Интервюто на папа Франциск е дадено за издаваното в САЩ списание на Ордена на йезуитите America magazine на 22 ноември 2022 г. То е взето в резиденцията „Санта Марта“ във Ватикана и от бившия, и от настоящия главен редактор на списанието Мат Малоун и Сам Сойер, от редактора Кери Вебер, от кореспондента на изданието във Ватикана Джерард О’Конъл и журналистката Глория Първис. Разговорът, посветен на широк кръг от проблеми – от поляризацията на Католическата църква в Америка до положението на католиците в Китай – предизвика множество реакции, от които най-остри бяха коментарите от официални лица от Русия във връзка с изказаните от папата мнения за войната в Украйна. Заглавието е на редакцията.

Мат Малоун: Свети отче, списание „Америка“ е основано от Ордена на йезуитите през 1909 г. и оттогава излиза без прекъсване. Но едва сега за пръв път имаме възможност да говорим лице в лице с папата, за което сме много благодарни. Първото, за което се сещат нашите читатели и което ги учудва, е, че винаги изглеждате радостен и щастлив, дори сред кризи и проблеми. Какво ви прави толкова радостен, толкова спокоен и щастлив във вашето служение?

Не съм знаел, че изглеждам така. Радвам се, когато съм сред хората – винаги. Едно от нещата, които намирам за най-тежки като папа е невъзможността да бъда на улиците сред хората, защото тук не мога да изляза, да ходя по улицата. Не мога да кажа, че съм щастлив, защото съм здрав, защото се храня добре, защото имам здрав сън или се моля много. Щастлив съм, защото се чувствам щастлив, Бог ме прави щастлив. Не мога за нищо да обвинявам Господ, дори и когато ми се случат лоши неща. За нищо. През живота ми Той винаги ме е водил по Своя път, понякога в трудни моменти, но винаги съм имал увереността, че не съм сам. Имам тази увереност. Той винаги е до мен. Човек прави грешки, също и грехове – изповядвам се на всеки 15 дни. Не знам защо, просто съм такъв.      

Сам Сойер: Свети отче, в словото си пред Конгреса на САЩ преди седем години отправихте предупреждение против „опростенческия редукционизъм, който вижда само добро и зло, праведници и грешници“, а сетне призовахте за „обновен дух на братство и солидарност, за щедро сътрудничество в полза на общото благо”. Ала от времето на вашето слово пред Конгреса наблюдаваме задълбочаване на поляризацията не само в политиката, но и в живота на Църквата. Как може Църквата да отговори на поляризацията вътре в себе си и да помогне да се намери отговор на поляризацията в обществото?

Поляризацията не е характерна за католицизма. Един католик не може да мисли в категориите „или-или“ и да свежда всичко до полюси. Истински католично е да се мисли в категории „и едното – и другото“. Католицизмът обединява доброто и не толкова доброто. Има само един Божи народ. За разлика от този подход, поляризацията търси и налага разделението, което отдава предимство на едни и изоставя други. Католикът винаги хармонизира различията. Ако обърнем внимание как действа Светият Дух – Той първо донася безпорядък – да си спомним утрото на Петдесетница, когато Той първо внася шум и безпорядък, а сетне настъпва хармонията. Светият Дух в Църквата не свежда всичко до една ценност, Той по-скоро хармонизира противоположните различия. В това се състои духът на католицизма. Колкото повече е хармонията между различията и противоположностите, толкова по-католически е този дух. Колкото по-дълбока е поляризацията, толкова повече човек губи католическия дух и изпада в сектантство. Тази [мисъл] не е моя, но ще я повторя: подходът „или – или“ не е католически, католически е подходът „и едното – и другото“, съчетанието на различията. Така разбираме католическия път за справяне с греха, този път не е пуритански – делението на светци и грешници, това е духът и на двете заедно.

Корените на този католически подход може да се потърсят още в изборите, направени от Иисус. Иисус е имал пред себе си четири възможности: да бъде фарисей, садукей, есей или зилот. Това са четирите партии, четирите възможности по онова време. Ала Иисус не е нито фарисей, нито садукей, нито есей, нито зилот. Той е нещо съвсем друго. И ако се вгледаме в историята на Църквата, ще видим, че тези, които се отклоняват, винаги са на страната на фарисеите, на садукеите, на есеите или на зилотите. Иисус преодолява всичко това, като предлага Блаженствата, които са нещо съвсем различно.

В Църквата винаги е присъствало изкушението да бъде последван един от тези четири пътя. В САЩ наблюдаваме специфичен за страната католицизъм – и това е нормално. Ала наблюдаваме появата и на някои идеологизирани групи от католици.

Кери Вебер: Свети отче, през 2021 г. проведохме изследване, в което попитахме католиците [в САЩ] на кого се доверяват по въпросите на вярата и морала. От всички групи, изброени в изследването, Конференцията на католическите епископи на САЩ се оказа с най-ниско доверие, едва 20 процента се „доверяват силно“ на Конференцията. По-високо католиците оценяват своя местен епископ, около 29 процента му имат „голямо доверие“. Сякаш мнозинството от католиците са загубили доверие в способността на Епископската конференция да предлага морални насоки. Как могат католическите епископи на САЩ да си върнат доверието на католиците в страната?

Въпросът е добър, защото се отнася за ролята на епископите. Но намирам за подвеждащо да се говори за отношения между католиците и Епископската конференция. Епископската конференция не е пастир, пастир е епископът. Съществува опасност от подкопаване на авторитета на епископа, ако се вглеждаме предимно в Епископската конференция. Епископската конференция е създадена, за да събира на едно място епископите и те да работят там заедно, да обсъждат въпроси, да чертаят пастирски планове. Но всеки епископ е пастир. Нека не уронваме властта на епископа, като я свеждаме до властта на Епископската конференция. Защото на това ниво се конкурират различни тенденции, някои отдясно, други отляво, но [Епископската конференция] не носи отговорност в плът и кръв, каквато носи епископът пред своя народ, като пастир пред народа си.

Иисус не е създал епископските конференции. Иисус създава епископите, а всеки епископ е пастир на своя народ. Сещам се за един автор от пети век, направил според мен най-добрия портрет на един епископ – св. Августин в неговия труд De Pastoribus.

Следователно важният въпрос е: каква е връзката на епископа с неговия народ? Позволете ми да спомена името на един епископ, който не знам дали е консервативен или прогресивен, дали е десен или ляв, но когото познавам като добър пастир: [Марк] Зайц, [епископ на Ел Пасо] на границата с Мексико. Той е човек, който приема всички противоречия на това място и ги носи напред като пастир. Не казвам, че останалите не са добри, но него го познавам. Има добри епископи, клонящи повече вдясно, има добри епископи, които клонят вляво, но те са повече епископи, отколкото идеолози, повече пастири, отколкото идеолози. В това е ключът.

Отговорът на вашия въпрос е: Епископската конференция е организация, чиято цел е да подкрепя и да обединява, да бъде символ на единството. Но благодатта на Иисус Христос живее в отношенията между епископа и неговия народ, неговата епархия.

Глория Първис: Свети отче, абортът е силно политизиран въпрос в Съединените щати. Знаем, че това е погрешно. Върховният съд на САЩ наскоро постанови, че правото на аборт не е защитено от конституцията. И все пак този проблем продължава да тормози Църквата, в смисъл че се превръща в разделителен въпрос. Необходимо ли е епископите да отдават приоритет на аборта пред други проблеми на социалната справедливост?

По отношение на аборта мога да кажа това, което съм казвал и преди. Във всеки учебник по ембриология се казва, че по-малко от месец след зачатието органите и ДНК-то вече са придобили очертания в малкия зародиш още преди майката да го осъзнава. Следователно това вече е живо човешко същество, не казвам личност, защото това е предмет на дебат, но живо човешко същество. Затова поставям въпроса: правилно ли е да се отървем от едно живо човешко същество, за да разрешим някакъв проблем? Втори въпрос: правилно ли е да наемете „убиец“, който да разреши проблем? Проблемът се появява, когато тази реалност на убийството на едно живо човешко същество се превърне в политически въпрос, но и също, когато един пастир на Църквата използва политически категории.

Винаги, когато един проблем загуби пастирското си измерение, този проблем се превръща в политически проблем, така той се превръща повече в политически, отколкото пастирски проблем. Искам да кажа, да призова, никой да не се възползва от една истина, която е универсална. Тя не принадлежи на една или друга партия. Истината е универсална. Винаги, когато наблюдавам превръщането на проблем като този, който е престъпление, в силно политически въпрос, става ясно, че е налице провал на пастирската грижа в подхода към тези проблеми. Независимо дали по проблема за аборта или по други проблеми, от погледа не трябва да се губи пастирското измерение. Епископът е пастир, епархията е свещеният Божи народ със своя пастир. Не можем да се отнасяме към [аборта], сякаш това е само граждански въпрос. (...)