За канонизацията на св. Теофана (царица Теодора Търновска) от Румънската православна църква

Драматичната съдба на българската царица Теодора Търновска, живяла през XIV в. може да послужи за сюжет на завладяваща художествена история. Разбира се, в центъра на която би бил епизодът за отхвърлянето ѝ от цар Иван Александър, който се влюбва в еврейката Сара и разтрогва брака си с царицата след 20-годишен съпружески живот. Теодора е заменена със Сара, която – от своя страна – е кръстена в християнската вяра и приема също името Теодора. Неслучайно самият Вазов ни въвлича в наелектризиращата сцена на срещата между Сара и Теодора в пиесата си „Към пропаст”. И макар в „приемствеността” на името Теодора сякаш да прозира желанието на царя споменът за първата му съпруга постепенно да избледнее в паметта на неговите поданици, това не се случва. Тя остава в съвестта на народа си като жена с непоклатима вяра, ктиторка на манастири, пример на смирение и милосърдие. Още преди царският двор да се премести в Търново през 1331 г., докато нейният съпруг все още е деспот на Ловеч, под нейното покровителство е основано училище и книжовна школа, в която са се преписвали и превеждали ръкописи от Света гора и Константинопол, разпространявани из целия Християнски изток. Годините на пребиваването ѝ в Търново се свързват с разцвет на християнската просветителска дейност. Един от писмените паметници от този период е българският превод на византийската Манасиева хроника. В добавените към превода текстове, свързани с българската история, е увековечен и скръбният образ на самата царица Теодора над смъртния одър на нейния син Иван Асен, загинал в битка с османците.

След разтрогването на царския брак Теодора приема монашество под името Теофана. Неслучайно тя избира за своя небесна застъпница византийската императрица св. Теофана, живяла през IX в., съпруга на император Лъв VI Философ. По това време именно в Търново се е съхранявала частица от мощите на светицата, почитта към нея сред българите е била особено силна, а св. Патриарх Евтимий написва служба за нея. Българската царица Теодора със сигурност е била завладяна от аскетичния образ на света Теофана (за нея е било известно, че е предпочитала да спи на постелка на пода вместо на легло). В контраст със суетата и пищността на дворцовия живот, императрицата се е обличала много скромно и е обхождала най-бедните и болните сред своите поданици, запомнена e в традицията като чудотворка.

Един детайл от житието ѝ обаче вероятно я прави духовно още по-близка в сърцето на доскорошната българска владетелка: известно е, че само няколко години след като става императрица, Теофана се оттегля в манастир и така освобождава пътя за отдавнашната фаворитка на императора – Зоя Зауцена, която скоро става неговата втора съпруга.

Съдбата на св. Теофана, след като приема монашество, в голяма степен е обвита в тайнственост. Според преданията тя се оттегля в манастир край Търново, а след това се премества в Алботинския скален манастир във Видинското царство (на което синът ѝ Йоан Срацимир става владетел). От този период датира Бдинският сборник (1359–1360), съдържащ жития на светици и описание на светите места в Йерусалим, съставен по заръка на Видинската царица Анна, съпруга на сина на св. Теофана, а също и нейна племенница.

Твърди се, че Теофана предава Богу дух на преклонна възраст, след 90-ата си годишнина, къде обаче се покоят мощите ѝ, не е известно. Но въпреки фрагментарността на историческите свидетелства паметта за смиреномъдрата царица и монахиня се пренася през вековете, за да стигнем до 2022 година, когато Светият синод на Румънската православна църква взема решение тя да бъде причислена към сонма на светиите. Известно е, че тя е с румънски произход – дъщеря е на основателя и първи владетел на Влахия Йоан Басараб. Според някои изследователи обстоятелството, че след отхвърлянето ѝ от царя тя не се завръща при своя баща (което би усилило гнева срещу българския цар), е също акт на смирение и съзидателен избор, плод на нейната християнска съвест.

През май 2022 г. в тържественото богослужение по провъзгласяването на нейната канонизация в Букурещ взеха участие и двама български митрополити, в чиито епархии света Теофана е оставила благодатни следи – Русенският митрополит Наум и Видинският митрополит Даниил.

За „Християнство и култура“ Русенският митрополит Наум споделя своите размисли по повод канонизацията:

„Радостни сме от факта, че света царица Теодора беше канонизирана от Румънската православна църква, която я прослави подобаващо, което ние пропуснахме да сторим, наред с много други значими неща през последните десетилетия. За съжаление, сякаш не умеем да ценим своето богато историческо минало, което всъщност може да бъде един реален коректив в съвремието ни. Разбира се, новопрославената света Теофана ще има винаги запазеното си място в църковната ни и народностна памет, оставайки нашата „Теодора, благочестивата царица на великия цар Йоан Александър, приела монашеския ангелски образ под името Теофана”, на която в старобългарската версия на Синодика на Неделя Православна винаги ще се пее „вечна памет”. Защото православният български народ не може да забрави добрините ѝ и всичко онова, което тя с толкова много любов е сторила за него. Винаги ще се помнят всеотдайните ѝ грижи за книжовното и културното развитие в Търновското царство, нейното активно ктиторство в полза на храмовете и манастирите из диоцеза на Търновската патриаршия, включително и в полза на Басарбовския скален манастир в богохранимата ни Русенска епархия, заедно с всичко онова, с което тя е допринесла за мисията на светата Църква и още по-силното утвърждаване на християнството по нашите земи.

В храма „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” на Ивановския скален манастир „Св. Арх. Михаил” се намира, макар и силно повреден, ктиторски образ на св. Теофана Басараб. Именно там на 28 октомври 2022 г. беше отслужена и първата св. Литургия в прослава на новата светица”.

В календарчето на Българската православна църква за 2023 г. вече е включено и името на св. Теофана в деня, отреден за нейна почит.

Дали в следването на Христовия път с удивителното си смирение царица Теодора не е била повлияна от учението на исихастите? „Това е съвсем реално, защото, както знаем, св. Патриарх Евтимий и св. Теодосий Търновски са били безспорни авторитети за своето време, истински духовни водачи, притежавали мощен заряд и патриотичен дух, като всячески са подпомагали нашите царе и царици в тяхното народностно служение. А духовното влечение на света Теофана е достатъчно свидетелство, че тя е била повлияна от духовния пример на тези наши йерарси”, отбелязва митрополит Наум.

Името на св. Теофана се нарежда сред имената на още двама светци, свързани с България, на които православните в Румъния отдават особена почит и за които се разказват стотици истории за чудотворства. Това са св. Димитър Басарбовски, покровител на румънската столица, и св. Петка Търновска, покровителка на румънската област Молдова. Всяка година за Петковден, в средата на октомври, пред катедралния храм на град Яш, където се съхраняват мощите на св. Петка, се извиват огромни опашки от поклонници. Голямо множество вярващи се събират и на 27 октомври в Патриаршеската катедрала в Букурещ, при мощите на Басарбовския светец (онзи български пастир, който три години не обул обувка и в зимния мраз, като наказание, че настъпил по невнимание гнездо и смачкал пиленцата в него).

Реалностите ясно показват, че съвременните румънци в значително по-голяма степен от българите познават същността на Църквата, християнското усещане за святост и автентичния живот във вярата. Какво е обяснението за това, след като и двата народа преживяват исторически период на атеистичен тоталитарен режим? Трудно е да се намери обобщен отговор, но несъмнено за това принос има и активността на румънското духовенство. За което потвърждава и Негово Високопреосвещенство митрополит Наум, който често гостува на различни румънски епархии по покана на своите събратя за съслужение:

 „Румънската църква трябва да е образец и пример за всички православни църкви, защото нейната социална и културно-просветна дейност е впечатляваща. Зад всичко това, разбира се, стоят ролята и авторитетът на Румънския патриарх Даниил, който действа с огромен замах, без да пести сили и средства в мисията си за просвещение и духовна подкрепа на своето паство. Не на последно място обаче трябва да отбележим, че Румънската църква среща пълна подкрепа в своята мисия и от румънската държава, което се демонстрира от всеки селски или градски кмет, културните организации и държавните институции, без изключение. Да, привързаността на хората към Църквата в Румъния е искрена и неподправена, което, за съжаление, не можем да обобщим за българската действителност. А почитта на румънците към св. Петка и св. Димитър Басарбовски, когото те имат за покровител на Букурещ, е уникална.

Радостни сме, че в Богохранимата ни Русенска епархия се намира единственият действащ скален Басарбовски манастир, който е бил обиталище на свети Димитър, но за жалост трябва и да признаем, че той се радва най-вече на почитта на румънските християни, които идват с благоговение, за да видят къде е живял „техният” закрилник, който всъщност е наш сънародник и светец!”.

Румънските молитви за застъпничество, отправени към български светии, са свидетелство и в съвремието за всевечната актуалност на апостол-Павловите думи от Посланието до галатяни: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (3:28). Защото някой ден ще оставим тук всичките си земни идентичности, за да ни остане само една, най-същностната – на „чеда възлюбени, чеда на светлината” (срв. Еф. 5:1,8).

В хода на своя земен живот българската царица с румънски корени също приема различни идентичности – тя е девойката с кръщелно име Брайда, която по волята на своя баща се омъжва за непознат, за да скрепи с този брак важен политически съюз; тя е и Теодора – достойната владетелка, обичана от своите поданици, и майката, която преживява загубата на две от четирите си деца; и накрая – тя е Теофана и това е името, което ще я поведе към нейната най-съкровена и благодатна орис – на наша небесна застъпница пред Бога…

Из архива на сп. "Християнство и култура", брой 177, 2022 г.