ЩРИХИ ОТ ПРЕМИЕРАТА НА ПОВЕСТТА "СМЪРТТА НЯМА ПОСЛЕДНАТА ДУМА" ОТ КАЛИН МИХАЙЛОВ

година 2022 / брой 168, Ивелина Стойкова

На 19.12.2021 г. се състоя онлайн премиерата на първата белетристична книга на Калин Михайлов – литературовед, есеист и поет, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Организатор беше Асоциацията за насърчаване на християнското художествено слово „Емпирей“ със съдействието на Енорийския център при храма „Покров Богородичен“, София, издателство „Нов човек“, Клуба на писателите християни към Мисия „Възможност“, Книжарницата за християнска литература „Верен“ и „Маривиан“ ЕООД.

С мястото, от което се включи в тази виртуална среща – Енорийския център, авторът символично отдаде почит към паметта на две личности.

Едната от тях е Марина Младенова – отдадена на Бога, Църквата, вярата и близките си, но и невероятна публицистка, напуснала ни през ноември 2020 г. Години наред тя събира пишещи християни в зала на същия Енорийски център. Калин Михайлов спомена и две от книгите й: Изповедни слова и Стъпала – хроника на преживяното, както и изследователските й трудове върху личността и творчеството на първата българска поетеса Елена Мутева, вероятно авторка и на един от популярните преводи на песента „Тиха нощ, свята нощ“.

Другият човек, почетен с премиерата, беше о. Ангел Ангелов, напуснал ни на 24.11.2021 г. На премиерата на есеистичния сборник Забравената мая от К. Михайлов миналото лято о. Ангел беше между основните гости, споделили своите впечатления от книгата. За повестта Смъртта няма последната дума приживе споделя с автора, че докато я е четял, сякаш в ушите му е звучал „Тъжен валс“ на Ян Сибелиус, който прозвуча и по време на премиерата. Допадал му е много и нежният, постоянно присъстващ в повествованието диалог между баща и дъщеря, между Писателя и Рита. Уви, о. Ангел не можа да присъства на представянето. Но там бяха неговият пример и словото му, проявеното отношение и внимание, отсветът от лъчезарния му образ.

Още в началото авторът на повестта бе провокиран, че за да сложи някой заглавие Смъртта няма последната дума, трябва да е или мошеник, или наивник, или наистина да знае за какво става дума. Но той остави всъщност цялата му творба да „отговори“ вместо него.

Поетесата Светла Караянева, чиято рецензия за повестта излезе през 2021 г. в бр. 41 на Литературен вестник, разказа за представянето на сборника Забравената мая и на повестта в литературния салон на Дружеството на пловдивските писатели. Тя отбеляза, че рядко човек може да срещне писател, предан на християнската нравственост. „В 21 година на XXI век, когато отбелязваме 700-годишнината от кончината на Данте Алигиери и 200-годишнината от рождението на Достоевски, български автор се включва в този полифоничен хор на автори, които de profundis пишат за религията.“ Според нея в книгата има проникновен психологизъм и от първата страница читателят изпитва емпатия към героите в описаната трагична ситуация. „Това е книга, в която борбата с думите е победила...“ – тя направи аналогия с една от ранните поетични книги на Калин Михайлов, Тихи трипове, във връзка с която известният писател Димитър Коруджиев му предрича „блестяща поетическа кариера“ и твърди, че „сме свидетели на бавно изкачване в дълбочината“. За поетесата е огромно предимството, че авторът умее да бъде себе си, без да приема („като барбарон“) модерни форми, да угодничи някому, „да мимикрира“, „да се пудри“. Впечатлена е от жанровите разклонения в творбата, от името, с което е представен Бог – Милостивия, от „компютърната“ библиотека в пещерата, в която писателят е воден от момичето, както Алигиери – от Вергилий в ада. Библиотеката е разделена на две: „просветляваща“ ума и сърцето и... „потъмняваща“ ума и сърцето. „Тази книга звучи като реквием, след който трябва да има тишина. Аплаузите са излишни“, заключи поетесата. (...)

Търси