БЛАГОВЕЩЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
Благовещение Богородично е двоен празник – едновременно Господен и Богородичен. Господен, защото е свързан с Христос, който бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен, защото е свързан с личността, която извърши зачатието и въчовечаването на Словото Божие, тоест Пресвета Богородица.
Богородица заема изключително и важно място в Църквата именно защото е лицето, което бе очаквано от толкова човешки поколения и което даде на Словото Божие човешка природа. И така, личността на Богородица е тясно свързана с Личността на Христос. И величието на Пресветата майка не се дължи само на добродетелите й, но преди всичко на плода на утробата й. Затова учението за Богородица (теотокология) е тясно свързано с христологията. Когато говорим за Христос, не може да игнорираме тази, която Му е дала плът. И когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, където се възпява Богородица, но винаги като майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш държащия всичко”.
Връзката между христологията и мариологията е видима и в живота на светиите. Отличителна черта на светците, които са истинските членове на Тялото Христово, е любовта към Богородица. Не е възможно да има светец, който не я обича.
- Благовещение Богородично е началото на всички Господни празници. На празника пеем: „Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божий става син на Девица и Гавриил благовести благодат. Затова и ние да извикаме с него към Богородица: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!”. Архангел Гавриил, с когото са свързани всички събития при въплъщението на Христос – посети по Божия заповед Богородица и й извести, че е дошло времето за въплъщението на Словото Божие и че тя ще стане Негова майка. (Лук. 1:26-56)
Думата „благовещение” се състои от две думи – „блага” и „вест”. Тази „блага вест” е именно изпълнението на Божието обещание, което Той дава след падението на Адам и Ева (Бит. 3:15), което и се нарича „първо благовещение”. Вестта за въплъщението на Словото на Бога е най-голямата новина в човешката история.
Според св. Максим Изповедник благовестието на Бога е пратеничество и молба към хората чрез въплътения Му Син. Едновременно с това е и примирение на хората с Бога, който дава в отплата на послушалите Сина Му – нероденото обожение. Обожението се нарича „неродено”, защото не се ражда, но се явява у достойните. Следователно обожението, което се дава чрез въплъщението на Христос, не е рождение, но явяване чрез въипостасно просветление у тези, които са станали достойни за това откровение.
Добрата новина, евангелието, благовещението е изправлението на случилото се в началото на сътворението, в Едемския рай. Там от жена започна падението, а тук от жена започнаха всички блага. Затова Света Богородица е новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там бе Ева, тук е Мария. Там бе змията, тук – Гавриил. Там бе шепотът на изкусителя, тук – поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.
- Архангел Гавриил нарекъл Пресветата „благодатна”, „облагодатена”. Казал й: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените” (Лук. 1:28-29). Наречена е „благодатна” и „благословена”, тъй като Бог е с нея.
Според св. Григорий Палама и други свети отци Пресветата Дева вече е била получила благодатта, била е о-благодатена, а не става такава в деня на Благовещението. Пребивавайки в светая светих на храма, тя достигнала до светая светих на духовния живот, тоест до обожението. Ако притворът на храма е бил предназначен за прозелитите, а главният храм за свещениците, в Светая Светих е влизал само архиереят. Там влязла Пресвета Богородица – знак, че е достигнала обожението. Известно е, че през християнската епоха нартикът е бил предназначен за оглашените и неочистените, главният храм за просветлените, членовете на Църквата, а светая светих – за тези, които били достигнали обожението.
Така Богородица стигнала до обожението още преди да приеме ангелското благовестие. За това тя използвала един особен метод на Богопознание и Богообщение, както прекрасно и боговдъхновено тълкува св. Григорий Палама. А именно – исихията, исихаския път. Богородица разбрала, че никой не може да постигне Бога с логиката, с чувствата, с фантазията и човешката слава, но само чрез ума. Така умъртвила всички сили на душата, които произхождали от чувството, и чрез умната молитва направила действен ума, достигайки до просветлението и обожението. Затова била удостоена да стане Майка на Христос, да даде плът на Христос. Не просто добродетели е притежавала, но обожаващата благодат на Бога.
Пресветата притежавала пълнотата на Божията благодат в сравнение с хората. Разбира се, Христос като Слово на Бога притежава пълнотата на всички Дарувания, но и Богородица получила пълнотата на Благодатта от пълнотата на Даруванията на нейния Син. Затова в сравнение със Сина си е по-ниско, тъй като Христос притежава благодатта по природа, а тя – по причастие. Но в сравнение с хората е неизразимо по-високо.
Пресветата притежавала пълнотата на Благодатта от пълнотата на Благодатта на своя Син преди зачатието, по време на зачатието и след него. Преди зачатието пълнотата на Благодатта у нея била съвършена, по време на зачатието била още по-съвършена, а след зачатието била най-съвършена (св. Никодим Светогорец). По този начин Богородица била дева по тяло и дева по душа. И нейното телесно девство е по-висше и по-съвършено от духовното девство на светиите, което се постига с действието на Пресветия Дух.
- Никой човек не се ражда свободен от прародителския грях. Падението на Адам и Ева и неговите последици били унаследени от цялото човечество. Естествено било и Пресветата да не е свободна от първородния грях. Думите на апостол Павел са ясни: „всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3:23) От този пасаж става ясно, че грехът се разбира като лишаване от славата на Бога и още, че никой не е свободен от това. Богородица също се родила с първородния грях. Кога обаче се е освободила от него? Отговорът на този въпрос трябва да бъде свободен от схоластични спекулации.
В началото трябва да кажем, че прародителският грях бил лишаване от славата на Бога, отделяне от Бога, загуба на богообщението. Това имало и телесни последици, защото в тялото на Адам и Ева навлязло тлението и смъртта. Когато православното предание говори за наследяване на прародителския грях, то няма предвид наследяване на вината за този грях, но преди всичко последиците му, които са разложението и смъртта. Както когато заболее коренът на растението, заболяват и клоните и листата, същото се случило и с падението на Адам. Разболял се целият човешки род. Тлението и смъртта, които наследява човекът, са подходящата среда за развитието на страстите и по този начин се помрачава човешкият ум. Точно по тази причина фактът, че Христос възприе със своето въчовечаване смъртно и страстно тяло, но без грях, доведе до преодоляване на последиците от греха на Адам. Обожение съществувало и в Стария Завет, както и просветление на ума, но не била отменена смъртта, затова и богозримите Пророци отивали в ада. С въплъщението на Христос и Неговото Възкресение, човешката природа се обожила и така бе дадена възможност на всеки човек да се обожи. Понеже със св. Кръщение ставаме членове на обоженото и възкръснало Тяло на Христос, затова и казваме, че чрез св. Кръщение човек се освобождава от прародителския грях.
Когато отнесем тези неща към Пресветата, може да раберем връзката й с прародителския грях и освобождаването й от него. Богородица се родила с прародителския грях и носела всички последици на тлението и смъртта в тялото си. С влизането й в Светая Светих дошло обожението й. Това обожение обаче не било достатъчно да се освободи от последиците му, които са тлението и смъртта, именно защото Божествената и човешката природа все още не била съединени в ипостаста на Словото. Така, в момента, когато Божествената природа се съединила с човешката със силата на Светия Дух в утробата на Пресветата, Богородица първа вкусва освобождението от прародителския грях и неговите последици. В онзи момент се случило това, което не успели да направят Адам и Ева със свободната си лична борба. Затова в момента на Благовещението Богородица постигнала по-висше състояние от онова, в което пребивавали Адам и Ева преди грехопадението. Удостоила се да вкуси крайната цел на творението, както ще видим по-нататък.
Затова Богородица нямала нужда от Петдесетница, нямала нужда от кръщение. Всичко, което преживели апостолите в деня на Петдесетница, когато станали части на Тялото Христово чрез Светия Дух, и това, което се случва на всички ни по време на тайнството на кръщението, се случило с Богородица в деня на Благовещението. Тогава тя се освободила от прародетелския грях, не в смисъл на вината от него, но получила обожението в душата и тялото си, чрез единението й с Христос.
В този контекст трябва да тълкуваме думите на св. Йоан Дамаскин, който казва, че в деня на Благовещението Пресветата получила Светия Дух, Който я очистил и й дал сила да приеме божествеността на Словото, но и сила да Го роди. Тоест Богородица получила от Светия Дух очистваща благодат, но едновременно с това и приемаща, и раждаща Словото на Бога като човек.
- Отговорът на Пресветата на вестта на архангела, че е удостоена да роди Христос, бил знаменателен: „Ето я рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти” (Лук. 1:38). Проличава послушанието на Богородица към думите на архангела, но и послушанието й към Бога, приемайки едно събитие, което било парадоксално и необяснимо за човешката логика. Така тя подчинява логиката си на волята Божия.
Някои твърдят, че в онзи момент всички праведници на Стария завет, но и цялото човечество, чакали с агония отговора на Богородица, страхувайки се да не би да откаже и да не се подчини на волята Божия. Твърди се, че именно понеже човек притежава свобода, изправяйки се пред една такава дилема, винаги може да каже да или не, както станало и с Адам и Ева. Но Богородица не е можела да откаже – не, защото нямала свобода, а защото е притежавала истинска свобода.
Св. Йоан Дамаскин прави разлика между природна и гномична воля. Гномична воля има някой, който се отличава с незнание, съмнение и в крайна сметка със слабост на избора. Става дума за колебание относно извършваното. Природна воля има някой, който се движи по естествен начин, без колебание, без незнание, към осъществяването на истината. Видимо е, че природната воля се свързва с „искам”, докато гномичната с „как искам”, и то при наличието на съмнения и колебания. Следователно, природната воля предполага съвършенство на природата, докато гномичната – несъвършенство на природата, тъй като се отнася за човек, който няма знание на истината, не е уверен в това, което трябва да реши.
Христос има две воли, поради двете природи – човешка и Божествена, които притежава, но волята му е природна от гледна точка на казаното по-горе, а не гномична. Като Бог Той винаги знае волята на Бог Отец и никога не е изпивал съмнение или колебание. По благодат това се случва и със светците и особено с Богородица. Тъй като тя била стигнала до обожението, било невъзможно да отхвърли волята Божия и да не се съгласи с акта на въплъщението. Притежавала съвършената свобода и затова свободата й действала винаги природно, а не противоприродно. Ние, тъй като не сме стигнали до състояние на обожение, имаме несъвършена свобода, така наречената гномична воля, затова и се колебеем за извършваното. Въпросът „как ще ми стане това, като не познавам мъж” (Лук. 1:34), разкрива смирението, слабостта на човешката природа, но и парадоксът на случващото се, защото и в Стария завет имало чудодейни зачатия, но никога безсеменни.
- В деня на Благовещението се е случило зачатието на Христос със силата и действието на Светия Дух. Архангел Гавриил казал на Йосиф, обручника на Пресвета Богородица: „Не се бой да приемеш Мария жена си, защото роденото в нея е от Светия Дух” (Мат. 1:20) . Богородица родила Христос, но зачатието станало от Светия Дух.
Св. Василий Велики, тълкувайки този израз и особено „родено от Светия Дух”, казва, че всяко нещо, което произхожда от нещо друго, може да се опише по три начина: Първият е „творчески”, както цялото творение бе създадено от Бога с Неговото действие. Вторият е „чрез рождение”, както Синът се роди преди всички векове от Отец. И третият е „естествен”, както енергията произхожда от всяка природа, светлината от слънцето, и изобщо – действието от действащия. За зачатието на Христос в Светия Дух подходящият изказ е, че Христос бе заченат чрез действието на Светия Дух „творчески”, а не „чрез рождение” или „естествено”.
Св. Йоан Дамаскин учи, че Синът и Словото Божие създал за Себе Си плът от чистите и непорочна кърви на Богородица, която плът е одушевена от логична и умна душа, но не чрез семе, а творчески чрез Светия Дух. Разбира се, когато говорим за зачатието на Богородица със силата и творческата енергия на Светия Дух, не трябва да изолираме Светия Дух от Светата Троица. Известно е от отеческото учение, че енергията на Троичния Бог е обща. Сътворението на света и новото сътворение на човека и света става с общото действие на Троичния Бог. Следователно, не само Светият Дух е създал Господнето тяло на Христос, но и самият Отец, и Син, тоест Светата Троица. Тази истина се формулира по следния начин: Бог е пожелал въплъщението на Своя Син, Синът и Словото Божие осъществил въплъщението Си, а Светият Дух го е извършил.
Зачатието на Христос в утробата на Богородица станало в тишина и тайно, а не с шум и смущение. Никой от ангелите и хората в онзи момент не можел да разбере величието на случващото се. Нищо не смутило, нито повредило девството на Богородица. Затова и Пресветата била и останала Дева преди рождението, по време на рождението и след това. Това символизират трите звезди, с които иконописецът я изобразява винаги: на челото и на двете й рамене.
Превод от гръцки: Златина Иванова
Митрополит Йеротей (Влахос) е роден през 1945 г. в Иоанина - Епир, Гърция. Завършва Богословския факултет на Солунския университет. Ръкоположен е за дякон през 1971 г. и за свещеник през 1972 г. От 1995 г. е митрополит на Навпакт и Св. Влас. Преподавал православна етика в Университета на Антиохийската патриаршия в Ливан, гост-лектор в много университети по света. Един от големите съвременни познавачи на творчеството на св. Григорий Палама. Сред по-известните му книги са Православна психотерапия, Една нощ на Света Гора, Православно богословие и наука, Гражданското общество, Църквата и Олимпийските игри. Автор на множество статии. Текстовете му са превеждани на английски, френски, испански, руски, арабски, сръбски, български и др.