети в тази ясна простота. При това ще се окаже, че те са по-дълбоки от всякакви спекулативни разсъждения.

„В начало“ означава: когато още не е било нищо. Само това! Никакви първични сфери или бездни. „Сътвори“, т.е. Бог направил да бъде това, което по-рано не е било. „Бог“, т.е. живият Бог на Писанието. Не световният дух, никакво тайнствено неизречимо, а Той, Господ. „Небето и земята“: еврейският език няма дума за „свят“. Когато говори за него, употребява думите небе и земя и всичко, което е между тях. Думите следователно означават всичко, което е и каквото може да стане от него.

В това изречение ще ни занимава особено думата „сътвори“. Ще видим какво значение има за нашия живот съдържащата се в нея истина, когато я оставим да проблесне такава, каквато е. За да стане това, трябва най-напред да си създадем един фон, като си зададем въпроса какво знае самият човек за произхода на света. Той винаги е размишлявал върху това как е станал светът, защо е такъв, какъвто е, къде се крие неговият последен смисъл. На тези въпроси са дадени много отговори. Разгледаме ли ги внимателно, ще забележим, че тяхното многообразие се свежда до няколко основни форми.

На първо място тук е отговорът на мита – това, което ни разкриват сказанията и мъдростта от по-ранните времена. В различни видоизменения намираме следните идеи. В началото е било нещо, което мъчно може да се изрази. То нямало нито образ, нито порядък, нито цел, нито дейност, а било безкраен кипеж от безкрайни възможности, т.е. хаосът. След това идва едно свръхчовешко същество, овладява и оформя хаоса и създава от него небесния свод, земната твърд, планините, дърветата, животните и хората.

Тези митове съдържат дълбок смисъл. С непосредствеността на своите образи, с мощта на своите представи те правят впечатление на една тайнствена величина, която още не е облагородена от никаква култура. Какво ни казват те в края на краищата? Говорят ли за истинско сътворение? Очевидно не, а само за оформяне и подреждане. Хаосът може отново да се отприщи и да погълне всички неща. Тогава ще настъпи пак безформеното, което след това отново ще бъде оформено, и така до безкрайност.

Да вземем една друга представа – този път от древната философия в нейното най-късно постижение от голям формат: неоплатонизма. Той учи, че в началото е най-висшето същество. То е по-висше от всичко, каквото можем да си помислим, непроменливо и непреходно. В него няма нито ограничение, нито несъвършенство. Всяко положително изказване за него би било деградиране. То е надминаващото всяка доловимост единство или свръхединство, което може да се мисли само под образа на една светеща точка. В това свръхединство е безкрайно богатство и същевременно безкраен устрем да сподели това богатство. И така то започва да струи като извор. И както изворът изтласква от дълбочините си една вълна след друга, така и свръхединното изтласква от себе си битието. Най-напред висшите духовни същества в тяхната различна градация, след това човешките души, после другите живи същества и така нататък до най-нисшите неща. Когато обаче изтеклите от свръхединното същества стигнат и се утвърдят в себе си, тогава у тях се пробужда стремежът назад към техния произход. В едно от тях този копнеж става свободен, а именно в човека. Неговата задача се състои в това да отведе света обратно към вечния извор и тогава всичко започва отново. Съществува ли тук сътворение? Толкова малко, колкото и в мита.

Още едно, трето тълкуване! То изхожда от впечатлението за привидност, което битието понякога създава. Като че ли всичко е във висящо състояние и ако посегнем към него, няма да уловим нищо. Това е учението за играта на Майя. Според него битийност притежава само божеството, безкраен, активен в себе си живот. То сънува и в неговия сън изплуват образи. Понеже божеството е, което сънува, тези образи така се сгъстяват, че създават илюзията за действителност. Това са нещата, събитията, хората, небето и земята, моря и планини, гори, растения, животни; човекът и това, което върши: неговата съдба и неговото дело, семейство, дом и работа – всички те са сънища на божеството. Той търси и се стреми, бори се и се вкопчва в придобитото, работи и твори и всичко това е сън, „булото на Майя“, привидност и измама. Човек трябва да се пребори с тази привидност и да стигне до истината. А тя се състои в това да разбере, че битийност притежава само божеството! Всичко останало е привидност, даже и той самият. Той трябва да отстрани тази привидност и тогава ще бъде спасен. Има ли тук сътворение? Също не, защото не се реализира свят, а само изникване на измамни образи. Божеството има толкова малко с действителния Бог, колкото образите на хаоса и свръхединството на Плотин.

Би могло да се говори и за други начини, по които човек си представя произхода на света, за да се стигне до същото заключение: идеята за истинско сътворение не се среща никъде другаде освен в Откровението.

В днешно време съществуват странни теории, според които първото е една точка, заредена с огромна енергия, която надхвърля всички понятия. Тя експлодира и взривените вещества са светът. Тази начална точка е от своя страна краят на един предшестващ свят. И така веригата на възникването и изчезването продължава. (…)