ХРИСТИЯНСКИ ФРАГМЕНТИ

година 2021 / брой 161, Димитър Коруджиев

От четири години ме измъчва тежко страдание – силен шум в ушите. Не мога да работя. Тези думи са първите, които изписвам след 1500 дни. Две години, след като започна изпитанието ми, влязох в общение с Господ Исус, различно от всичко предишно. Беше Рождество Христово 2010 година. Тогава ми бе казано: „Трябваше да стане така, чедо, за да излезеш от света. Достатъчно си се месил в делата му, достатъчно време си загубил. Пак ще пишеш. Ще ти дам последна възможност“. Разбрах, аз съм човекът на единадесетия час, вече на 69 години. Даваше ми се последна възможност за спасение. Предишното е било самоизмама.

Добротата Му е безкрайна. Той искаше един ден да чуя думите Му: „Дитко, хайде, ела да си идем у дома“. Дитко, така ме наричаха моите родители.

* * *

Най-силната молитва е плачът.

* * *

Не очаквай помощ отникъде, само от Него.

* * *

Любовта е дело, но и безкрайно търпение. Детето ти съгрешава, съгрешава, съгрешава. Ти не крещиш. Ти търпиш и се молиш за него. Св. Моника и св. Августин.

* * *

Бог върши всичко в тишина. Грандиозният разговор между отделните лица на Троицата протича, без да чуем звук, макар че би могъл да прокънти и да разтърси Космоса. Когато говори на повярвалите, те разбират всичко, но не чуват глас. И Той ни слуша, без да Му говорим. Обичам мълчаливата молитва. Тогава Го виждам най-добре.

* * *

„Видях как един мъж оправи якичката на една жена в трамвая и разбрах, че не зная нищо за любовта“ – тя се разплака.

А имаше три брака.

* * *

Имало ли е по-наранено същество край мен от моя ангел пазител, който е наблюдавал грешките и греховете ми от детството до старостта. Приел съм свето Кръщение на една година.

* * *

Kогато се грижим за тежко болен човек, ние се грижим за Спасителя. И небесната ни награда расте всекидневно.

* * *

Когато се случи, жена ми, дъщеря ми и моят син да са едновременно край мен, винаги си казвам: „Господи, с какво съм ги заслужил?“. Толкова много доброта…

* * *

Основният проблем на християнина, живял при комунизма: какво ще стане с душите на толкова много добри и почтени хора, останали чужди на Христовата вяра в онези години? Хора, които си отидоха. Никога няма да кажа: „Да не говорим за тях е по-добре. Всичко е ясно“.

* * *

Господи, мислех, че децата ми са само мои, скъпите ми внучета. Преди да разбера, всичко ми е дадено от Теб. И нищо, което е дадено от Теб, не престава да е Твое. Ти чертаеш линиите на съдбите им, които ще ми станат ясни много време след като напусна този свят. Сторих ли което очакваше от мен, когато ми ги даде? Или Те разочаровах, Господи?

* * *

Нараних добър човек само с една дума. Една-единствена необмислена дума. Как да се опазвам от езика си, Господи? Малко невнимание и думите ми стават по-лоши от мен.

* * *

Има немалко святи хора между християните. Да говорите с тях невинаги е нужно. Да постоите заедно, да помълчите, да се усети светлото им присъствие. То е като дихание, въздухът е станал друг.

* * *

Веднъж попитах една жена, прочута любовница в миналото:

– Утешават ли те спомените в по-лошите ти часове?

– Не – каза тя.

* * *

Моят син седна до мен, държеше в ръце 4-месечния ми внук. Детето се усмихваше непрестанно. И той се усмихваше. Аз също. Не говорехме. Сияйни минути. Трябва да си живял дълго, за да ти бъдат подарени.

* * *

Понеже съм болен човек, жена ми се грижи за мен непрестанно. Днес поисках да й кажа нещо, беше си полегнала.

– Притвори вратата – помоли ме тя. – Малко ми е студено.

Толкова приятно ми стана, че мога и аз да направя нещо за нея. (...)