ДА ОТКРИЕМ ИИСУС, ЧЕТЕЙКИ СВ. МАРК

година 2019 / брой 146, Кардинал Андре Вен-Троа

 

1.

Да станеш дете на Бога

И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий. И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение. (1:7-11).

Честването на Кръщението Христово затваря цикъла на явленията на Бога сред човеците, който започва с празника Рождество. Във Витлеемската нощ ангелите възвестяват на пастирите, че Спасителят е роден, и те отиват да Му се поклонят. На празника Богоявление ние възпоменаваме мъдреците, дошли от Изтока в търсенето на царя юдейски, и намирайки Го, Му принасят дарове от злато, ливан и смирна. Така първото явление е това на Спасителя, второто е това на царя юдейски, а третото – кръщението, получено от Йоан – ни помага да извършим допълнителна стъпка в познанието на Иисус.

Защото Той е не само Спасител и не само цар юдейски; той е Син Божи. Засвидетелстваното от Бога към Сина Му установява по безспорен начин оригиналността на вярата в Христа. Ние не просто вярваме в един пророк. Вярваме не само в един Спасител, тъй като е имало множество спасители в историята на човечеството. Вярваме не само в юдейския цар, защото мисията Му не се ограничава до народа на Израил. Ние вярваме, че този човек, Иисус от Назарет, роден от Мария, е Синът Божи.

Достатъчно е да съберем по лапидарен начин съдържанието на казаното в Символа на вярата: „Иисус Христос, Сина Божий“, за да осъзнаем всичко онова, което си остава невъобразимо, непонятно и шокиращо за човешкия разум. Колкото и историята на човеците да показва, че сме в състояние да се споразумеем и постигнем съгласие по множество теми, толкова ние се конфронтираме във вероизповедта от друг порядък, различен от обикновения човешки разум. Или Бог съществува, но е изцяло друг и ние разполагаме с малко средства, за да го познаем, защото Той не е човек; или ние признаваме, че в този човек, Иисус от Назарет, е жива божествеността на самия Бог – и тогава бихме могли легитимно да се запитаме дали този Бог, приел плът в човешко съществуване, е наистина Бог. И в такъв случай, понизил ли се е Той, споделяйки човешката участ?

Сърцевината на нашето християнско убеждение е, че Бог, в Когото ние вярваме, милосърдният Бог, възвестен от пророк Исая, този Бог не е пожелал да остане само в неуловимия отблясък на Своя небесен всемир, а е дошъл сред човеците; дошъл е да сподели нашата човешка участ. Давайки му определението Син Божи, всемогъществото на Духа отваря пред нас серия от въпроси, засягащи не само Иисус от Назарет, но и всички нас.

Защото, ако Иисус наистина е Синът Божи, както ние вярваме, това означава, че всяко от нашите човешки съществувания придобива в личността на Иисус от Назарет и в естеството Му на Син Божи измерение, надхвърлящо собствената ни индивидуалност и собствената ни личност. Независимо от оскъдицата на нашите средства, от пределите, на които се натъкваме, от раните и болестите ни, от деградацията на състоянието, в което се намираме. Ние не сме само Петър, Павел, Яков, Бенедикт, Изабела или София… Ние сме деца Божи и се озоваваме в човешко измерение, надхвърлящо много от обичайните възможности на съществуването ни.

Това убеждение има своите последици. Каква е разликата, ако си Син Божи или ако не си? Това не ти пречи да живееш! Нито да ядеш, да работиш, да страдаш или да обичаш! За какво тогава ти е да си слагаш подобен етикет: „Вие сте Синове Божии“? Нали не е нужно да бъдеш Син Божи, за да живееш – доколкото фактът да бъдеш Син Божи не се ограничава до биологичните или социални функции на съществуването, а отваря пред нас път, стил и начин на живот, установяващи идеал и различие в живота ни.

Да бъдеш Син Божи, означава не само да си сложил някакъв външен етикет. Означава да навлезеш в начин на съществуване, структуриран от Божията любов. Да бъдеш Син Божи, означава да изпълняваш Неговите заповеди, сиреч да чуеш словото Му, да приложиш на практика чутото и да приемеш – както често ни подканват Евангелието и посланията на Йоан – всички свои съвременници като други деца Божии, дори те да не се припознават като деца на Бога, дори да не подозират, че това означава нещо. За нас обаче това означава нещо – че чрез идентичността си на дете на Бога ние имаме дълг, цел и съществуване, преобразяващи ни в начина, по който сме самите ние, и в начина ни да бъдем с другите.

Как бихме могли да претендираме, че сме деца на Бога, ако не се опитваме с всички средства, с които разполагаме, да подчиним живота си на заповедите на любовта? Да приложим на практика закона, който ни е даден: да се възлюбим едни други, както Той ни възлюби, и да практикуваме тази любов, Божието милосърдие, в отношенията ни с другите. Не можеш да си дете на Бога и да живееш в безразличие! Не можеш да си дете на Бога и да се извръщаш от бедните! Не можеш да си дете на Бога и да затваряш очи пред несправедливостите в света! Не можеш да си дете на Бога и да не работиш за установяването на мира!

Ето защо сме деца на Бога. Деца на Бога, подканени да бъдем такива всеки ден, все повече и повече в начина си на съществуване, в начина си на живот, в начина, по който влизаме в отношения с другите. Подканени сме да проправим чрез начина си на живот път – пътя на децата на Бога. (…)

Търси