ГРЪЦКАТА ЦЪРКВА В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА – РЕФОРМИ, ИКОНОМИИ И СОЦИАЛНО ДЕЛО
Православната църква в Гърция включва Атинската архиепископия и още 81 митрополии, от които 37 са в т.нар. Нови земи (гръцките области на Епир, Македония, Тракия, северните Егейски острови). Тя има автокефален статус, който е узаконен от Вселенската патриаршия през 1850 г. и е конституционно гарантиран. Митрополиите в т.нар. „нови земи” са присъединени към гръцката държава след издаването на томоса за автокефалия и поради тази причина те имат двойна юрисдикция – с патриаршески акт от 1928 г. те остават канонично подчинени на Константинополската патриаршия, но тя преотстъпва тяхното административно ръководство на автокефалната Православна църква в Гърция. По този начин към настоящия момент в Гърция има 81 митрополии – 44 от тях са към автокефалната църква, а 37 към Новите земи. Към тях трябва да се прибавят деветте митрополии на полуавтономната Критска църква и петте митрополии на Додеканезите, зависими в канонично отношение от Вселенската патриаршия. По такъв начин в Гърция днес има 95 действащи митрополити, 51 от които са подчинени на Вселенската патриаршия и 44 на автокефалната Гръцка църква.
На територията на Гърция е и Света гора, която се ползва с административно самоуправление в рамките на гръцката държава и е в юрисдикцията на Вселенската патриаршия.
Църквата и държавата в Гърция – в процес на отделяне
Православната църква в Гърция получава автокефалия от Вселенската патриаршия през 1850 г. в рамките на освободените до онзи момент „стари земи” и до днес е единствената сред православните църкви, чийто статус доскоро беше закрепен със специален член в Конституцията. В член 3, ал.1 от гръцката конституция се казва, че „Господстваща религия в Гърция е религията на Източноправославната Христова църква. Православната църква на Гърция, която има за своя глава нашия Господ Иисус Христос, е неразделно съединена догматично с Великата църква на Константинопол и с всяка друга единославна Христова църква пази неотклонно, както и те, свещените апостолски и съборни правила и св. предания. Тя е автокефална, управлява се от Свещен Синод на действащите архиереи и от постоянен Свещен синод, който се излъчва от първия и се съставя според устава на Църквата, при спазване на разпоредбите на Патриаршеския томос от 29 юни 1850 г. и на Синодалния акт от 4 септември 1928 г.”
През последната година лявото правителство на Алексис Ципрас разгърна мащабна програма за отделяне на Църквата от държавата в Гърция, като в нейния център застана отмяната или поне ревизията на въпросния член 3. Въпреки съпротивата на гръцката йерархия и на Вселенската патриаршия правителството изглежда решено да прокара тези промени.
Стъпка в тази посока стана промяната в статуса на гръцките клирици, които от 1910 г. са приравнени с държавните служители в страната. Този статус се разпростира върху православните клирици на цялата територия на страната. В края на изминалата година бе огласено предварително споразумение между Атинския архиепископ Йероним и гръцкия премиер А. Ципрас, което предвижда радикална промяна на статуса на гръцките клирици. Споразумението, върху което са работили експерти от Атинската архиепископия и от правителството, предвижда следното:
- клириците и църковните служители ще продължат да получават заплатите си от гръцкия бюджет; престават да бъдат обаче държавни служители и преминават изцяло под управлението на църковните организации (митрополиите);
- Църквата гарантира постоянен брой места за клириците и служителите си, а държавата се ангажира да покрива заплатите им; ако Църквата обаче реши да увеличи броя на своите служители над този към настоящия момент, то държавата няма да заплаща допълнителните средства;
- парите за годишните заплати ще се отпускат като „компенсация“ на държавата към Гръцката църква заради недвижимото църковно имущество, което е предадено на държавата; държавата признава, че е „длъжник“ на църквата във финансово отношение;
- държавата и Църквата създават общо дружество, което ще управлява църковното имущество, като приходите ще отиват за благотворителни и социални цели; дружеството се ангажира да разреши случаите за спорна недвижимост (особено в т. нар. „нови земи“ в Северна Гърция), която по тази причина остава блокирана и е предмет на съдебни спорове;
- Гръцката църква гарантира на конституционно ниво своята автокефалия, действието на патриаршеския и синодален акт от 1928 г. и църковния режим на о. Крит и Додеканезите.
Обявеното споразумение провокира вълна от протести сред гръцките свещеници и голям брой митрополити. Реакцията на Вселенската патриаршия също беше остра. До настоящия момент (началото на март 2019 г.) то не е утвърдено от висшият управленски орган на Гръцката църква – Свещения събор на Йерархията, в който участват всички действащи митрополити. (…)