Мая Димитрова е журналистка в БНТ от 2000 г. тя е водила предаването за разследваща журналистика Частен случай от 2001 до 2014 г. Тя е автор на документалния филм Архитекти на хаоса, посветен на мрежите за дезинформация. Журналистическата ѝ работа е удостоена с множество награди, включително голямата награда на Българския европейски медиен фестивал (2014), наградата „Радостина Константинова“ за разследваща журналистика (2019) и Голямата награда в категория „Технологии и иновации“ на конкурса Web Report 2024 на DIR.BG за нейното разследване на черния пазар на политическата реклама.

 

На сайта на държавния Фонд „Русский мир“[1] е записано: Руският свят – това не са само руснаците. Това са и чуждестранните граждани, които говорят, изучават или преподават руски език, всички онези, които искрено се интересуват от Русия. Всички пластове на Руския свят – политически, социален, мултикултурен и географски – са обединени от осъзнаването на принадлежността към Русия. Формирайки „Руския свят“ като глобален проект, Русия придобива нова идентичност, нови възможности за ефективно сътрудничество с останалия свят и допълнителни импулси за собственото си развитие. Руският свят е светът на Русия. Призванието на всеки човек е да помага на родината си. Трябва да се обърнем към идеята да служим на Русия.

България е стратегическа цел в опитите на руската държава да осъществи своите амбиции да се превърне в империя. Тя е удобен инструмент, който при нужда ще бъде използван в когнитивната ѝ война с Европа. Затова от години Русия влага средства, за да затвърди проруските настроения сред българското общество. До началото на войната в Украйна това не съвсем видимо за широката публика, но значимо руско присъствие в културния и образователния живот у нас не бе на фокус и не бе приемано с нужната критичност както от държавните институции, така и от обществото. Това позволи на Русия да изгради добра основа, която вече дава своите резултати.

„Русский мир“ разчита изключително много на руския наратив за традиционните ценности – т.нар. руска битка срещу корозията на обществения морал, породена от влиянието на упадъчния Запад и неговите либерални традиции. Тези идеи започват да стават популярни в периода 2012–2018 – период, в който Владимир Путин взема твърдо консервативен завой.[2] Руската църква успява да изгради образ на Русия като защитничка на християнските ценности, които неминуемо се припокриват с този руски наратив на отграничаване от западния свят. Московската патриаршия е може би най-ревностният защитник на тази ценностна система, като това ясно може да се проследи от позициите, които е заемала, и изказванията, които са правени по тази тема. Различни изследователи определят фокуса върху налагането им така, както Русия ги разбира, за геополитическо оръжие. За механизъм да се консолидира обществото около руското разбиране за свят, което поставя руската култура във всеки един смисъл на по-високо ниво. Това се случва основно през инструментализация на религията – превръщането ѝ всредство за манипулация и контрол на обществените нагласи. Отгласът от тези процеси у нас е значим – появиха се не една политически формации, които се борят с упадъка на либералните ценности и твърдо защитават християнския морал, който според тях следва да е присъщ на всяко традиционно семейство. Случайно или не, примерът на Русия за тези политически играчи никога не е с негативен оттенък.

Каква е връзката с всичко това на т.нар. Съюз на православните журналисти и международната му медийна мрежа, която от пролетта на 2025 година вече функционира и в България? Преди да отговоря на този въпрос, първо малко контекст.

Защо на Русия ѝ е важно у нас да има хора, които да са привързани към нейната култура, история, ценности? Краткият отговор – Кремъл се стреми да използва тези симпатии като част от когнитивната си война в Европа.

В редица документи на руски фондации, организации и държавни структури си пише черно на бяло, че естествената смяна на поколенията в страни като България и непопулярността на руския език след втората половина на 90-те години води до спад в броя на хората, симпатизиращи на Русия и възпитани в нейните пропагандни наративи. Тези изводи, правени доста преди войната в Украйна, не остават на хартия. С целево държавно финансиране[3] са създавани различни програми, които да решат проблема. Такова финансиране получава и Московската патриаршия[4] – например за осъществяване на проекта „Православна инициатива“ у нас. Тези пари са използвани в България в продължение на повече от десетилетие. За какво са давани, какво е правено с тях – създават се културни и образователни инициативи – конкурси, рецитали, фестивали, олимпиади, екскурзии, обучения, оборудване на класни стаи, награди за учители, поставяне на фокус в образователната ни програма върху руските празници, тържества и дати от руската история като 9 май. Става дума за таргетна група деца на възраст от детската градина до 12-и клас.

Това, което си струва да бъде отбелязано – руската църква активно съучаства в изпълнението на редица пропагандни инициативи на руската държава в България.

За съжаление, голяма част от тези образователни мероприятия, финансирани от Русия, се случват със съдействието на българските институции,които дори след началото на войната с Украйна и обявяването на държавата ни за неприятелска страна не предприемат стъпки това да се промени. Тези детски и младежки инициативи се осъществяват в български училища и детски градини, в градски библиотеки, читалища – цялата образователна мрежа по някакъв начин е засегната. Достъпът до руска култура е лесен и удобен. Може би си спомняте видеото с децата от севлиевското училище с руски военни униформи, които с усмивка рецитират и пеят руски военни маршове по случай деня на победата. Това е търсеният ефект и след дългогодишните упорити усилия на руската държава да наложи своите ценности, култура и разбирането си за „руски мир“ във вече демократична България може да се поздрави със значителен успех.

Този успех обаче не е повсеместен. Тези инициативи не успяват да стигнат до твърде много млади хора у нас, да има максимално покритие, така да се каже – фокусът е преди всичко върху образователни институции, в които се изучава руски език.

Защо в този контекст появата на медийната група „Съюз на православните журналисти“ у нас заслужава особено внимание?

„Съюзът на православните журналисти“ е собственик на информационна мрежа от сайтове и страници в социални платформи на религиозна тематика. Тази мрежа е развита в държави основно в Източна Европа – Украйна, Чехия, Словакия, Сърбия, Грузия, Гърция, както и в Германия и САЩ – държави, в които Русия има определени интереси. Появата им у нас съвпада с началото на дебата въвеждането на предмета „Добродетели и религии“. За няколко месеца в българското издание има над 40 публикации по темата, като ясно личи силна подкрепа за въвеждането му.

През 2024 година сътрудници на Съюза на православните журналисти в Украйна и няколко духовни лица от Украинската православна църква бяха арестувани по подозрение в шпионаж и подривна дейност в полза на Русия.[5] В момента тече съдебен процес.[6] В статия, публикавана на украинския сайт на СПЖ, се обобщават обвиненията на украинските власти така – извършителите масово са произвеждали и разпространявали прокремълски наративи и провокативни послания, целящи да дестабилизират социално-политическата ситуация и да подбуждат религиозна омраза в Украйна. Службите в Украйна определят действията си като неутрализиране в Киев на престъпна организация, която е извършвала информационен саботаж по заповед на ФСБ – федералната служба за сигурност на Русия.

„Съюзът на православните журналисти“ всъщност не е нито съюз, нито в него членуват журналисти. Това е медийна компания – фирма, създадена през 2014 година в Украйна като реакция срещу решението на украинската държава да има православна църква, независима от Москва. През 2014 година на практика започва хибридната война на Русия в Украйна, чието продължение е инвазията през 2022 година. Изданията на Съюза твърдо подкрепят свързаната с Московската патриаршия към онзи момент украинска църква, както и се обявяват против протестиращите на Майдана – реториката им е срещу протеста на украинците, които искат да се отдалечат от Русия и да станат държава, членка на Европейския съюз. Има изследвания, които определят тази свързана с Русия църква като влиятелен инструмент за насърчаване на идеологията и политиката на „руския свят“ в Украйна.

От есента на 2025 година в Украйна тече процедура по заличаване[7] на Украинската православна църква, тъй като разследващи органи установиха[8], че все още тази църква не е прекратила връзките си с Руската православна църква, каквито са изискванията по закон. Украинската православна църква е различна институция от Православната църква на Украйна, която получи автокефалия.

Връзката между информационната мрежа на Съюза на православните журналисти и Украинската църква, която според украинските власти все още поддържа връзки с Москва, е категорична. Свещеници са сред авторите в украинското издание. Преглед на публикациите през годините в украинското издание показва, че има силен фокус върху положителното отразяване на дейността на УПЦ и ясна негативна позиция по отношение решението на украинските власти да имат своя църква, независима от Москва, както и спрямо действията им срещу УПЦ. Руският патриарх е основен герой – неговите изказвания дори след началото на войната се публикуват без особен коментар и често с провокативни за украинските интереси заглавия.

Патриархът на Руската православна църква: Принадлежността на Донбас към Руската федерация е свещена реалност[9]

Има десетки разследвания през годините, които обвързват Кремъл със Съюза на православните журналисти:

Парите на украинските олигарси и бизнесмени се превърнаха в гориво за обширната система на влияние на Московската патриаршия. Това беше дългосрочна инвестиция в създаването на идеологически трамплин за руска агресия.

Значителна част от спонсорите и лобистите на УПЦ не спряха да финансират и защитават Московската църква дори след 2014 г., когато отношението на Русия към Украйна стана очевидно. Беше сформиран своеобразен съюз: Москва осигуряваше идеологическа и политическа подкрепа; местните олигарси и политици – пари, медийно отразяване и административен ресурс. В замяна църквата им гарантираше лоялността на избирателите и „благославяше“ статута им. В продължение на години тази мрежа ерозираше украинската идентичност, пропагандираше лъжи за „братски народи“ и създаваше алтернативна реалност в съзнанието на милиони украинци, която беше изгодна за Кремъл.[10]

Малко след началото на войната първата фирма, собственик на Съюза, е заличена от регистрите, създава се друга компания, а миналата година компанията Team of orthodox journalists (TOJ) e регистрирана в Кипър, където има силно руско присъствие и където се намират много избягали от Украйна духовни лица, подозирани от властите в шпионаж в полза на Русия.[11]

Сайтът на украински език е забранен[12] в Украйна заради разпространение на руска пропаганда. Забранен е и сайтът на български език, по същите причини. В Гърция властите са изтрили Ютюб канала на СПЖ – поне така са написали на сайта си от СПЖ.

Адресът в Кипър на тази нова компания е в бизнес център, окичен с руски знамена, съседната стая е офисът на руска компания, която е санкционирана от САЩ за участие в международна мрежа за продажба на оръжие.

Начело на Съюза стоят хора, които неправителствената организация „Миротворец“ е определила като разпространяващи кремълска пропаганда и участващи в дейности, нарушаващи териториалния суверенитет на Украйна.

Сайтът на български език започва да публикува активно през пролетта на 2025 година – в разгара на обществения дебат за въвеждането на предмета „Добродетели и религии“. Идея, която мнозина определят като възможност за прокарване на руска пропаганда сред децата, като за това говори и подборът на съдържание в учебниците, използвани до този момент и различни помагала, издавани с благословията на Българската църква.[13]

Основна мисия на хората зад сайта, които на практика са анонимни – да се създаде платформа, на която привържениците на консервативните възгледи да могат уверено да изразяват своите позиции. По тази причина голям обем статии са посветени на „джендър идеологията“, абортите и падението на ЛГБТ общността – целия спектър на „традиционните“ ценности, които Русия налага като понятие.

Статиите в това българско издание са без посочен автор. Създава се обаче голям обем оригинално съдържание на български език – провеждат се интервюта с български духовници, отблизо се следи и отразява дейността на Българския патриарх, събития като Шествие за семейството.

Организацията има силно медийно присъствие в повечето социални платформи, което показва, че в проекта изглежда като да се влагат значителни средства. Публикуваното съдържание показва, че се работи с хора, които най-малкото имат подкрепа от духовните среди у нас, ако самите те не са духовници. В YouTube канала на изданието са качени интервюта, като на кадрите се вижда, че в ролята на интервюиращ е човек, който има работни отношения със Софийската духовна семинария. Български свещеници са в ролята на събеседници по различни теми, включително Деня на победата 9 май.

През 2025 година в българското издания са публикувани статии със следните заглавия:

Йерусалмският патриарх Теофил: Владимир Путин е големият коз на православните по света

Патриарх Кирил: Русия никога не е колонизирала Африка, и сега не го правим

Защо глобалистите водят тотална война срещу вицепрезидента Джей Ди Ванс

Кустурица: Западът води война срещу православието

Пол Кингснорт: Бъдещето ще бъде религиозно, дори в упадъка на Запада

Джей Ди Ванс и Род Дреер: Западът е в духовна криза, християнството се превърна във враг

Предстоятелят на Руската православна църква зад граница: Броят на вярващите в САЩ расте.

Уиткоф: След опита за убийство на Тръмп Путин е отишъл на църква да се помоли за него.

Примери от украинското издание:

Патриарх Кирил увери, че призванието на руснаците е да бъдат „воини Господни“

Патриархът на Руската православна църква: Принадлежността на Донбас към Руската федерация е свещена реалност

Патриархът на Руската православна църква: Русия предпазва човечеството от разпад и победата на глобалното зло

Може ли християнин да мрази Путин?

Има ли интерес Русия от въвеждането на религиозно образование в България? Определено, с оглед на това, че чудесно владее умението да използва религиозните институции като проводник на своите интереси на чужда територия. Има сериозен обем от информация за подобни опити в Молдова[14] например.

Дейността на Съюза на православните журналисти в България е проблем в контекста на възможността за прокарване на руско влияние. На този етап липсва реакция на институционално ниво, за разлика от Украйна, където опитите за влияние на Кремъл върху вътрешната политика чрез църковни структури и свързани дружества се блокират своевременно.