Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров e библеист и езиковед. Роден е на 28 август 1930 г. в София. През 1949 г. завършва Софийската духовна семинария, а през 1953 г. Духовната академия „Св. Климент Охридски” (сега Богословски факултет към Софийския университет). Скоро след това започва преподавателската си дейност в катедра „Свещено писание на Стария завет”. През 1957г. защитава докторат за отношението между законодателствата на пророк Моисей и Хамурапи. През 1960 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1966 – за протойерей. Хабилитационният му труд за доцентура през 1963 г. е на тема Древни библейски ръкописи от Кумран. От 1968 до 1970 г. специализира във Виена и е първият свещеник на новосъздадената българска църковна община в Австрия. От 1970г. е професор в Духовната академия, а от 1981 до 1989г. е и неин ректор. От 1972 г. до днес проф. Шиваров е консултант за православните църкви на създадената след Втория ватикански събор организация Pro Oriente. Той е представител на Българската православна църква в комисиите за двустранен диалог с римокатолиците и англиканите. През 1989 г. Йерусалимският патриарх го отличава с офикията протопрезвитер. По-късно Българската православна църква го награждава с църковния орден „Св. Климент Охридски”– първа степен. Носител е на редица отличия, сред които на Антиохийската патриаршия, на Солунския митрополит, на Кентърбърийския архиепископ и др. От 1993 г. работи заедно с други езиковеди библеисти по новия превод на Библията на български език от оригиналните текстове. Сред по-важните му трудове са: Литературните жанрове в Стария завет (1976), Библейска археология (1992), Херменевтика на Стария завет (2005).