От 3 декември 2017 г. Католическата църква във Франция въведе нов „Отче наш“. Кое налага тази промяна?

Да се говори за нов „Отче наш“ е прекалено: става дума за промяна във формулата на последното моление. Преводът на тази молитва на всички християни винаги е бил обект на спорове, както впрочем е и с превода на останалите библейски и евангелски текстове. Защото преводът е интерпретация, а ние не преставаме да тълкуваме Откровението. Това е благотворно, защото интерпретацията на Божието Слово е един от значимите изрази на духовната свобода, която по основополагащ начин е част от християнския опит. Преводът, който бе в сила доскоро, датира от времето на литургичната реформа след Втория ватикански събор и е пряка транспозиция от латински на френски. Той обаче не е изцяло удовлетворителен. И в рамките на една обща ревизия на превода на месата (който предстои) е дошло времето да се подобри един превод, смущаващ мнозина вярващи в техните часове на молитва.

Латинската формула „ne nos inducas in tentationem“ се превеждаше някога с „и не ни оставяй да изпаднем в изкушение“. Не е ли това по-вярната формула, доколкото освобождава Бог от отговорността и му дава власт да помогне на човека?

Най-важното е не само да намерим формула, съответстваща на нашето богословие, колкото и тя да е блестяща, а да предложим възможно най-точен превод от гръцки на Новия завет, отчитайки съдържащата се в него хебраистика. Така евангелският текст, откровеният текст, може и да ни отведе отвъд нашите реакции и чисто човешки размисли. „Не ни оставяй да влезем в изкушение“ изразява добре отговорността, поверена на човека: да не избира онова, което го води към злото, както и силата, която Бог може да ни даде, за да не се измамим по пътя. Думата peirasmos, преведена с изкушение, също предизвиква спор: дали става дума за привличане от злото или по-скоро за изпитание (материално, психологическо) – евентуално тежко, но морално неутрално? Преводът, предложен днес, е в полза на първото решение: онова, за което става дума, е злото и влиянието, което то може да има върху нашите сърца и нашия живот.

Изменението на една молитва, същностна за християнството, може обаче да предизвика смущение у мнозина вярващи (сещаме се, че Източната схизма е свързана с една дума: filioque). Това означавали, че в продължение на петдесет години вярващите са произнасяли една неточна молитва?

Въвеждането на filioque (Светият Дух произтича от Отца „и от Сина“) в Символа на вярата пося множество недоразумения и най-вече несъгласие между католици и православни, докато промените в „Отче наш“ не са от такъв порядък. В първия случай промяната засяга самото сърце на вярата, докато във втория случай става дума само за уточняването на една духовна нагласа. Що се отнася до „Отче наш“, Католическата църква в момента следва посоката на превода, използван от православните франкофони. Така че този нов превод не е препъникамък, а напротив, подобрява отношенията. Версията, която вече приемаме за стара, не е фалшива, но рискува да внесе объркване. Тя създава усещането, че сам Бог може да бъде изкусител, автор на прелестта на злото. Бог зачита нашата свобода, включително да вършим зло, от любов към тази свобода. Той обаче не ни възпира да избираме между доброто и злото. (…)