АВГУСТОВСКИ ВЕЧЕРИ

година 2022 / брой 168, о. Ангел Ангелов

Неусетно минава времето в Църквата. Докато денят отвори утрото, молитвата завладее сърцата ни, богослужението разкрие пълнотата си, и ето, вечерта заедно с вечернята вече пламтят в залеза, понесли славословията ни към Господа. Денят потъва в нощния хлад, губейки се в последните свои минути, за да отдаде времето на новия, идващ ден. Нова надежда, ново утро, нов ден, който поема в същия кръговрат.

Неусетно преминаха и тези топли августовски вечери на Богородичния канон. Лятното знойно време, станало още по-горещо от топлите молитви, изречени към Света Богородица. Божията майка, която е дръзновената наша застъпница пред престола на нейния Син и наш Бог Иисус Христос.

Вечерите, тези летни чудни вечери на съборната молитва в притихналия храм, където народът Христов търсеше майчината любов на тази, която е Майка на целия свят. Всичко е различно. Постът по някакъв свой начин е обрал суетата на всекидневието, настроил е нашата същност към покайност. Като някакви хлапаци, осъзнали вината си, идваме при нашата Майка, която като всяка майка приема слабостите ни, така, по майчински, готова да изтрие нашата лошота и да ни дари със своята небесна прегръдка. Колко чудно е всичко това! Ние пристъпваме от крак на крак смутено, а времето трепти в неразгадан небесен ритъм. Стоим пред нейната икона, образът й е толкова топъл! Струи тя със своята любов и ние се къпем в тази небесна светлина и чувстваме туптенето на това голямо Богородично сърце, горещия пулс на майчината обич, чувстваме Богородичната милувка.

Майка – само тя обича така, всеотдайно, искрено, безгранично. В тези мигове ние мълчим, мълчим в трепет. Догматиката е отстъпила своето място на мистичната тишина. Няма я мисълта, ние сме потънали в безмълвие, навели глави, почувствали голямата неземна любов на Майката, която е майка на всички в този греховен свят. (...)