ОСТАВКАТА НА ТИМ ФАРЪН ПОСТАВЯ ВЪПРОСА ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ПУБЛИЧНАТА ПОЛИТИКА И ЛИЧНАТА ВЯРА

година 2017 / брой 122,

Оставката на Тим Фарън е въпрос, който заслужава внимателно да бъде изследван от всеки, които се интересува от границата между вяра и политика. При оттеглянето си като лидер на британските либералдемократи на 15 юни 2017 г., Тим Фарън не каза, че вече не е възможно практикуването на християнската вяра да бъде помирено с лидерството на либерално ориентирано политическо движение. Но много хора приеха, че той каза или поне намекна тъкмо това, и реагираха в зависимост от своите убеждения.

Всъщност прочетената от него декларация за оставката беше много лична и се отнасяше до неуспеха му да балансира напрежението между личната си вяра и публичната си позиция:

„В настоящата публична среда някой по-добър и по-мъдър човек вероятно би могъл … да остане верен на Христос и в същото време да ръководи политическа партия. Ала за мен през 2017 г. се оказа невъзможно да бъда лидер, особено на прогресивна либерална партия, и в същото време да живея като посветен християнин и да остана верен на библейското учение“.

Евангелската вяра на Тим Фарън се превърна в дискусионен въпрос по време на предизборната кампания. В поредица от интервюта на него му беше задаван въпросът дали намира секса между гейове за греховен. В началото той отказа да отговори пряко, но накрая каза, че не смята, че е така. Също призна, че макар политиците като цяло да не трябва да „се впускат във високопарни богословски дебати“, е било справедливо този въпрос да бъде поставен.

Дали не беше прекомерен оптимист или дори фалшиво скромен, когато каза, че някой „по-добър и по-мъдър“ може по-успешно от него да премине между тези две крайности – между консервативната вяра и либералната политическа платформа?

Има и други политици, които опитват да правят тъкмо това – Тим Кейн, кандидат за вицепрезидент на Хилари Клинтън в тяхната неуспешна президентска кампания, е вярващ католик. В младостта си той е работил като мисионер в Централна Америка и със сигурност би казал, че в живота и изборите си е бил ръководен от католическото учение. Но той застана зад либералната политика на Хилъри Клинтън по въпросите на сексуалността и репродукцията точно с обяснението, че те трябва да бъдат въпрос на личен избор, а не да бъдат диктувани от публичната политика.

Тази позиция би могла да бъде приета за извъртане, а католическата йерархия в Америка намери това извъртане за толкова голямо, че побърза да порицае Тим Кейн. Йерарсите възприеха позицията, че ако държавата може да управлява моралното поведение, както то се дефинира, тогава трябва да го прави. От тази гледна точка неутралитетът е нечестна позиция. Но в Америка има някои религиозни водачи (в Епископалната църква например), чиято позиция би била близка до тази на Тим Кейн. (…)