Джон Хенри Нюман

Писател и поет, проповедник и богослов, Джон Хенри Нюман е сред най-известните англикани, приели католицизма в един бурен за отношенията между Англиканската и Католическата църква период. Роден през 1801 г., той приема християнството в неговата калвинистка версия. Завършва Тринити Колидж в Оксфорд, а през 1822г. постъпва на работа в колежа „Ориел”, по това време един от водещите в Оксфорд. Две години по-късно встъпва в клира на Англиканската църква, а през 1825 г. става свещеник в Оксфорд. През 1828 г. е назначен за викарий на църквата „Сейнт Мери” в Оксфорд, към която по-късно създава нещо подобно на монашеско общежитие, разположено в близкото до Оксфорд градче Литълмор. В края на 20-те години Нюман се налага като един от най-изявените лидери на Оксфордското движение, което се обявява за връщането на Англиканската църква към нейните католически корени. Възгледите и популярността на Нюман стават причина за разгорещени спорове около него, а Оксфордското движение е обвинявано в прокарването на „римски” тенденции в Англия. След дълги колебания Нюман приема католицизма на 9 октомври 1845 г. Примерът му е последван и от други членове на Оксфордското движение, най-известен от които е Хен-ри Едуард Манинг, който през 1865г. е назначен за архиепископ на Уестминстър, а през 1875г.– за кардинал. Въпреки че никога не влизат в открит конфликт, между двамата съществува напрежение, тъй като Нюман е подозиран, че не приема безрезервно всички доктрини на Католическата църква. След своето обръщане през 1846г. Нюман посещава Рим и е ръкоположен за католически свещеник, поема последователно няколко католически енории в Англия, а накрая се установява в Бирмингам, където остава до края на живота си. В този период той про-дължава да участва активно в религиозните спорове и през 1851 г. чете лекции, посветени на Настоящото положение на католиците в Англия (The Present Position of Catholics in England), в които опровергава възгледите на протестантите за католицизма. През 1854 г. заминава за Дъблин, където е избран за ректор на новооснования Католически университет на Ирландия. Като ректор на университета получава възможност да раз-вие идеите си за целите и смисъла на католическото висше образование, публикувани под заглавието Идеята за университета. В отговор на своите критици през 1864 г. Нюман публикува Апология на своя живот (Apologia Pro Vita Sua), където обяснява развитието на своите религиозни възгледи. Апологията е последвана от най-важната богословска творба на Нюман– Граматика на съгласието (Grammar of Assent), публикувана през 1870 г. През февруари 1878 г. Нюман е избран за почетен член на Тринити Колидж на Универси-тета в Оксфорд, а година по-късно новоизбраният папа Лъв ХIII го въздига в сан на кардинал-дякон– издигането му е прецедент, тъй като в модерната епоха не е имало случай кардиналската титла да бъде дарена на обикновен свещеник без длъжност в Римската курия. Кардинал Джон Хенри Нюман умира на 11 август 1890г. в Бирмингам, където е погребан, а през септември 2010 г. папа Бенедикт ХVI го провъзгласи за блажен.