„БОЛЕН БЯХ И МЕ ПОСЕТИХТЕ“ – МЯСТОТО НА БОЛНИЧНИЯ ПАСТИР В ХРИСТИЯНСТВОТО

година 2022 / брой 176, Георги Попиванов, Главиницки еп. Макарий (Чакъров), Велина Тонева, свещ. Йордан Аврамов, прот. Добромир Димитров, Кириен Кьосев, Борис Маринов, Венцислав Мутафчийски

Сурожки митр. Антоний (Блум) нарича болестта момент на изумителна среща с човека. Грижата за страдащите олицетворява пълнотата на Божията любов и съвсем не е случайно, че Господ Иисус Христос приравнява служението на ближния до служение на Него: „Болен Бях и Ме посетихте“ (Мат. 25:35-40). Болниците възникват като институция във Византия, под влиянието на хора като св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст – като видим израз на божествената любов към ближния. Новият град на св. Василий в Кесария Кападокийска е включвал цял комплекс, състоящ се от болница, сиропиталище, хоспис и странноприемница за бедни. Типикът на манастира „Пантократор“ в Константинопол в подробности описва организацията на дейността в манастирската болница.[1] По време на чумната епидемия през 312–313 г. на Запад единствените, които служат на болните, са християните.[2] В Рим св. Фабиола († 27 декември 399 г.) издига и лично ръководи една от първите болници, в които лекува отхвърлените от обществото болни.

Болниците са символ на грижа за бедните, защото тъкмо те не са били в състояние да си позволяват лични лекари, които да ги лекуват. В гръко-римския свят на лекаря се е заплащало скъпо, тъй като е идвал в дома и отношението му към болния е било персонално. Болниците следователно са образ на Божията любов към ближните и служение на малките братя (срв. Мат. 25:40).[3]

През изминалото двадесето столетие на личностно равнище светли примери на любов и грижа за болните бяха служенията на двама военни хирурзи – св. Лука Кримски (проф. Валентин Войно-Ясенецки) и митр. Антоний Сурожки, а старецът св. Порфирий Кавсокаливит се превърна в образец за болничен свещеник.

В наши дни духовната грижа за болния се сблъсква с две главни предизвикателства – задълбочаваща се секуларизация и формирането на мултирелигиозни общества. Въпреки тях обаче християните остават длъжни да следват пътя, посочен им от св. Йоан Златоуст: „Ако видиш някой, който страда, не разпитвай повече – неговото страдание е просто зов за помощ. Не бъди любопитен към кого принадлежи – той е на Бога“.[4]Виториу Гафенку, на свой ред, говори: „Няма по-тежко обвинение от това да се каже, че Църквата е изоставила народа, защото в такъв случай е изоставила и Христос, независимo колко догми е въвела и спазва“.[5]Същевременно необходимо е да се търси и балансът, тъй като „православната мисия не може да се ограничи (само) до предлагането на образование, на здравни грижи и на средства за външно развитие, а е длъжна да предостави на всекиго и вярата, че всеки човек има неповторима стойност, че бидейки (сътворен) по образ и подобие Божии, той е предназначен да стане христоподобен, да участва в Божията слава“[6].

Грижата за болните може да се разглежда в два интимно свързани аспекта: персонална духовна грижа за страдащия, от една страна, и социална грижа на Църквата – от друга. В православната традиция фокусът е върху значението на св. Тайнства: Изповед, Причастие и Елеосвещение, които възстановяват човека в неговата пълнота.[7] Молитвата до леглото на болния, предоставянето му на св. икони, а по възможност и на св. мощи – за поклонение, засилват вярата и предпазват от отчаяние – особено при хронично болните и при болни с продължителна хоспитализация, които задълго живеят откъснати от своите близки и от познатата им домашна среда. Посредством всичко това се подчертават всички аспекти на изцелението, обхващащи изцелението на душата от греха и изцелението на тялото от болестта. В неотдавнашно свое изследване екип от учени, приложили редица молитвени и духовни практики в болнична среда, откриват голям позитивен ефект върху болните.[8]

Концепцията за християнската медицина е скрита из страниците на Св. писание, в трудовете на отците и учителите на Църквата и в опита на Православната църква. В Св. писание ще видим няколко хиляди стиха с медицинска тематика и още няколко хиляди, засягащи психологията. В светоотеческата литература, най-вече в творенията от първите четиринадесет столетия, безброй страници са посветени на страданието, на греховното състояние на душата – като причина за болестите, на естествените и свръхестествените изцеления, на грижата за умиращия, както и на храната, хигиената на тялото, труда и т.н. От всичко това можем да заключим, че понятието християнска медицина предполага приложение на богословието в медицината.

Ролята на добрия болничен пастир е в това да разкрие изцелението като резултат от благодатното и тайнствено взаимодействие на Божията воля с вярата и с усилията на лекаря („защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота“ – Сир. 38:14), както и с желанието на болния за изцеление – при активно съдействие от негова страна („Господи, изцели ме и ще бъда изцелен, спаси ме и ще бъда спасен, защото ти си моя похвала“ – Иер. 17:14). „Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; и ни при една от тях не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена. Тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман“ (Лук. 4:25-27).

В Св. писание се посочват различни духовни причини за болестите. Вникването в тях помага за по-дълбоко осмисляне на християнската същност на медицинската грижа. Тази грижа следва да има в основата си разбирането, че ако болестите, смъртта, тлението са част от нашия живот в света, то в Св. писание те са представени като зло, което трябва да бъде преодоляно – че човекът е бил създаден за живот вечен, а смъртта е „най-последен враг“ (1 Кор. 15:26), който трябва да бъде победен. Болестта е в състояние да лиши човека от много неща, които той цени, които е приемал наготово, когато е бил здрав. В болестта са възможни тежки изкушения, водещи към отчаяние и към отделяне от Бога и от другия. В края на земния живот не остава много място за суета, гордост и самодоволство, защото, объркан и уплашен, човекът се намира в истинска криза и изпитва нужда от помощ. Ето защо лекарската грижа може да бъде определена и като християнски акт според учението на Църквата, което казва, че в болния страда Христос, чрез лекаря работи Христос, а чрез свещенослужителя опрощава Христос. С което се осмисля и казаното от Господа, че „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Необходимо е следователно възстановяване на синергията, на съработничеството между медиците и свещенослужителите – затова защото радикалното разделение между знанието и вярата в нашата култура и в нашите университети не може да продължава вечно … време е за нова интеграция (Робърт Бела). (...)

 

 

 

[1] Каравълчева, З. „Пътят на едно благотворително учреждение от византийска Кападокия до Киевска Рус“ – В: Живо Предание: образци на съвременното православно богословие (https://dveri.bg/9rxa8); лекция, изнесена в Атинския Каподистриев университет, катедра „Славистика“, на 2 декември 2015 г.

[2] Ferngren, G. Medicine and Health care in Early Christianity, Baltimore: „Johns Hopkins University Press“, 2009.

[3] Retief, F., Cilliers, J., Cilliers, L.Health and Healing, Disease and Death in the Graeco-Roman World, Bloemfontein: „Publications Office of the University of the Free State“ 2005.

[4] Цит. по: Kofinas, S. „Orthodox Christian Healthcare Ministry amidst the Tensions of Ecumenism“ – In: Christian Bioethics, 9 (1), 2003, p. 39-55.

[5]Светеца от затворите. Валериу Гафенку (1921–1952), съст. монах Моисе. Изд. 360. София, 2020, с. 279. Прев. Мария Дерменджиева

[6] Анастасий (Янулатос), архиеп. Мисията на Църквата: по стъпките на Христос. С.: Двери, 2017, с. 207.

[7] Kofinas, S. Op. cit.

[8] Fouka, G., Plakas, S., Taket, A., Boudioni, M., Dandoulakis M.„Health Related Religious Rituals of the Greek Orthodox Church: Their Uptake and Meanings“ – In: Journal of Nursing Management, 20, 8, 2012, p. 1058-1068.

Търси