Хенри Адамс

Потомък на една най-влиятелните американски фамилии, Хенри Адамс (1838– 1918) е сред известни-те американски историци и интелектуалци от втората половина на ХIХ в. Роден в Бостън през 1838г., той е син на политика и дипломат Чарлз Франсис Адамс, внук на Джон Куинси Адамс (шести президент на САЩ, 1825– 1829) и правнук на Джон Адамс (втори президент на САЩ, 1797– 1801). След като през 1858г. завършва Харвардския университет, Хенри Адамс заминава за Европа, където слуша лекции по гражданско право в Берлинския университет. Завръща се в САЩ през 1860г. по време на напрегната предизборна кампания, в която баща му Чарлз Франсис Адамс се бори за нов мандат в Камарата на представителите. През 1861 г. президентът Линкълн назначава Чарлз Адамс за посланик във Великобритания в годините на Гражданската война в САЩ (1861– 1865). Синът му Хенри го придружава като негов личен секретар, като същевременно пише и като анонимен кореспондент за вестник Ню Йорк Таймс. След завръщането си в САЩ през 1868г. се установява във Вашингтон, където продължава да работи като журналист и да пише статии, в които разобличава политическата корупция и предупреждава за опасността от монополите. През 1870г. е назначен за професор по средновековна история в Харвард, където оста-ва до 1877 г. и е сочен за първия преподавател в САЩ, използвал семинарните занятия в обучението по история. След оттеглянето си от Харвард продължава да пътува често до Европа и да пише, а домът му се превръща в притегателен център за интелектуални срещи. През 1894 г. е избран за член на Американската историческа асоциация. През този период той написва и най-известните си книги. Първата от тях е 9-томна-та История на Съединените американски щати (от 1801 до 1817), издадена между 1891 и 1896 г. Следващата е Мон Сен Мишел и Шартр (Mont Saint-Michel and Chartres), отпечатана за пръв път за ограничен кръг читатели през 1904г. В книгата той представя средновековния светоглед и общество, отразен във великите катедрали във Франция, които за него въплъщават „най-силната емоция, изпитана някога от човека– битка-та му да обхване безкрайното в своята собствена нищожност”. Адамс е привлечен от християнското единство на Средновековния свят, символ на което според него е Дева Мария. Книгата е публикувана официално едва през 1913г. по молба на известния архи-тект Ралф Адам Крам с подкрепата на Американския архитектурен институт. В най-известната си книга – Образованието на Хенри Адамс (The Education of Henry Adams), която също е отпечатана първоначално за ограничен кръг приятели през 1907г., той представя нерадостните си мисли за дълбоките социални, технологични, политически и интелектуални промени през ХIХ в. Книгата е публикувана официално едва след смъртта му като издание на Историческото общество на щата Масачузетс и през 1919 г. е отличена с Наградата Пулицър, а през 1999 г. е номинирана за най-добрата книга на ХХ век от консервативния Изследователски институт за колежанско обучение, чиято цел е насърчаването на класическото образование. Хенри Адамс умира през 1918г. на 80-годишна възраст във Вашингтон. Предлаганият тук откъс е петата глава от книгата му Мон Сен Мишел и Шартр.

Девата от Шартр

Брой 8 (85) / 2013 година