ПРИЗИВИ КЪМ ПРЕДПАЗЛИВОСТ СЛЕД СЪЗДАВАНЕТО НА ЕМБРИОНИ НА МАЙМУНИ, СЪДЪРЖАЩИ ЧОВЕШКИ КЛЕТКИ

година 2021 / брой 161, Кристин Русел

Католически учени и специалисти по биоетика изразяват своите опасения от поемането по опасен път след информациите, че учени са успели да създадат химеричен ембрион, който съдържа клетки на маймуна макак и на човек.

В статия от 15 април списание Cell информира, че учените са успели да добавят човешки клетки към бластоциста от макак. След това бластоцистата се е развила в химеричен ембрион, както се означава ембрионът, който съдържа клетки от два вида. Целта на изследванията е в тези химерични животни да се развият човешки органи, които след това да се ползват при трансплантации. Такива експерименти вече са били извършвани и с други животни, но сега за пръв път е създадена химера между маймуна и човек.

„Когато става дума за етичните проблеми при смесването на клетъчен материал между хора и животни с цел създаване на химерични животни, от голяма важност са подробностите за това какво точно правят учените“, казва пред Католическата новинарска агенция о. Тад Пахолчик, директор за образованието в Националния католически център по биоетика.

Пример за допустимо етично изследване според него е „имплантирането на човешки стволови клетки в ембриони на маймуни с цел развитието в маймуните на човешки сърца, бъбреци и други органи, основно с цел преодоляване на сериозния недостиг на донори при трансплантацията на органи“. И това би било етично, „стига да се спазват определени граници“. Обратното обаче – имплантирането на стволови клетки на маймуна в човек ‒ би „предизвикало дълбоки етични възражения“, подчертава той. О. Пахолчик казва, че основната етична граница, която трябва да бъде спазвана при такива експерименти, е „целта да бъде в единия от видовете, маймуната, да бъде отгледан орган или тъкан от другия вид, но е напълно недопустимо тези опити да бъдат извършвани с цел създаването на „нов“ вид“.

„Недопустимо е опитите да бъдат правени с възпроизводството в маймуната на основни белези на човешката идентичност или на човешкото съзнание, като например мозъчната система на човека“, казва той и добавя, че също така е недопустимо да се правят опити с цел развитието на човешки гамети в маймуни.

Освен това, казва о. Пахолчик, „тези опити не трябва да бъдат съпроводени от създаването, унищожаването или употребата на човешки ембриони“ и е задължително „стволовите клетки, използвани за създаване на химеричните животни, да бъдат с етичен произход“.

„Като цяло ние използваме животните за широк кръг от цели – за храна, за облекло, използваме ги и за основни научни изследвания – следователно, ако можем да ги използваме за генерирането на органи, които ще спомогнат за спасяването на човешки живот, без това да е съпроводено от прекрачването на фундаментални етични граници, този подход може да бъде полезен“, каза той.

О. Никанор Аустриако, O.P., професор по биология в колежа „Провидънс“, е по-скептичен към етичната природа на химерата между човек и животно. О. Аустриако казва пред Католическата новинарска агенция, че създаването на химери между животно и животно „може да бъде оправдано, ако това ще спомогне за намирането на отговори на важни изследователски въпроси, чието решение ще бъде от полза за човешкото здраве“.

„Но опитите за създаване на химери между хора и животни с ембриони от примати е проблематично заради опасността това да доведе до появата на хора с увреждания“, каза той. „Има и други животни, като прасетата например, които могат да бъдат ползвани за отглеждане на органи, годни за трансплантация“.

О. Аустриако казва, че той е „обезпокоен“ от описаните експерименти. „Не вярвам, че нашето постхристиянско и утилитарно общество разполага с моралните ресурси, нужни за спазването на границите, които да предотвратят изследванията с ембриони на човека – каза той. – Експериментите се приемат за оправдани, ако спомагат за облекчаването на болката или страданието на хората.“ Макар и в миналото експериментите с прасета да не са дали толкова обещаващи резултати, о. Аустриако посочва тези опити като „алтернатива, която не крие в себе си същите етически опасности“.

„Мисля, че тук е налице истинско желание за напредък по отношение на човешкото здраве и благосъстояние – каза той. – Ала в едно постхристиянско общество, което легализира абортите, опасностите при създаването и използването на човешки ембриони често могат да бъдат пренебрегнати с оправданието, че така науката „помага“ на хората.“

Източник: Catholic News Agency, 19 април 2021 г.

Снимка: Weizhi Ji/Kunming University of Science and Technology