Юрген Молтман (р. 1926) е сред най-значимите теолози на съвремието. Роден е в Хамбург, израства в атеистично семейство. В края на Втората световна война, по време на която служи в Луфтвафе, попада за три години в британски плен. Там се обръща в Христовата вяра. Следва евангелска теология в университета в Гьотинген, след това за няколко години е пастор. През 1957 г. става професор в Църковното висше училище във Вупертал, през 1963 г. се мести в университета в Бон. От 1967 г. до пенсионирането си през 1994 г. е професор по систематична теология в университета в Тюбинген.

В спор с философа Ернст Блох, преподавал също в Тюбинген, Молтман публикува през 1964 г. своята книга Теология на надеждата, която му носи известност. По-късно излизат: Разпнатият Бог, Църквата в силата на Духа, Пътят на Исус Христос, Духът на живота и много други. Негова съпруга е починалата през 2016 г. известна представителка на феминиската теология Елизабет Молтман-Вендел.

Интервюто на Александер Швабе с Юрген Молтман е публикувано в сп. Christ in der Gegenwart, 44-45/2017 г. Заглавието е на редакцията.

Господин Молтман, Библията започва с думите: „В началото Бог сътвори небето и земята“. Кой или какво е Бог?

Творецът на небето и земята. Той е трансцендентна власт, която се простира над небето и земята и сътворява небе и земя чрез Своето Слово. Той казва: „да бъде светлина“ и биде светлина. Целият живот се дължи на Божия дух. Бог диша чрез цялото творение.

Казано е: Дух Божий се носеше над водата. Как да разбираме този дух?

Словото се нуждае от език. А езикът се нуждае от дихание. Където е Божието слово, там е и Божието дихание. Това е Божият дух. Човекът е взет от пръстта и ще стане отново пръст, а неговата душа живее чрез Божия дух. Това е същият дух, който призоваваме на Петдесетница: „Ела, Свети Душе!“.

Виждате връзка между материята и животворящите слова. Как чрез слово могат да възникват неща?

Това за Бог не е проблем. За нас е проблем. Ние имаме единствено аналогови представи, за да си направим извод от светлината за вечния живот или от живота за вечния живот.

Това звучи като теоретични изводи, които не се нуждаят непременно от реална почва. Вечния живот още никой не го е видял. Вечният живот се очаква, в най-добрия случай.

Съвсем не. Вечния живот ние преживяваме във всеки миг. В интензивността на преживяното се съдържа вечният живот. Вечният живот не е живот, удължен до безкрайност във времето, а толкова интензивен живот, че човек забравя минало и бъдеще и става напълно настоящ. Това е вечното настояще.

Вие препоръчвате на хората да живеят интензивно?

Да обичат живота с всички сетива.

Чисто присъствие – това ли е състоянието, за което психологията говори, ощастливяващото чувство на пълно въвличане?

Това е слаб израз за вечното настояще, което Майстер Екхарт и мистиците отдавна са препоръчали.

Ако за Бог може да се говори само чрез аналогии, то какво е най-близко до Него? Личност ли е, същество, енергия?

Бог е любов, която се е проявила в Христос. Произхождам от атеистично семейство и вярвам в Бог по Божията воля, вярвам в Господ Исус Христос. Без Христос бих бил атеист. Чрез историята и природата не бих стигнал до идеята за Бог – и че Бог е любов.

Защото природата е твърде несъвършена? Твърде жестока?

Да, природата създава нашия живот и същевременно заплашва нашия живот чрез цунами, урагани, чрез болести като рак, алцхаймер и паркинсон. Как да обичаш тогава живота?

От една страна, моменти на щастие, от друга – страдание. Не говори ли това противоречие срещу Бог?

Не. Защото в единението с Христа аз познавам Бог като спасение и Светия Дух на живота.

Не съществува ли естествено богопознание без Христос?

Съществуват следи от Бог. Ала вие трябва да знаете Божието име, за да обърнете внимание на следите.

Твърдите: само чрез Христос узнаваме Бог. А ако хората не познават Христос?

Те познават Христос! Трябва да им заговориш за Него. Имаше един щастлив момент в германския Бундестаг, за който си спомням от моята младост. В своя реч германският президент Густав Хайнеман[1] каза: „Христос не е срещу комунистите“. Надигна се протест сред християндемократите. Хайнеман продължи: „Той е умрял за тях“. После настъпи мълчание в Бундестага. Христос не е и срещу мюсюлманите – Той е умрял за тях. Така гледам на другите хора – били те атеисти, агностици или будисти – Христос е умрял за тях. Поради това се обръщам дружелюбно към тях.

След като е достатъчно, че Христос познава всекиго, отиват ли всички, които не Го познават, в небесата?

Надеждата на християнския свят не са небесата, а небесата на земята. Бъдещото ново Сътворение. Затова Бог е помирил мирозданието. В него са включени всички хора.

Новото сътворение ще се случи на Земята?

Да, небесата са за ангелите. Земята е за хората. Защо трябва да ставате ангел?

Боя се, че моята мисъл е твърде ограничена, за да мога да си представя една нова земя на земята. Как трябва да изглежда тази нова земя?

Тя е земя без смърт и без умъртвяване.

Ако мъртвите възкръснат, няма ли Земята бързо да отеснее?

Има достатъчно място: колко крайност приляга на безкрайността на Бог?

Тогава Бог е измерение. Отвъд пространството и времето.

Не. Космосът е видимият и невидимият свят. Новата земя е новият Космос.

Когато чувам Космос, мисля за галактики, черни дупки, космически полет.

И звездите са там. Защо е трудно да си го представим? Та от какво е възникнал Космосът? (…)

[1] Густав Хайнеман е министър на вътрешните работи в първото правителство на Конрад Аденауер (1949–1950), министър на правосъдието (1966–1969), президент на Федерална република Германия от 1969 до 1974 г. Б. пр.