ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА "БОГ ДОКОСВА И ПРОМЕНЯ. ЕДНО ДУХОВНО ПЪТУВАНЕ СЪС СВ. ЙОАН КРЪСТНИ" ОТ ОТЕЦ ЙЪН МАТЮ

година 2019 / брой 141, Жан Вание

Това е една книга[1], която аз – навярно подсъзнателно – бях очаквал. Християните се подвизаваха многобройни години под властта на един Всемогъщ Бог, обзети от страх пред този Законодател и от наказанията, които ще получат, ако не Му се подчиняват, и изпълнени с надежда за наградите, ако го направят. По-късно махалото смени посоката си. Страхът от авторитета бе заменен от отхвърляне на авторитета. Исус стана Емануил, Бог с нас, нежният и добър приятел, Който благославя всичко и предявява малко изисквания. Това бе положителна промяна на посоката, но нещо бе загубено при този преход: Исус загуби Своята божественост, Своята свещеност, пламъка на любовта, която очистя, нанася рани и изгаря, за да може да ни отведе към нещо напълно ново: екстаза на любовта и един мир, който надминава всяко човешко разбиране.

Важно е да се завърнем към истинското лице на Бога, Бога на любовта, една любов, която изгаря, очистя и води към Сватбеното тържество; която е Сватбеното тържество. Днес ние имаме особена нужда от св. Йоан: св. Йоан Кръстни, св. Йоан на Кръста, св. Йоан на Болката, да ни помогне да открием този Бог на любовта. Иън Матю ни помага да открием автентичния св. Йоан.
Тази книга разкрива един смирен, малък Йоан (дори физически той е бил малък), един Йоан, престрадал болка и бедност, един Йоан от скромно потекло. Тя ни показва как Йоан среща и обиква св. Тереза Авилска и как тази прекрасна жена му носи надежда, окуражаване, вдъхновение и един нов пламък на любов. По тайнствен начин той става неин духовен отец, въпреки че е доста по-млад от нея. Към св. Йоан мнозина са питаели едновременно и обич, и страх. Той страда ужасяващо от болката на отхвърлянето от своите духовни братя, защото той им се струва твърде радикален, може би твърде любящ. Бил хвърлен в тъмница и избягал от нея.

Тази книга ни разкрива един Йоан, влюбен в Исус, жадуващ да Го следва във всичко, копнеещ за единение с Бога. Йоан се плаши от и се бори срещу един евтин бог, един бог на въображението и човешките фантазии, един бог, който е по-скоро идол, отколкото реалност, един бог, който благославя нашата посредственост и слабост, вместо да ни призовава към израстване. Йоан е търсил истинския Бог, пламъка на любовта, която изгаря и утолява най-дълбоките копнежи на нашите наранени сърца.
Богът, Който ни разкрива Йоан, не е Бог, от Когото да се страхуваме: Бог е Възлюбен. Исус, Словото, станало плът, е един нежен и взискателен Жених: ние сме невестата. Бог ни дири като Небесната хрътка^[2], за да въведе нас, бедните смъртни, в приятелството и екстаза на любовта. Иън Матю ни разкрива чрез творбите на св. Йоан красотата, силата, смирението и ранимостта на този чуден Бог на Любовта, Който търси място в нашите сърца: „Разтворете портите на сърцата си. Допуснете този Възлюбен, този Удивителен Възлюбен, в своето същество”. Това е посланието на Йоан.

Но да се разтворим може да бъде болезнено. Това означава да станем раними, да изоставим и да загубим неща, които ни дават сигурност. Йоан ни казва, че пътят да се отворим минава през вярата. Той преминава през вярата и упованието в обещанията на Исус, в личността на Исус, призоваващ ни чрез болката към съюз на любов. Св. Йоан ни казва да не търсим чудесата, свръхестественото или дори харизматичното, но по-скоро присъствието на Бог, Който ни изгаря, Който ни дава и разкрива божествената любов, живота на Троицата чрез вярата, надеждата и чрез всички наши жестове на любов към нашите братя и сестри и особено към най-бедните. (…)

[1] Отец Йън Матю, Бог докосва и променя. Едно духовно пътуване със св. Йоан Кръстни. (Iain Matthew, The Impact of God (Soundings from St John of the Cross). Б. р.

^[2] „Небесната хрътка” – поема, написана от английския поет Франсис Томпсън (1859–1907). Творба, високо оценена от Честъртън и имала въздействие над Толкин. „Както хрътката преследва сърната, тичаща непрестанно, приближаваща се все по-близо в гонката, с постоянно и необезпокоено темпо, така Бог следва изплъзващата се от Неговата божествена благодат душа. И дори потопена в грях или човешка обич, търсеща да се укрие, божествената благодат я следва, неуморно я преследва, докато душата не почувства силата Му, заставяща я да се обърне единствено към Него в това непознаващо край преследване.“ J.F.X. O'Conor, S.J.O'Conor, John Francis Xavier, A Study of Francis Thompson's Hound of Heaven, p. 7, John Lane Company,1912. Б. пр.