„Да нарисуваш светлината” е поредният творчески проект на една знакова за съвременното християнско изкуство личност – проф. Георгиос Кордис, преподавател и творец, за когото сякаш не съществуват граници на артистичната изява. Чест и удоволствие е да се представя талантът на художник от такъв ранг, но сякаш още по-голяма е радостта от възможността да се експонират пред търновска публика неговите творби точно в навечерието на светлия християнски празник Рождество Христово. Неговата самостоятелна изложба гостува в България и бе представена в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново между 20 декември 2022 и 20 януари 2023 г.

Георгиос Кордис е роден през 1956 г. През 1979 година завършва богословие в Атинския университет. Паралелно с това изучава живопис и иконография при отец Симеон Симеу. В периода 1987–1989 прави специализация по средновековни техники в Школата към Музея на изящните изкуства, Бостън, Масачузетс. След като се завръща в Атина, изучава гравюра при видния гравьор Фотис Мастихадис. През 1989 г. получава магистърска степен от Богословския факултет „Светият Кръст”, Бостън, Масачузетс. През 1991 г. защитава докторска степен по богословие и византийска естетика към Атинския университет. От 2003 г. започва да преподава в Атинския университет, а от 2008 става доцент по византийско изкуство в същия университет.

Проф. Георгиос Кордис е гост-преподавател в някои от най-престижните академични школи като Йейлския университет, Университета на Южна Каролина и университета „Нотр Дам“. Преподава още в Богословския факултет на Букурещкия университет; в Департамента по изкуство и дизайн на Университета в Клуж-Напока, Румъния; в Украинския национален педагогически университет, Одеса; в Православния институт по богословие и свещени изкуства, Санкт Петербург, Русия.

В поредица от арт демонстрации той разкрива изкуството на иконата по целия свят – включително Рио де Жанейро, Канада, САЩ и Австралия. В периода между 2003 и 2013 г. преподава теория и практика на византийската живопис в Богословския факултет на Атинския университет. В създадената от него собствена школа, която той именува „Иконургия“, изнася лекции, води практически занимания, организира изложби.

Приносът на проф. Кордис се изразява в неговия твърдо отстояван стремеж не просто да бъде запазено едно културно явление, а да се доразвива и обогатява със съвременни техники и средства, като по този начин то да остане динамично, разпознаваемо и с ярко присъствие.

Има 30 самостоятелни изложби в Италия, Франция, Румъния, Гърция, България, САЩ, Канада, Тайван и др. Автор е на десетки книги и множество студии, посветени на иконографията и богословието на иконата, които са високо оценени от международната научна общност. За него те са начин да надгради опита си и да съхрани визуалната култура на православното изкуство, като направи достояние на широк кръг от читатели нейната ценност.

Широтата на сърцето на един човек се разпознава по неговия стремеж да обединява около себе си хора, на които да може да раздаде от най-ценното, което има – своя опит и познания. Не познавам друга подобна личност, която едновременно да може да раздава ценното знание, което притежава, и да обединява толкова голям кръг от хора в името на изкуството. От първия момент, в който имах възможност да се докосна до неговата работа, до днес нямам обяснение на харизмата, която притежава присъствието му, не мога да спра да се удивявам на провокиращите едновременно разума и сетивата негови творби и най-вече от стремежа към усъвършенстване и развитие, който успява да запали във всеки свой ученик. Честта да бъда участник в симпозиумите, инициирани от проф. Кордис, ме доближи до другата голяма идея на твореца – да обедини младите учени и преподаватели по изкуство от различни университети, като създаде възможност, от една страна, да се разпространят чисто художествени идеи, но също и да се задълбочат съвместните връзки и по този начин местните иконографски традиции да получат по-широка известност и развитие. И благодатните плодове на този негов стремеж не закъсняват, защото целта да се запази общността от хора, творящи в областта на църковните изкуства, е изцяло в синхрон със стремежа да бъдем едно в Христа чрез литургичния живот на Църквата.

Изписал е храмове в Гърция, Ливан, Италия, Канада, като само в САЩ те са над девет. В Гърция Г. Кордис е известен и като художник, илюстрирал повече от 35 книги. Не бихме могли да пропуснем и неговите цикли, посветени на художествени произведения – поезия и проза, а също и стремежа му към адаптиране на новите технологии и успешното съвместяване на цифровата живопис и прилагането й към принципите на византийската стилистика. Стремеж, който може да се отдаде на желанието съвременният свят да бъде заинтригуван чрез търсене на нов изразен език.  

Тази естественост, присъща на малцина творци, е осезаема и в изложбата „Рисуване със светлина“, представена пред търновската публика. Ритмично ръководени от рафинирания изказ, умело търсените отношения между централните образи и многофигурните композиции около тях отвеждат зрителя към безплътния и чист свят на вечното, което не може да се опише с друго освен със светлина. Тя струи от всяка творба и обгръща съзерцаващия, сякаш го понася в един ефирен свят на доброто. Живото присъствие на Църквата, за което пише професорът в своите съчинения, е осезаемо във всичките му експозиции. Усещането за пълнота, породено от разнообразието на персонажи и светци, техните изваяни движения са част от неговия почерк. Многогодишните му търсения и анализи върху принципите на композиране в иконата намират израз в свободата и лекотата, с която той вниква във всяко конкретно изобразително пространство, за да му придаде смисъл и сакрално звучене. Контактът със зрителя, за който също говори често, като цел на църковните произведения, е почти мигновен, но също и кара съзнанието многократно да се връща по спомени към конкретните детайли и образи от иконите му. Сякаш най-силно и пленяващо обаче остава усещането за светлината, в която пребивава светостта – ярка, необяснима и видима само за духовните ни очи.