През октомври 2022 г., след изтичането на мандата на действащия генерален секретар на Европейския евангелски алианс (ЕЕА), на тази длъжност за пръв път бяха избрани двама души: 51-годишната португалка от канадски произход Кони Мейн Дуарте и 61-годишният нидерландец Ян Веселс. Новите водачи на най-голямото сдружение на евангелски християни на Стария континент отговориха на въпросите на списание Християнство и култура.

Кои са настоящите страни, членки на ЕЕА?

Към момента в състава на ЕЕА членуват 31 национални евангелски алианса, сред които е и българският евангелски алианс [наречен у нас Обединени евангелски църкви или ОЕЦ].

Освен тях има и 14 асоциирани членове, като сред тях можем да споменем: „Агапе Европа“; „Компас Европа“; Евангелският алианс на говорещите арабски език християни в Европа; Европейската християнска мисия; Европейският съвет за богословско образование; Глобалното движение Reach; Асоциацията на европейските християни преподаватели; Международната общност на евангелските студенти в Европа (IFES Europe); сдружение „Юдеи за Исус“; „Операция мобилизация Европа“; сдружение „Скрипчър Юниън“; Транссветовното радио; европейският клон на сдружение „Свят без сираци“ и международното движение „Младежи за Христос“. Всички тези сдружения и организации са пълноправни членове на ЕЕА.

Отделните национални алианси се различават както по размера си, така и по начина си на действие. В някои от тях членуват не само евангелски деноминации и движения, а и отделни християни. Други пък се състоят изцяло от църкви и църковни сдружения. А има и такива, в чийто състав се допуска участие на различни евангелски служения и парацърковни организации.

Каква е историята на Европейския евангелски алианс, кога е учреден и кои са неговите основатели?

Настоящият президент на EEA Франк Хинкелман в статия за списание Евангелски богословски обзор[1] посочва, че алиансът е основан през 1952 г. от представители на евангелските общности в Дания, Норвегия, Швеция, Германия, Швейцария и Австрия. Първоначалният замисъл е бил Европейският евангелски алианс да играе ролята на нещо като контрапункт на Световната евангелска общност (WEF), която пък на свой ред по-рано е била създадена под влияние на така наречената Северноамериканска евангелска асоциация (NAE). WEF е учредена през 1951 г. най-вече поради несъгласие от страна на NAE с факта, че Евангелският алианс на Великобритания е имал доминираща роля в глобалното движение на евангелските църкви още от своето учредяване през 1846 г.

Междувременно обаче в Европа са се зародили известни опасения от това, че американският евангелски фундаментализъм оказва твърде голямо влияние върху евангелската култура в Европа с помощта на няколко мисионерски движения. Именно това провокира създаването на Европейския евангелски алианс.

Скоро към новоучреденото движение се присъединяват още евангелски алианси от Великобритания, Франция, Холандия, Португалия, Испания, Италия и някои държави, които впоследствие влизат в състава на Югославия. Всички те се обединяват около първоначално възприетата през 1846 г. евангелска изповед на вярата.

Независимо от споменатите напрежения винаги е имало национални евангелски алианси, които са членували едновременно и в Световната евангелска общност, и в Европейския евангелски алианс.

Какви основни цели си поставя ЕЕА днес?

Иска ни се навсякъде из Европа да виждаме движения на Христови последователи, които отдават слава на Бога и служат заедно на хората около тях. В тази връзка ние оказваме подкрепа на нашите страни членки, като им осигуряваме взаимни връзки, духовна подготовка и представителство.

Казват, че ако искаш да се движиш бързо, ще е добре да пътуваш сам. Но ако искаш да стигнеш далеч, ще е нужно да го правиш в екип. Единството и сътрудничеството в рамките на Христовото тяло е от ключово значение за целостта и авторитета на Църквата. Самият Христос е знаел, че единството помежду ни ще бъде предизвикателство. Затова Той е принасял молитви за всички нас, за да можем ние, повярвали чрез свидетелството на апостолите, да бъдем едно. Защото само така светът ще повярва, че Исус е Месията и че е бил изпратен от Бог Отец.

Кои са основните трудности за осъществяването на тези цели?

В движението на евангелско-протестантската традиция сме имали немалко случаи на разединение помежду ни. За съжаление, тази тенденция често пъти се пренася и на мисионерското поле. Вместо да развиваме у вярващите характеристики като любовта и единството, ние сякаш сме ги научили да се отнасят надменно към някои групи хора и да ги третират като че ли имат по-малка стойност. Този начин на мислене с времето е довел до ужасяващи последици – като например геноцида в Руанда, която е сред държавите с най-голям процент евангелски християни на глава от населението!

Вместо обаче да гледаме на това като на трудност, ние по-скоро предпочитаме да го възприемаме като предизвикателство, което дори може да се превърне в отворена врата за различен вид подход. Желанието ни е все повече и повече да ставаме свидетели на това как хора от разнообразни култури и с различно мислене се събират заедно, ценят се взаимно като равни, оставят настрана несходствата си и с готовност си сътрудничат в изграждането на онова единство, което Христос изисква от нас. А за да се сбъдне този идеал, ще е необходимо не само да проповядваме за него, но и да го онагледяваме с личен пример.

Като личности ние и двамата сме надарени с умението да прехвърляме мостове и да изграждаме мрежи. Освен това имаме мисионерски инстинкт! От все сърце желаем да помагаме както на отделните вярващи, така и на цели християнски деноминации и надцърковни сдружения да си подават ръка и да си сътрудничат в името на една конкретна цел: всички християни заедно да бъдем свидетели за Господ Исус в тази постхристиянска (а сякаш вече и постсекуларна) Европа.

А тук стигаме и до другото сериозно предизвикателство пред Европейската църква: секуларизацията на Стария континент. Навсякъде около себе си виждаме въздигането на все по-нетолерантен хуманизъм, който демонизира религията, обвинявайки нея за всички възможни проблеми на този свят. И в някаква степен те действително имат основания за това. Като християни, самите ние невинаги сме се проявявали като миротворци. Дори и настоящата война в Украйна има своите религиозни измерения. Като евангелски християни, ние би следвало първи да поемаме отговорност за собствените си недостатъци и провали, да се покайваме за тях и да работим заедно и дръзновено, за да допринасяме за развиване на мира в нашето общество. (...)

[1] Evangelical Review of Theology (vol. 44, no. 2, April 2020, pp. 101-114); вж. тук: https://theology.worldea.org/wp-content/uploads/2020/06/ERT-Vol-44-No-2-April-2020.pdf.