Тодор Велчев е астрофизик и дългогодишен преподава­тел в катедра „Астрономия“, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1990 г. приема християн­ската вяра след самостоятелно изминат духовен път. Съосновател на гражданското сдружение ХАРТА (2003 г.), което развива духовно-просветна дейност, и редактор във вестник Зорница. Изнасял е множество лекции и е участвал в публични дискусии, представящи християн­ския възглед по редица въпроси от областта на науката, културата и обществения живот.

 

Може ли човек да бъде полезен Богу?
Ако е разумен, може да бъде полезен на себе си.

Книга на Иов 22:2

Те са млади, cool, добре облечени, с безупречни прически и – задължително – усмихнати. Сцената е осветена от меки и цветни светлини и на моменти се раздвижва от специални ефекти. По нея крачи човек с гелосан перчем, лъс­кав костюм и отработени жестове, а на ръката му проблясва скъп часовник. Акомпанира му група от професионални музиканти, сред които можеш да разпознаеш известни имена на родната поп сцена като Миро и Венци Венц. Езикът е ежедневен, тонът е свойски, фамилиарен. Публиката няма време за разсейване – говорителят заиграва с нея, надъхва я, периодично „си изпросва“ одобрителни възгласи. В ключови моменти от говоренето му сред редовете започват да ръкопляскат, а оркестърът свири туш.

Не, не сте попаднали на телевизионно шоу със зрители на живо, нито на доб­ре организирана рекламна проява. Всъщност приликите никак не са случайни, но вероятно няма да го разберете от първия път. Намирате се на богослуже­ние на църква „Пробуждане“, самоопределяща се като „протестантска църк­ва, която вярва в Исус Христос и Библията“. Нейният водач, пастор Максим Асенов, я рекламира като „най-бързо растящата църква в България“, с над 1000 членове и десетки хиляди последователи. От заглавната страница на нейния сайт[1] ви гледат лица на млади хора с доходни професии, които трябва да символизират успеха и благосъстоянието, и с по пет звездички на одоб­рение под имената им. На свой ред те рекламират църквата като точното място и среда, в които трябва да попаднете. По думите на един от тях, „тук се научих как да мечтая и да постигам мечтите си“. По отношение на пасто­ра валят суперлативи – наричат го „явление в духовния живот на България“, „един от най-мъдрите хора, които познавам“, „лъч надежда в тъмните туне­ли, през които минаваме в житейската си пътека“. Изпълнението е по всички правила на съвременния пиар и маркетинг. Изграждането на църквата оче­видно следва бизнес модел.

Самият Максим Асенов обяснява личната си популярност и привлекателност­та на „Пробуждане“ за млади, добре печелещи хора с бизнес термини като „таргетиране според вида“. „Ти си млад и съответно такива привличаш... Един CEO трябва да въплъщава ценностите на пазара“[2]. От друга страна, за­явява той, неговата църква се насочвала към незаети ниши на религиозния пазар, „към хора, които няма да отидат никъде другаде“. Последното пред­ставлява реплика към останалите християнски деноминации у нас и особено към БПЦ. С други думи, „Пробуждане“ си спечелва последователи в среди, къде­то другите религиозни общности не могат да се надяват на никакъв успех. Макар и силно преувеличено и обобщено, в това твърдение има известен ре­зон, но ще се върна към това по-нататък.

„Успех“ е ключова дума от централно значение в посланията на Максим Асенов. Този успех има най-вече финансови измерения и се изразява в постигането на висок жизнен стандарт. Асенов внушава, че няма нищо невъзможно по пътя към постигането му; ако има препятствия, те са от духовен характер и се дължат било на личното неверие, било на дявола, или и на двете. Неговата лична история трябва да служи като блестяща илюстрация на веруюто му. Краткият ѝ преразказ – представен на сайта на „Пробуждане“ и в интервю­та на Асенов – звучи като сценарий на холивудска мелодрама, пресъздаваща американската мечта. Момче от ромската махала („най-голямото гето в България“), „израснал без баща, без електричество и вода, оставен да живее сам едва на 15... той се изправя смело срещу живота“. Спестява пари, за да отиде да учи в Швеция, „в библейски колеж“. Не е ясно как се е зародила в него тази идея. Асенов не споменава никъде името на въпросния колеж и придо­битата там образователна степен. Той окачествява решението си като стъпка на вяра, направена с увереността, че „финансирането следва мечти­те“. Не му се налага да чака дълго – чудото го връхлита още при пристигането в непознатата страна. Хората, които го посрещат на летището, му предла­гат да живее безплатно у тях. А в колежа бързо оценяват ораторските му способности. Започват да го канят като „мотивационен говорител“ на мно­го места и още на 18-годишна възраст той получава хонорари за тази си дей­ност. По-късно следват турнета в десет различни държави. Междувременно Асенов последователно работи за мечтата си. Като спестява от хонора­рите и използва търговския си нюх („аз съм от търговско семейство“), той инвестира за бъдещето. Един хубав ден се завръща в България в добро благо­състояние, за да се превърне в пастор на „Пробуждане“, „единствен по рода си коуч и ментор“, „международно признат експерт по бизнес и лидерство“, „лидер на лидери“ и предприемач.[3]

Оставям на любопитните читатели да проверят сами в какви точно сфери на икономиката се явява предприемач Максим Асенов. От личния му сайт из­глежда, че основната му дейност се състои в коучинг с различна продължи­телност и от различен тип (групов, индивидуален), класифициран в различ­ни ценови категории: basic, executive и pro. Доходният коучинг е подплатен и с продажба на книгите на Асенов, обещаващи успех и ефективно лидерство. Кариерата на „международен говорител“ – предпочитаното от самия него самоопределение – също продължава да носи приходи. На този фон църква „Пробуждане“ се явява нещо като допълнителен бранд, финансиран от по-ус­пешните бизнес инициативи на своя лидер и от дарения на своите членове. (Поне така твърди Асенов.) А междувременно мечтите му се развиват и на­растват. В своя неотдавнашна проповед той настоява под бурните апло­дисменти на паството си: „Искам да разбия тази бариера [пред забогатява­нето – б.м.] и да бъда първият човек в моето семейство, който вижда един милион в банковата си сметка“[4].

Последователите на Асенов споделят безусловно същите ценности. За тях личният просперитет е основна доктрина. Пътят към постигането му се състои от „стъпки на вяра“ и „посяване с вяра“, ако използваме собствената им терминология. Като правило, такова „посяване“ се изразява в дарения за църквата и за построяване на нейна сграда (фонд „Сгради“). Публичните сви­детелства на такива хора следват схемата: „реших с вяра да посея“ (т.е. да направя своето дарение за църквата) и после „Бог направи чудеса“. Разказите за случилите се финансови чудеса включват: откриване на банкова сметка, която започва да се пълни по незнаен начин с пари[5]; изненадващо превежда­не на тринадесета заплата[6]; получаване на неочаквано тлъста премия във фирмата[7]; приемане на детето в частна детска градина и придобиване на нова кола[8]. Асенов се грижи вярата на паството му да расте – в проповед през Седмицата на щедростта (март 2023 г.) той обещава в отплата за тяхната щедрост „купища от благословения от Бога“: в работата, в професията и в църквата (изразено във все повече посетители).

След всичко, казано дотук, въпросът какво общо имат църква „Пробуждане“ и нейният водач с християнската вяра и свидетелство, става повече от на­стоятелен. Особено важно е да му отговорят тези, с които Максим Асенов официално се отъждествява: протестантската общност в България (към която принадлежи и авторът на тези редове.) Бегло запознатите с протес­тантството биха видели в „Пробуждане“ някои културни форми, характерни за съвременни евангелски църкви от американски тип/произход: харизмати­чен лидер, около когото се върти (почти) всичко; неформално протичане на богослужението, със забавни елементи и ръкопляскания; интерактивна про­повед с доста опростено послание, фамилиарно звучене и прагматична насо­ченост; второстепенна роля на тайнствата. Тези феномени обаче съвсем не са „запазена марка“ на днешното протестантство, нито пък се наблюдават във всички негови деноминации. До голяма степен те са проявления на една глобализираща се църковна култура, черпеща вдъхновение от похватите на електронните медии в конкурентната битка за вниманието на преситения наш съвременник. Това обаче е друга тема.

За коректната оценка на една църква определящо е нейното богословие. От богословска гледна точка, вярванията и дейността на „Пробуждане“ катего­рично попадат извън рамките на протестантството и изобщо на христи­янската ортодоксалност. В посланията на Максим Асенов лесно се разпознава т.нар. „евангелие на просперитета“ (prosperity gospel), поставящо отлично­то здраве, личното благосъстояние и светския успех във фокуса на христи­янския живот и даже интерпретиращо ги като Божии обещания за вярващия. Става дума за учения с над половинвековна давност, опитващи се да облекат еснафските ценности на постмодерното общество в християнска термино­логия. Чрез движението „Слово на вяра“ (Word of faith) те се разпространяват успешно в САЩ от 60-те години на миналия век, а впоследствие в много стра­ни по света. Първоначално адептите на тези учения са предимно от петде­сятно-харизматични протестантски църкви, но движението успява да раз­шири влиянието си и извън тях – благодарение на красноречиви говорители като основателя си Кенет Хейгън, Кенет Коупланд и Бени Хин. Аргументирана критика на „Слово на вяра“ с откриване на еретичната му същност е напра­вена от много богослови, практически от всички християнски изповедания. По-долу ще представя сбито само някои аспекти, хвърлящи светлина върху вярванията на „Пробуждане“ и на Максим Асенов. Информацията е заимства­на отчасти от книгата на Д. Р. Макконъл Друго благовестие[9].

Произходът на ученията на движението „Слово на вяра“ е откровено нехрис­тиянски и може да се проследи назад до края на XIX век. Тогава в САЩ – и осо­бено в Североизтока – възникват и бързо се разпространяват метафизични култове като Нова мисъл (New Thought) и Християнска наука (Christian Science). Подети са някои идеи на древния гностицизъм: радикално противопоставя­не на духовното спрямо материалното; езотерично познание, превъзхожда­що сетивното; схващане за човека като божествена същност и потенциал. Впоследствие тези концепции ще послужат като материал при оформянето на еклектичното религиозно течение Нова епоха (New Age). От своя страна, влиятелният автор на духовна литература, радиоговорител и баптист­ки пастор Е. У. Кениън (1867–1948) ги „покръства“ и започва да ги представя като нови, драматично важни откровения към християните. Кениън смята, че неговите послания ще произведат една нова категория вярващи – „свръх­човеци, в които обитава Бог“ и които няма да бъдат повече „оковани от се­тивното познание“, а ще бъдат господари над демоните, болестите и бед­ността. Основателят на „Слово на вяра“ Кенет Хейгън (1917–2003) прегръща учението на Кениън и прибавя към него собствени претенции за множест­во посещения от самия Иисус и за получени от Него учителни и изцерителни дарби. Той твърди, че Господ го натоварва с нови пророчески послания към църквата, а всички свои критици плаши с божествено осъждение (защото те „отхвърлят словото на Бога“). Заглавието на новото движение произлиза от интерпретацията, дадена от Хейгън на евангелския стих Марк. 11:23,24: „Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено“. Хейгън и други водачи на движението разбират вярата като формула (или закон), по която функционира духовният свят – самият Бог „има вяра в собствената Си вяра“ и благодарение на нея (!) е създал све­товете чрез Своето слово. Съответно християнинът може да се включи във функционирането на универсалния закон на вярата и да получи поисканите резултати чрез „слово на вяра“. Друг представител на движението, Ф. Прайс, посочва като „формула на вяра“ Рим. 10:10 („със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“) и приканва да вложим в нея „всяко нещо, което желаем: изцеление, посрещане на нужди, нова работа, кола, дом, всич­ко“ – и ще го получим[10]. „Положителната изповед на вяра“ обаче е критично важна; човек трябва не само да повярва в „правата“, които му е дал Христос, но и да ги „заяви“. След това за Бога не остава нищо друго, освен да изпълни нашето настойчиво желание.

На този фон е съвсем обяснимо защо типичните човешки желания са превър­нати в доктрини на движението „Слово на вяра“:

Желанието да бъдем здрави се вписва в една доктрина за съвършеното изцерение. Според нея всяка болест е чисто духовно явление, а Христос е осигурил физическо изцерение от всички болести чрез духовно изкуп­ление при слизането Си в ада.[11] Затова истински вярващият не трябва никога да боледува. Той допуска болестта в тялото си само ако прави „отрицателна изповед“ и така признава съществуването ѝ.

Желанието да надскочим ограниченията на собствената си природа е об­лечено в доктрина за „отъждествяването с Иисус“. Според нея, отъждест­вявайки се с Христос, човек придобива божествена същност, заема своето „място в Христа“ и започва да упражнява „правата“, дадени му от Христа. Тогава вярата (в гореописания смисъл на понятието) започва да върши еже­дневни чудеса. „Твоето решение е суперсилата, която Бог ти е подарил“, каз­ва Максим Асенов.

Най-сетне, човешкото желание за благополучие и богатство намира израз в доктрина за просперитета. Тук ключово библейско „новооткритие“ е тъл­кувание на Марк. 10:29-30, наречено „принцип на стократното възвръщане“. Глория Коупланд, съпруга на К. Коупланд и също деец на „Слово на вяра“, обяс­нява[12]: „Даваш $1 за благовестието и $100 ти принадлежат; даваш $10 и по­лучаваш $1000; даваш $1000 и получаваш $100 000. ... Даваш една кола и въз­връщането ѝ ти осигурява коли за целия живот“. (Срв. „свидетелствата“ на някои енориаши на Максим Асенов, цитирани по-горе.) Любопитно е да се отбележи, че тази доктрина търпи развитие с времето. Ако в началото про­поведниците на движението все пак акцентират на делото на Евангелието (както те го разбират) и на основните нужди на вярващия, впоследствие те отиват много по-далеч. Според Хейгън Бог не само желае да избави вярващия от бедността, но иска „Неговите деца да се хранят с най-доброто, да носят най-хубави дрехи, да карат най-модерни коли“[13].

През последните десетилетия основната тежест в проповедите на движе­нието „Слово на вяра“ се измества към доктрината за просперитета. Не е чудно, че тя намира отклик сред хора, които – меко казано – не са от боготър­сачите. Всъщност самият Бог, Неговата личност и нашето спасение изобщо не са интересни за тях, нито ги вдъхновяват. Авторът на тези редове добре си спомня как веднъж попадна в подобна компания през 90-те години на мина­лия век, когато „евангелието на просперитета“ достигна и България. Такава убийствена скука не съм изпитвал никога сред хора, определящи се като хрис­тияни! В продължение на няколко часа се говореше само за пари и за „матери­ални благословения“.

Световното разпространение на „евангелието на просперитета“ се дължи също на умелото използване на електронните медии и на огромната изда­телска и образователна дейност на водачите му. През 1966 г. Кенет Хейгън започва 15-минутни предавания „Семинар на вярата в ефир“, излъчвани ед­новременно от около 180 радиостанции в САЩ и в Канада. Скоро той осно­вава кореспондентско Библейско училище „Рема“, а по-късно и Библейски подготвителен център „Рема“ в Тулса, Оклахома. По обобщени оценки за две десетилетия през тези учебни заведения преминават над 30 000 души. Цяла армада от тях започва да основава „църкви на Вярата“ и „църкви на Словото“, включително в Европа. Сред Библейски подготвителен център „Рема“ е и шведът Улф Екман, поставил началото на мегацърквата „Слово на живот“ в Упсала през 1983 г.

Някои по-паметливи и не толкова млади читатели вероятно ще си спомнят „евангелизацията“ на Екман на стадион „Васил Левски“ в София през пролет­та на далечната 1992 г. Проявата беше анонсирана като Небесна експлозия, вследствие от която „глухите прочуват, сакатите прохождат, слепите проглеждат“. Не е сигурно колко души са били чудотворно изцерени на тази проява, но във всеки случай след нея в рамките на година се наблюдаваше съ­щинска експлозия от новоосновани църкви от български адепти на „Слово на вяра“. На първо място сред тях трябва да се посочи „Истина от Сион“, впо­следствие преименувана на „Слово на живот“, а още по-късно преобразувана в Християнски център „Прелом“. Нейният пастор Георги Бакалов е преводач на Екман при „небесната експлозия“, а година по-късно основава и библейско учи­лище „Слово на живот“ с неговата финансова подкрепа[14]. Други подобни църк­ви бяха „Васан“, „Рема“ (впоследствие преименувана на „Ново поколение“), „Воини на Христа“ – всичките регистрирани като сдружения. Първоначално тези общности бяха агресивно настроени не само спрямо БПЦ, но и спрямо традиционните български протестанти, заклеймени като „онези, деноми­национните“. (Изразът е презрителен и е заимстван пряко от Хейгън по от­ношение на протестантския мейнстрийм в САЩ.) Впоследствие, притисна­ти от приети промени в Закона за вероизповеданията, просперитетните църкви трябваше да се регистрират като религиозни общности – включи­телно и под шапката на вече съществуващи протестантски деноминации. Съответно тонът при публичното говорене беше смекчен и след време Г. Бакалов заяви, че „искаме да бъдем част от протестантите в България“. Очевидно днес „Пробуждане“ на Максим Асенов следва същата официална линия.

Освен мегацърквата „Слово на живот“ Улф Екман е основател и на едноимен­на богословска семинария в Упсала, функционирала в продължение на 20 години. Вероятно това е учебното заведение, в което Максим Асенов е бил студент, а първоначалното му безплатно настаняване, рекламирано като неверо­ятно чудо, можем да си обясним с вярата на неговите хазяи в „принципа на стократното възвръщане“. След завръщането си в България Асенов продъл­жава по отъпканата пътека на предшественика си от 90-те години Георги Бакалов – основава църква и търси популярност чрез организиране на конфе­ренции с чуждестранни говорители от „Слово на вяра“. Първият в тази по­редица е Бени Хин (септември 2014 г.), поканен от група просперитетни про­поведници, а преводач е Максим Асенов. Eдна година по-късно „Пробуждане“ се появява официално на религиозната сцена у нас.

В това второ българско издание на „евангелието на просперитета“ има обаче и нови моменти, съобразени с новите времена. За повече от три де­сетилетия, макар и бавно, в България настъпиха немалко промени – както по отношение на отварянето на нашето общество към света, така и по от­ношение на личните доходи. През 90-те години българинът излизаше от по­ловинвековна изолация, имаше някаква бледа (най-често, семейна) памет за християнската си вяра и гледаше скептично на привнесени отвън религиозни практики. Сега дойде цяло ново поколение без религиозно наследство и с праг­матична нагласа, способно да приеме безкритично всякакво учение, което „върши работа“. През 90-те години нямаше социални мрежи, а сега всеки може да ги използва като канал за реклама на идеите си. Съответно много по-ши­рок стана кръгът от хора, които могат да допринесат за популяризиране на една общност – през 90-те години това бяха предимно изявени дейци на кул­турата, докато сега гъмжи от знайни и незнайни „инфлуенсъри“. Най-сетне, ако през 90-те години просперитетът беше мечта за голямото мнозинство от нашия народ, сега той е реалност или поне постижима мечта за немалко хора – обещанията за финансови потоци звучат по-реалистично. Повишиха се и личните възможности за парични дарения за разни каузи, включително църковни.

Всички тези обстоятелства явно се отчитат при развиване на бизнес моде­ла на „Пробуждане“. Подходът е прагматичен, по същество: „Няма нищо не­възможно“ (официално мото на църквата). Нивото на посланията е профан­но – както в книжките с идеи на „Нова епоха“, продаващи се малко пред касите на големите супермаркети. (Днешният човек възприема духовност, която се консумира бързо и без усилие.) Просперитетът е ясно дефинирана цел: очак­ват те „успехи“ и „потоци“, защото „Бог ти дава и те подготвя за големи неща... напред и нагоре“[15]. Като рекламни лица се използват „инфлуенсъри“ в различни сфери. Настойчиво се отправя призив за финансови дарения за църк­вата и за купуване на билети за нейните конференции.

А къде се насочват тези средства и как се използват? Тук целта ми не е да вли­зам в ролята на разследващ журналист. Темата би трябвало да интересува повече самите последователи на Максим Асенов. Една полезна отправна точ­ка би била да се вгледат в облика и живота на водачите на движението „Слово на вяра“. Почти без изключение, последните са натрупали огромни богатства със своята „благовестителска дейност“ и са били обвинявани във финансови злоупотреби от свои разочаровани привърженици. Най-скандалният пример за това е тъкмо Бени Хин, който е бил обект и на сенатско разследване за финансови машинации, а към момента цялостната дейност на неговата ор­ганизация се разследва от федерални агенти за укриване на данъци. Дали и как Максим Асенов ще се впише в тази галерия, предстои да видим.

А иначе, духовни учители като Асенов винаги ще жънат успех сред опре­делени хора. Сред „хора, които няма да отидат никъде другаде“ – за които проповедта за кръста на Христос и за отричането от себе си е нещо съвсем чуждо. Защото техният бог е друг. Любен Дилов-син, също влиятелен после­довател на Асенов, го е разбрал много добре[16]:

Както на върха на планината няма да откриете друга мъдрост, ос­вен тази, която сте донесли със себе си, така и при срещата с Максим Асенов ще откриете Бога, който сами носите. Той ще ви каже, че най-важният човек в живота Ви сте Вие самият. И ще му повярвате!