BG | RU

ПРИЧАСТИЕ КЪМ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

година 2021 / брой 161, Сергей Фудел

  

Изпълни, Господи, сърцето ми с живот вечен.


Св. Исаак Сириец


Отнеми от мен вкамененото сърце и дай ми сърцe от плът.


Св. Амвросий Медиолански


В Църквата има много обикновени, искрени души. Те може би не са много начетени в догматиката, но твърдо, от опит знаят, че благодатта на Светия Дух се дава в този свят на хората като обручение и залог за бъдещия живот; и те търсят този залог, копнеят за тази радостна достоверност на нетленното битие. За това не им е необходимо богословско образование. За това им е необходим само вътрешен живот на вяра и любов, някаква евангелска непосредственост на сърцето. Такава евангелска непосредственост има най-много в първохристиянството. Затова душата на съвременния християнин повече от всичко се стреми към първохристиянството, като го вижда сякаш не в миналото, а пред себе си – като епоха на възможна пълнота в придобиването на Светия Дух, пълнота на живота в Него.


Книга Деяния на светите апостоли, книгата на първохристиянството, е буквално изпълнена със свидетелства за този живот с Утешителя, със свидетелства за непосредственото богообщение. След първото велико явяване на Светия Дух в деня на Петдесетница за освещаване на Църквата апостол Петър напомня старозаветното пророчество за настъпването на това време: „... и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища” (Деян. 2:17). „Изливането на Духа” за първите християни не е благочестива алегория, а реалност на промяната на цялото вътрешно битие, виждане, откровение, пророчество, действие.


Ето някои от по-нататъшните свидетелства в Деянията за тази промяна на битието: „И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие” (Деян. 4:31). „За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светии, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват” (Деян. 5:32). „А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт” (Деян. 8:18-19). Дори и на външния за Църквата човек се дава да види реалността на промяната в човека вследствие на причастността на Светия Дух. „Дух Светий слезе върху скопеца ... и скопецът ... радостен продължи пътя си” (Деян. 8:39). „А църквите ... с утехата на Светаго Духа умножаваха се” (Деян. 9:31).


„Докато Петър още говореше тия думи, Дух Свети слезе върху всички, които слушаха словото. А вярващите от обрязаните, ... се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа” (Деян. 10:44-45).


„И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души. Стани, слез и иди с тях” (Деян. 10:19-20). „Дух Свети каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал” (Деян. 13:2).


„Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща” (Деян. 8:15-28).


„А като дойдоха в Мисия, (апостолите) опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна” (Деян. 16:7). Павел „каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. ... И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват” (Деян. 19:2-6).


„И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там - освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби” (Деян. 20:22-23).


Ето това е първохристиянството. Това наистина е златният век на Църквата, пълнотата на възможното в този свят богообщение в познанието и в живота. Затова ние малко се доверяваме на западната теория за „догматическото развитие на Църквата” в смисъл на постепенно увеличаване на нейното познание. Цялото последващо християнско познание, ако говорим за него обобщено, е само припомняне на богатството на първото Откровение, само някакво завръщане към него, само негово дирене пред себе си, само търсене на формули за закрепване във вече отслабващото съзнание на онова, което тогава, в огъня на Петдесетница, гори и в разума, и в сърцето като „първата любов” – по израза от Откровението (Откр. 2:4).


Разбира се, всички светии продължават първохристиянството и Църквата в своята святост живее в неговата пълнота. Ето ние приведохме от Деяния на светите апостоли свидетелства за някакъв неизречен разговор на Светия Дух с хората. А ето свидетелство за същото от ХІ век, от монашеското Средновековие: „Той (преподобни Симеон Нови Богослов) каза още и следното, сякаш ставаше дума за някой друг, като прикриваше себе си и избягваше славата човешка, принуждаван да разкаже веднъж за това от любов към ближния и за обща полза. Той каза: чух от един монах – йерей, който ми се доверява като на приятел: никога не съм литургисвал, ако преди това не видя Светия Дух така, както Го бях видял слезнал върху мен в онзи момент, когато ме ръкополагаха и митрополитът четеше над мен молитвата на йерейското посвещение и евхологият (служебникът) беше сложен върху бедната ми глава. Аз го запитах как Го е видял тогава и в какъв образ. Той каза: прост и безвиден, и все пак като светлина. Монахът йерей продължи: и когато аз, като видях това, което никога не бях виждал, първо се учудих и сам в себе си разсъждавах – какво беше това – тогава Той тайнствено, но с ясен глас ми каза: Аз слизам така върху всички пророци и апостоли и върху днешните Божии избраници и светии, защото Аз съм Светият Дух Божий. Нему слава и власт во веки веков. Амин”[1].


Друг светец – от ІV век – богословски определя това, което виждаме тук в духовната практика: „Един и Същи е Духът, Светият Дух, живеещ и лично съществуващ и винаги присъстващ с Отца и Сина; не като изговаряне или издихание из устата на Отца и Сина или разпръскване във въздуха; но като лично съществуващо битие. Той Сам говори и действа и осъществява Своето раздаване на милост и освещение[2]. Първохристиянството никога не оскъднява в светиите, както и „Христос е Същият вчера, и днес, и во веки”. Но то оскъднява в нас и с това се обяснява защо нашата епоха така се стреми към първохристиянството, сякаш е почувствала какво е загубила и не иска да се задоволи с никакво външно възприятие на вярата.


Често съвременните християни нямат не само практическо, но и теоретично знание за живота в Светия Дух. Това се отнася за цялото християнство. По свидетелството на един виден протестантски богослов „учението за Светия Дух изобщо не е разкрито (на Запад)... В последно време нещата се промениха и в Реформаторските църкви. Учението за Светия Дух във все по-голяма степен привлича интереса на богословието. ... Когато Западните църкви започнаха да си задават въпроса за същността на Църквата ... те бяха почти принудени да насочат вниманието си към учението за Светия Дух. Не е ли скрит именно в Него изворът на обновлението? ... Реформаторските църкви трябваше да осъзнаят колко малко е осветлена от тях тази част от библейското учение за целия изминал период на тяхното историческо развитие“[3]. Поразително признание: цитираният от нас автор вижда началото на промяната към по-добро относно учението за Светия Дух в Римската църква също едва към нашето време – към Втория ватикански събор. Ето защо не е чудно, че В. Лоски, който пише за католицизма през 40-те – 50-те години, тоест преди този събор, вижда в Римската църква само понижение на делото на Духа Утешител в света. Благодарение на Filioque, казва той, Духът изглежда сякаш, че е викарий на Сина. В действителност Светият Дух „свидетелства за Сина като Божествено Лице, независимо от Сина”[4].


Filioque съществува на Запад от VІІІ–ІХ век и не е отменено на Втория ватикански събор. Учението за Светия Дух даже чисто богословски още не е заело своето място. И това е така, защото истинското богословие зависи от духовния живот, тоест от живота в Светия Дух, а този живот продължава да оскъднява и при нас, и на Запад въпреки всички декларации, схеми и конституции на Ватиканския събор. Също и на Изток се усеща някаква накърненост във възприемането на Светия Дух, Негово понижение – не в догмата, а във възприемането на догмата – понижение в самия ни живот. На Петдесетница мнозина не осъзнават, че това е единственият пълноценен празник именно на Светия Дух през годината, празник на Светата Троица чрез слизането, благодарение на слизането на Единия от Светата Троица в света. „Свети Дух е утре”, казват те. А утре, оказва се, че богослужението може да се извършва според Типика също така делнично, както се извършва за много светци, тоест за творението, а не за Твореца, за Когото в Книгата за сътворението пише, че тогава „земята беше безвидна и пуста” и Дух Божий се носеше над нея (Бит. 1:2) и като птица с топлината Си износваше сътворяваното чудо според тълкуванието на светиите. Оказва се, че по устав в този ден „лития и полиелей се полагат само в храмовете на Свети Дух”[5], каквито впрочем почти не се срещат. Същата накърненост се наблюдава и в богослужението на Петдесетница. Тържествено се четат три „коленопреклонни” молитви. Първата е отправена към Бог Отец, втората – към Сина Божий. И ние очакваме, че третата ще бъде отправена към Светия Дух. Но както с огорчение отбелязва още Флоренски – това не се случва. Третата молитва отново е отправена към Сина Божи и е изпълнена с моление за покойниците. Но защо на този празник на Светия Дух и на Троицата не е показано Троичното единство, защо е нарушено и „Троическото поклонение”? Нали именно „чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота се възвисява, а чрез единството на Света Троица тайнствено се просветлява”[6]. Оказва се, това е една от следите на историческото понижение на живота в Духа Божи. Още сравнително неотдавна, в епохата на патриарх Йосиф, тоест преди Никон, в Руската църква на Петдесетница се е чела също „коленопреклонно” „молитва специално към Светия Дух, съчинена от светейшия Константинополски патриарх Филотей” (ХІV в.). (...)


 


[1] Симеон Новый Богослов, преп. Деятельные и богословские главы, Добр. V. с. 59-60.


[2] Кирилл Иерусалимский, св. Поучение огласительное XVII.5.


[3] Фишер, Л. Экуменические очерки. Фрнкфурт-на-Майне, 1972.


[4] Лосский, В. Очерк мистического богословия Восточной Церкви//Богословские труды. 1972. Сб. 8., с. 126.


[5] Богослужебные указания на 1953 год. М., 1952, с. 183.


[6] Тук и по-долу откъсите от службата на Петдесетница са дадени в превод на свещ. Траян Горанов. Б.пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org