ДЪРЖАВНАТА ПОДКРЕПА ЗА РУМЪНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

година 2019 / брой 139, Кирил Синев

В Румъния държавната подкрепа за вероизповеданията е регламентирана и конституционно гарантирана от чл. 29, ал. 5 от Румънската конституция, който гласи: „Религиозните култове са автономни спрямо държавата и се радват на нейната подкрепа, включително чрез улесняване на религиозната помощ в армията, болниците, затворите, приютите, и сиропиталищата“.

Днес в Румъния официално са регистрирани 18 вероизповедания[1], 36 религиозни асоциации с общо 27 384 богослужебни места (храмове). Религиозната принадлежност на народа е 99,8%.

Чрез Закон № 489/2006 относно религиозната свобода и общия режим на вероизповеданията се регламентират основните източници за финансиране на вероизповеданията. Така съгласно чл. 10-11 разходите за подпомагане на вероизповеданията се покриват от:

Собствени приходи на вероизповеданията, създадени и управлявани съгласно техните устави (чл. 10, ал.1);

Доброволни пожертвования на вярващите (чл. 10, ал.2);

Спонсорство (чл. 10, ал. 3);

Финансова помощ, отпусната от държавата за заплати на клира и неклирическия персонал в съответствие с броя на вярващите румънски граждани и с реалните нужди за продоволство и дейност (чл. 10, ал. 4);

Държавна помощ, отпусната по молба за ремонт и ново строителство (чл. 10, ал. 6);

Различни данъчни облекчения, предлагани от държавата (чл. 11).

В Румъния държавната подкрепа за признатите вероизповедания е пряка и косвена.

Пряката подкрепа се състои от парична помощ, която румънската държава отпуска за частично покриване на някои от разходите на признатите вероизповедания, като:

частично заплащане (65% или 80% от заплатите) на клира и заплащане в размер на минималната заплата за неклирическия персонал;

частична помощ за функциониране на богослужебните единици, за ремонти и ново строителство;

частична помощ за духовнокултурна и социална дейност зад граница;

частична помощ за дейност на вероизповеданията в качеството им на доставчици на социални услуги.

Може да се забележи, че въз основа на принципа за автономност на вероизповеданията финансовата помощ, отпускана от държавата за признатите вероизповедания, е частична, а не цялостна.

Косвената подкрепа от държавата се състои по-специално в данъчни облечения.

Най-общо приходите на отделните поделения на Румънската православна църква се формират от:

приходи от богослужебна дейност (годишно пожертвование от вярващите, пожертвования от различни религиозни услуги, приходи от продажба на свещи, печатни издания, утвар, такса за концесия на вечно място в енорийските и манастирски гробища);

приходи от дарения;

приходи от средства от държавния бюджет;

приходи от спонсорство;

приходи от някои помощи, отпускани от църковни фондове (Централен мисионерски фонд, Фонд на Комисията по иконография, Фонд „Милосърдие” и т.н.)

финансиране от окръжни или общински бюджети[2], финансиране от партньорства с държавни институции (основани на подробни протоколи за сътрудничество), усвояване на европейски фондове;

чрез пренасочване на 2 % от данъка от гражданите[3].

Реално повечето от храмовете образуват приходите си от държавни субсидии, богослужения и дарения от вярващите. На първо място, приходите на един храм се употребяват за постоянно осигуряване на богослужение. С големи пожертвования се развиват и следните дейности: социално-милосърдна, пастирско-мисионерска (публикуване на енорийски вестник, разпространяване на духовни материали, поддръжка на енорийски хор), културно-образователна (организиране на концерти, конференции, кръгли маси, филмови вечеринки и др.), благоустройствено-стопанска (строителство, ремонт на енорийските сгради).

Разходите на една енория могат да се групират в следните категории: за възнаграждения от собствени фондове на наетия клир и неклирически персонал; за осигуровки и данъци към заплатите; комунални услуги; дарения със социално-милосърдна цел (за социално слаби енориаши, социални центрове, за Централен мисионерски фонд, Фонд „Милосърдие”); за текущи или капитални ремонти; за поддържане на инвентара; за богослужение; за данъци и такси, вноски, наеми; за протоколни разходи.

Румънската православна църква плаща данък сгради и земи (с изключение на храмовете и прилежащите сгради), данък върху заплати на служителите (клир и неклирически персонал), както и върху всеки приход, получен посредством стопанска дейност. За стопанските дейности с постоянен характер (поклонничество[4], погребални услуги) храмовете регистрират търговски дружества, отговарящи на всички законови изисквания. (…)

[1] Румънска православна църква; Сръбска православна епископия в Тимишоара; Римокатолическа църква; Румънска църква, съединена с Рим (Гръко-католическа); Архиепископия на Арменската църква; Православна църква по стар обряд в Румъния (липовяни); Реформаторска църква в Румъния; Евангелска църква от августинско изповедание в Румъния; Евангелско-лутеранска църква в Румъния; Унгарска унитарианска църква; Баптистки християнски култ-съюз на баптистките църкви в Румъния; Християнска църква според Евангелието в Румъния – съюз на християнските църкви според Евангелието в Румъния; Румънска евангелска цъкрва; Петдесетнически християнски култ – Апостолска Божия църква в Румъния; Адвентистка църква от Седмия ден в Румъния; Федерация на еврейските общности в Румъния – израилтянско вероизповедание; мюсюлманско вероизповедание в Румъния; религиозна организация „Свидетели на Йехова“.

[2] По решение на окръжните или общински съвети могат да се отпуснат средства за строеж и ремонт на храмове, както и за други проекти, инициирани от вероизповеданията.

[3] Храмовете и НПО-та могат да получават чрез пренасочване 2 % от облагане на годишния приход от заплати и пенсии чрез подаване на годишен формуляр във финансовата администрация.

[4] През 2018 г. Отдел „Поклоннически“ на Румънска патриаршия е организирал поклоннически пътувания за 39 042 поклонници.