Новият католически превод на „Отче наш”: Дебатът в немскоезичното пространство. Германия, Австрия, Швейцария
Въвежда ли Бог в изкушение? Едни твърдят: шестото прошение в „Отче наш“ трябва да се промени. Други отвръщат: в никакъв случай! Преглед на дебатите в немскоезичното пространство.
Новият превод на шестото прошение в „Отче наш“, въведен във Франция в края на 2017 г., разпали богословски дискусии в немскоезичните медии. Въпреки че папата поддържа новия френски превод, в немскоезичното пространство малцина желаят промяна. Влиятелни представители на Католическата църква в Германия се обявиха срещу френския превод, сред тях – епископът на Регенсбург Рудолф Водерхолцер, йезуитът Клаус Мертес, теологът от Университета в Бохум Томас Зьодинг и др.
Професор Зьодинг посочва, че Бог не изкушава, а прошението изразява вярата на молещия се в Бог. „Прошението не иска да подтикне Бог към нещо, което Той без друго прави и желае. То се стреми по-скоро да разпознае Божията воля и състрадание“, обяснява той пред мюнстерския църковен вестник Кирхе унд Лебен.
Впоследствие против новия превод се изказаха председателят на Германската епископска конференция кардинал Райнхард Маркс и председателят на Литургическата комисия Щефан Акерман, епископ на Трир. Кардинал Маркс, който вече бе разговарял в Рим с папата, подчерта пред журналисти, че не е нужен нов превод, а с критичното си мнение Франциск „не е давал наставление за промяна“. Трябва само текстът да се интерпретира по-добре. И епископ Акерман пледира за запазване на израза, защото иде реч за превод, съвпадащ с гръцкия оригинал. Бог не иска да въведе човек в изкушение. Има по-скоро ситуации на изпитание. „Аз мисля, че тук молещият се не говори от позицията на самоуверения, на неоспоримия, а съзнава своята изкушимост.“ Епископът на Трир допълва пред „Дойче Пресе Агентур”: „Освен това не виждам друго мнение сред епископите тук, в Германия“. Той също не мисли, че с изказването си папата предписва категорично действие. На същата позиция са и епископите на Майнц и Регенсбург Петер Колграф и Рудолф Водерхолцер. Епископът на Регенбург вижда в новия превод „помрачение на Божия образ“.
Малцина сред теолозите желаят нов превод, това показват дебатите, отразени в сайта katholisch.de. Наистина, на страната на папата е посланието на свети апостол Иаков: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“[1]. Ала в Стария завет непрестанно иде реч за изкушения чрез Бог, като се започне с: „Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме!“[2]. Герд Хефнер, теолог в Мюнхенския университет, разглежда в статия значението на „изкушението“ в „Отче наш“. Той посочва, че думата, използвана в гръцкия оригинал, покрива широк спектър от значения, като основното е относително неутрално – „подлага на изпитание, изпитва“. Не се усеща „зложелателно намерение“. Старозаветно-юдейската традиция познава „изпитанието като средство на Божественото възпитание“.
Хефнер е сред теолозите, които се изказват еднозначно в полза на настоящия превод. Ала чувството на неловкост от Бог, за Когото се смята, че може да въведе в изкушение, не е ново. Още в ранната църковна история някои автори са имали проблем с това място. В своя коментар към Евангелието на Матея швейцарският теолог Улрих Луц изброява Тертулиан, св. Киприан Картагенски, Ориген сред авторите, които се стремят да проникнат в това как Бог въвежда в изкушение. През ХХ век мюнхенският теолог Йоахим Гнилка предлага превода „не ни оставяй да изпаднем в изкушение“, подобно на еврейския философ на религията Пинкас Лапиде.
Три позиции в спора с превода
В рамките на актуалния дебат кардинал Валтер Каспер посочва в писмо до Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, че този превод е въведен от тогавашния кардинал Ратцингер за използваната в Катехизиса на Католическата църква редакция на „Отче наш“. Що се отнася до изказванията относно прошението в „Отче наш“, позициите не са толкова раздалечени, колкото ги представят ожесточените дебати, твърди кардинал Каспер. Оспорван е преди всичко въпросът как е правилно да се преведе прошението. Дали е възможно само в представения вариант („и не ни въвеждай в изкушение“), дали е по-добре да се промени, за да бъде по-разбираемо, или двата варианта могат да съжителстват едновременно?
Проф. Томас Зьодинг, който е работил по новата редакция на единния немскоезичен превод на Библията[3], защитава настоящата версия и с икуменически аргументи. „От времето на Мартин Лутер германският превод на „Отче наш“ е един и същи. Той е прецизен и задълбочен. Грешно е единствено твърдението, че преводът е грешен“, заявява той пред вестник Кьолнер Щадтанцайгер. Наистина, възможно е по принцип една използвана в Литургията формулировка да се различава от точния езиковедски превод, но в случая, когато иде реч за словото на Иисус, това не е уместно. Използваният понастоящем превод отпраща към гръцкия текст и отговаря на него. А и гръцкият текст се позовава на един висш авторитет: „Много от предадените думи на Иисус са толкова древни, колкото само те могат да бъдат: водят началото си от обкръжението на първите ученици“.
Същите тези отстояват пред австрийската агенция Kathpress професорът по догматика Ян-Хайнер Тюк от Виенския университет и професорката по новозаветна библеистика. Марлис Гилен от Залцбургския университет.
Противоположната позиция, както показва и мнението на папата, се аргументира преди всичко пастирски. Старата формулировка заблуждава, днес тя вече не е разбираема. Тази позиция защитава в Тагеспост проф. Клаус Бергер, специалист по новозаветна теология от Университета в Хайделберг. Според него е „наивно“ да изхождаш от позицията, че един езиков превод би предал това, което Иисус всъщност е имал предвид. Винаги трябва да се отчита и това как тези преводи се четат днес и как се разбират: „Цялото упорито настояване върху езиковия превод съвсем не помага, щом хората си правят погрешни изводи от него“.
Двата варианта са възможни
Наред с тези две крайности има и средна позиция. Адриан Шенкер, професор по Стар завет в университета във Фрибург, Швейцария, предлага соломоновско решение: „Внимателният анализ показва: двата превода са възможни и легитимни от богословска гледна точка“. Шенкер, който, както и Зьодинг, е участвал в създаването на новия единен немскоезичен превод, посочва, че при всички случаи на староеврейски или арамейски прошението би била преводимо и в двата варианта. „На тези два езика прошението съвсем буквално е „не ни въвеждай в изкушение“ или „направи така, че да не влезем в изкушение“. Двата варианта на прочит според проф. Шенкер кореспондират с едно богословско твърдение: „Бог изкушава и злото изкушава, но го правят с противоположно намерение“. Докато Бог изпитва човека, „за да му даде възможност за израстване“, Сатаната го прави, „за да доведе човека до падение“.
Според проф. Шенкер прошението може да се разбира по два начина: от една страна, молим Бог да не ни въвежда в изкушение, защото се страхуваме, че няма да издържим на изпитанието. От друга страна, Му се молим да попречи на Сатаната да ни изкуши, защото той желае нашето нещастие.
Според Литургическия институт на немскоезична Швейцария настоящият текст на „Отче наш“ е плод на икуменическа дейност в годините 1966/67, благодарение на която християните от почти всички изповедания се молят по един и същи начин. Най-новите немски преводи на Библията превеждат прошението (почти) като в изричаната молитва: „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“. (Мат. 6:13 в Цюрихската библия от 2007 и в Лутеровата библия, 2017, както и в единния превод от 1980 и 2016). Ревизираният единен превод на Библията от 2016 г. беше одобрен от епископите на немскоезичното пространство и утвърден от Рим. Не се очаква досегашната редакция да бъде поставена под въпрос от швейцарската Епископска конференция.
За Петер Шпихтих, ръководител на Литургическия институт, е „добра новина“, че в медиите отново се появиха дискусии върху основни християнски догмати на вярата. Според него двата възможни превода показват, че съществуват различни легитимни „нюанси на Божия образ“. Шпихтих допълва, че досегашният текст на „Отче наш“ ще бъде приет и в Служебника, чийто нов превод се подготвя още от 2013 г. А думите на папата не са задължаващи, защото самият Франциск е засилил ролята на епископските конференции при превода на литургически текстове на различните езици. От документа под формата на motu proprio Magnum Principium от 3 септември 2017 г. става ясно, че за такива преводи по същество отговарят епископите.
Превод от немски: Людмила Димова
[1] Иак. 1:13.
[2] Бит. 22:1.
[3] През есента на 2016 г. е публикуван ревизиран немскоезичен единен превод на Библията, над който в продължение на десет години са работили теолози, езиковеди и други специалисти. Той се използва от католическата общност в немскоезичното пространство – Германия, Австрия и Швейцария. Б. пр.