По традиция протестантската[1] дейност е пряко свързана с обучението и просветата. Това е видно още в периода на Реформацията през XVI в., когато се създават някои от най-престижните университети в западноевропейски страни като Германия и Швейцария. Протестантските мисионери в страни с други религии и културно ниво в по-късни периоди също поставят фокуса на своите инициативи върху образователното дело. Дори там, където официалната власт и местното население са враждебно настроени към християнството и неговите радетели, мисионерската дейност се изразява в откриването на училища и колежи, издаването на учебници и помощни материали и стремеж към ограмотяването на подрастващите. Тази просветна тенденция се наблюдава на територията на огромната Османска империя и се засилва особено през XIX в. На Балканите и по земите, населявани с българи, се създават нови образователни центрове, които не само се отличават от традиционните православни школи по своите учебни програми, преподавателски състав и методика на обучение, но си поставят за цел да подготвят кадри в различни области на обществената дейност. По този начин резултатите далеч надхвърлят обичайната за традиционните школи цел да се подготвят предимно служители на църквата с учебни програми, включващи само религиозни предмети. Важно е да отбележим още тук, че различните протестантски училища и колежи през XIX в. подготвят основите на „цивилизовани християнски институции“[2] в една имперска система, характеризираща се с ретроградност и нежелание да съдейства за повишаване образователното и интелектуално развитие на многонационалното население. Обикновено авторите, които разглеждат темата за протестантската пропаганда на територията на Балканите, свеждат нейните цели до религиозна дейност, отличаваща се с прозелитизъм. Но това е едностранчив подход. Още проф. Иван Шишманов, проследявайки в края на XIX в. доста подробно ролята на мисионерите от Американския борд по българските земи, изразява мнението, че акцентът върху религиозните мотиви затъмнява „твърде реалните заслуги на американските протестанти у нас за развитието на учебното дело“. Видният историк на българската просвета и книжовност дава висока оценка на протестантската дейност в епохата на Възраждането като един от двигателите на „дялото на нашата умствена подбуда“[3].

В настоящата статия ще отделим повече място на появата, развитието и оцеляването на протестантските духовни училища в България при всички неблагоприятни външни и вътрешни обстоятелства и условия. Разглежданият период обхваща близо два века, но по-специалният фокус ще бъде поставен върху случващото се през ХХ в. с кратко описание на настоящото състояние на най-представителната духовно-просветна школа на протестантите в България[4] – Висшия евангелски богословски институт[5] в София. Голяма част от посочените данни са почти неизвестни за широката аудитория. Ще бъдат направени и съответните анализи на добрите постижения и неудачи, които са съпътствали появата и развитието на тази образователна институция, създадена да удовлетвори нуждата от просвета на протестантското малцинство в нашата родина. Надяваме се един справедливо критичен поглед да спомогне за получаването на една обективна картина на разглеждания предмет.

Кратък исторически преглед на протестантските образователни инициативи през XIX в. на Балканите

При появата си на територията на Османската империя през XIX в. първите протестантски мисионери заварват вече утвърдени християнски школи, които са плод на католическата пропаганда, продължила около три века в Близкия изток. Има сведения, че френските мисионери в Ливан, Палестина и Сирия се стремят да привличат и обучават деца и младежи от местното население[6], които ще бъдат добър пример на своите сънародници в религиозен и културен аспект. В стремежа си да избегнат католическата конкуренция, макар и да основават свои училища в Близкия изток[7], мисионерите на Американския борд[8] насочват внимание към територии, в които преобладават представители на православното население. До края на XIX в. и началото на ХХ в. представителите на Американския борд и Презвитерианския борд основават повече от 470 начални, 54 средни и 4 богословски училища, както и 11 колежа, в които се обучават повече от 32 хиляди деца и младежи. Църковната мисионерска общност[9] през същия период отчита отварянето на около 120 училища с повече от 10 000 обучаеми деца и младежи. Интерес представляват използваните учебни програми, които включват часове по история, английски език, литература, математика и природни науки, икономика, философия и логика, музика и др. Обучението се извършва на местното наречие, което означава, че преподавателите са изнасяли уроците си на арабски, турски, гръцки, арменски и български, а учебниците и помагалата са били превеждани на тези езици. Целта на образователните инициативи не е бил прозелитизъм на всяка цена, а формирането на умове, характери и добро културно ниво, за да могат младите хора да развият своя потенциал за бъдещи дейности и професии. Учениците се убеждават, че ако постигнат положителни резултати, те ще бъдат полезни на себе си, семействата си и своите сънародници. Протестантските мисионери проявяват подчертана предпазливост да не насаждат у обучаемите негативно отношение към представителите на властта и религиозните институции в своите територии.

Както е известно[10], представителите на Американския борд Блис[11], Претиман[12] и Лонг[13] са натоварени да направят мисионерско проучване в Северна България през месец октомври 1857 г. за възможността да се развие протестантска пропаганда сред българското население.[14] През следващите две години в мисионерската дейност по българските земи активно се включват Чарлс Морс и Тиодор Байингтън, които основават три центъра в Адрианопол (дн. Одрин), Ески Загра (дн. Стара Загора) и Филипопол (дн. Пловдив). Една от основните задачи на тези центрове е да провеждат просветна дейност сред българите, която включва издаване и разпространение на книжнина и отварянето на училища с преподаване на български език. За целта американските мисионери се залавят с изучаване на местното наречие и дори издават граматика на западния български език. В смирненската арменска печатница, открита от Британското библейско дружество, около 1837 г. се отпечатва българският превод на Новия завет, който е дело на отец Неофит Рилски и Константин Фотинов като негов редактор.[15] Също така в Адрианопол се отваря мисионерска книжарница, където се продават преди всичко екземпляри на този превод, както и пропагандни протестантски материали. С издаването на Гюлханския хатишериф (1839 г.) и Хатихумаюна (1856 г.), в които се обещават по-големи свободи на различните религиозни и етнически групи в границите на империята, просветната дейност на американските мисионери през XIX в. се улеснява. Сайръс Хамлин (1811–1900) е натоварен от Контролната комисия към Американския борд през 1838 г. да съдейства за повдигане образователното ниво на християнските свещенослужители, а миряните трябва да бъдат подпомогнати да се научат „да четат, чуват и размишляват“.[16] Тази задача е изпълнена през следващите десетилетия с усилена подготовка на български учители, с издаването на учебници и учебни помагала и особено с основаването на различни школи. На мисионерите съдействат някои изтъкнати български книжовници. В Смирна, където има печатница с букви на кирилица, излизат буквар и няколко учебника, преведени на български език от издадените вече на гръцки американски учебници. Сред тях е авторизираният превод „от греческий на славеноболгарский“ на американския учебник по география на Уудбъри, направен от Константин Фотинов.[17] Освен прочутия Робърт колеж, основан от американския индустриалец Кристофър Робърт и с първи директор Сайръс Хамлин,[18] по днешните български земи се откриват няколко средни училища за младежи и девойки. Успешно се оказва пловдивското мъжко училище, открито през 1860 г., което имало и пансион.[19] В него се преподавали английски език, естествени науки (геология, физика и химия), математика (алгебра, геометрия, тригонометрия)[20] и се изучавала Библията. Първият директор д-р Джеймс Кларк (1832–1916)[21] притежавал добра геоложка сбирка, с която онагледявал своите уроци. Правели се и лабораторни опити по естествените науки (физика и химия), което несъмнено е било нововъведение в методиката на преподаване по българските земи.[22] Образователната дейност на Американския борд в Пловдив се оценява високо както от местните учители, така и от някои градски първенци: Йоаким Груев, д-р Стоян Чомаков и др.[23] Макар и критично настроен към протестантската пропаганда в пловдивския и подбалканския регион, Найден Геров също отчита успеха на мисионерското просветно дело. Откриването на девическо училище в Стара Загора през 1863 г. от мисионера и възпитаник на Принстън Тиодор Байнгтън[24] също е положителен знак.[25] В него се записват момичета не само от града и околността, но и от други места. В определен момент в пансиона към девическото училище се настанили около 30 девойки. Учебната програма включвала освен изучаването на Библията и такива общообразователни предмети като: граматика, числителница (аритметика) и естествени науки (анатомия, физиология, хигиена).[26] Същевременно обаче възникват проблеми на конфесионална основа, за които вероятно имал пряка вина вторият директор на старозагорското училище Чарлс Морс. Някои родители сметнали, че обучението на децата им в протестантското училище е вредно за традиционната им вяра, и предизвикват скандал, в резултат на който бил извършен погром[27] над дома на Морс и стаите на мисионерския център. Намесила се турската полиция, взели отношение към проблема и американският посланик и британският консул и дори се стигнало до съдебен процес срещу извършителите на погрома. Морс простил на виновниците[28], но през 1871 г. на годишния събор на Борда се решило богословско-пастирският курс на пловдивското мъжко училище и старозагорското девическо училище да бъдат преместени в Самоков.[29] Така от следващата година в Самоков е поставено началото на протестантската семинария, през която преминават някои от най-видните свещенослужители и най-ярките представители на евангелската общност в България.

След освобождението на България (1878 г.) протестантските мисионери продължават активната си просветна инициатива и в други части на нашата страна. Открити са мъжка и девическа гимназии в Ловеч (1880 г.), основно училище и прогимназия в София, американска забавачница в София (1900) и в други населени места.[30] През 1882 г. американските мисионери откриват богословско училище в Свищов с двегодишен богословски курс, което прекратява дейността си през 1893 г.[31] Видно е намерението на мисионерите да послужат успешно на различни възрастови групи, спомагайки за издигане на познавателното и нравствено ниво на подрастващите.

Протестантските мисионери откриват училища и в македонския регион.[32] В Банско са уредени мъжко и девическо училища. В Битоля се основава девическо училище с пансион за обучаемите, което обаче се сблъсква с антибългарската пропаганда на сърбите и скоро бива затворено. И при тези образователни придобивки за българите се урежда отпечатването на учебници и учебни помагала на български език, както и брошури в помощ на протестантската пропаганда. Тази дейност не е посрещната еднозначно. Докато част от местното население я възприема като добра възможност за просвета на подрастващите, православният клир се опасява от отклоняване на българските вярващи от традиционната им църковна принадлежност.

Въпреки съпротивата от страна на властта и местното население, обективно погледнато, образователната и книжовна дейност на протестантските мисионери през XIX в. дават тласък на развитието на просветната дейност в Османската империя въобще. В традиционните училища се правят подобрения на програмите, като се включват някои общообразователни предмети, които се преподават в протестантските училища. Подобрява се и методиката на преподаване, като суровите методи на османските учители се смекчават и се търси такъв израз на преподаването, който наподобява западноевропейската педагогика. Прилагането на нагледни материали и лабораторни опити за онагледяване на теоретичния материал несъмнено допринася за по-трайното му усвояване. Протестантските мисионери откриват и печатници, в които освен нови преводи на свещените книги на християнството и учебни материали за техните училища се отпечатват и помагала на турски, арменски, гръцки и български език. Пастирско-богословските курсове са друга форма на обучение, въведена от мисионерите през XIX в. Те са конфесионално организирани и удовлетворяват нуждите на методисти и конгрешани от свещенослужители в техните църкви. Трябва да се признае обаче, че по съдържанието на учебната си програма те значително отстъпват на сродните семинарии в чужбина и на Робърт колеж. Такъв е случаят с едногодишния методистки пастирско-библейски курс, организиран в Русчук (дн. Русе) през 1874 г. Тук единственият преподавател е мисионерът Фредерик Флокен и учебните предмети са свързани с изучаването на Библията по току-що издадения протестантски превод на Свещеното писание с много ограничен брой помагала.[33] (...)

 

[1] В настоящата статия под „протестантска“ пропаганда или образователна дейност по българските земи ще се разбират преди всичко инициативите, предприети от конгрешански и методистки мисионери през XIX в.

[2] Dogan, M. A. “Missionary Schools”. – In: Agoston, G. and B. Masters (eds.). Encyclopedia of the Ottoman Empire, с. 385-8.

[3] Шишманов, Ив. Нови данни за историята на нашето Възраждане. Ролята на Америка в българското образование. – В: Български преглед, IV:11. С., 1898, с. 54-5. Вж. и Цанов, А. Американските училища в България като първи огнища на просвета и култура. – В: Зорница, бр. 12-13 (юбилеен) (8.IV.1931), с. 10.

[4] Според статистическите данни от последното национално преброяване през 2021 г. като протестанти са се идентифицирали 69 852 души. Ще отбележим обаче, че броят им може би е значително повече, ако съдим по сведенията, които са давани от ръководствата на различните протестантски представителства през последното десетилетие (вж. Колко са протестантите в преброяване 2021. pastir.org/kolko-sa-protestantite-v- probroyavane-2021/).

[5] По-нататък ще използваме абревиатурата ВЕБИ.

[6] Dogan, M. D. Op. cit. 386. До края на XIX в. в Ливан и Сирия са открити ок. 150 училища и йезуитският университет „Св. Йосиф“ в Бейрут, при което данните сочат, че в тях са обучени повече от половината подрастващи в региона.

[7] През първите десетилетия на XIX в. са открити детски ясли и училища Ливан и Анадола, както и няколко колежа в по-големи градове, включително и в Истанбул.

[8] Англ. American Board of Commissioners for Foreign Missions. Създаден през 1810 г. от конгрегационалисти, баптисти, презвитериани и др. протестанти, той насочва вниманието си към Индия, но постепенно се фокусира върху християнското население в Османската империя, като първоначалният интерес е към арменската общност (Хол, У. У. Пуритани на Балканите. Нов човек, 2008, с. 19-33).

[9] Англ. Church Mission Society. Тази британска мисия възниква през 1799 г. на базата на сформираната 4 години по-рано Лондонска мисионерска общност, която е дело на няколко протестантски конфесии във Великобритания: англикани, презвитериани, конгрегационалисти и методисти. Църковната мисионерска общност е организирана само от англикани (Стоянов, Хр. Протестантските мисии в България през XIX в. Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“. Т. XXVI. С., 1981, с. 154-5.

[10] Thirty-ninth Annual Report of the Missionary Society of the Methodist Episcopal Church. Vols. 39-40. New York, 1858, с. 24, 61-3.

[11] Д-р Едуин Блис (1817–1892) се подготвя за мисионерска дейност в Дагестан, но съдбата му отрежда служение на арменската общност в Мала Азия и българите на Балканите.

[12] Уесли Претиман (1821–1901) е енергичен протестантски мисионер, който в самото начало на протестантската пропаганда прави опит да основе вечерно и девическо училища в Шумен през 1862 г. (Стоянов, М. Начало на протестантската пропаганда в България. – В: Известия на Института по история, т. 14-15. С., 1964, с. 60).

[13] Д-р Албърт Лонг (1831–1901) се радва на широка популярност още приживе сред много българи през XIX в. като мисионер и просветител. Може би най-голямата му заслуга към протестантите у нас е активното му участие в подготовката на първия превод на Библията на новобългарски език (изд. 1871 г.), но той е известен и като преподавател по естествени науки в Робърт Колеж почти три десетилетия, където се подготвят мнозина български педагози, търговци, банкери, лекари и политици в свободна България. В прощалното си слово, произнесено на 31.XII.1898 г. пред студентите в колежа, д-р Лонг казва: „Най-добрата награда на труда на младите ми години ще бъде да узная, че някои млади българи са били подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен христиански живот“ (Зорница, бр. 12-13, 2).

[14] Missionary Herald, LIV (December 10, 1857) 72-6. Хол, У. У., пос. съч. 39.

[15] Шишманов, Ив., пос. съч., с. 65-6.

[16] Missionary Herald, XXXV, 123-6. Хол, У. У., пос. съч., с.  23.

[17] Шишманов, Ив., пос. съч., с. 69.

[18] Вж. по-подробно в: Уошбърн, Дж. Петдесет години в Цариград (Спомени за Робърт колеж). С., 1980 и особено монографията на д-р О. Събев Робърт колеж и българите. С., 2015. Колежът е бил факултет към Нюйоркския университет. Абсолвентите получавали бакалавърски степени.

[19] Пловдивското мъжко училище е най-старата образователна институция, снабдена с пансион (Бляк, Фл. Американският колеж в София. Спомени. С., 1992, с. 12-22; Хол, У. У., пос. съч., с. 49). Според А. Цанов мисионерите го наричали „Научно-богословско заведание“ (пос. съч.).

[20] Учебниците по тези математически предмети са превод от учебници, използвани в американските средни училища.

[21] Д-р Джеймс Кларк е основател на движението за трезвеност в България (Нейчев, Х. Евангелистите против алкохола. – В: Зорница, бр. 12-13, 8.IV.1931. 9).

[22] Стоянов, Хр., пос. съч., с. 190-1. Със знанието на директора Й. Груев ученици от светската мъжка гимназия посещавали часовете в мисионерското училище, в които се правели лабораторни опити (Цанов, А., пос. съч.).

[23] Стоянов, Хр., пос. съч., с. 191.

[24] Тиодор Байингтън изпълнява ролята на редактор на в. Зорница в продължение на 12 г.

[25] Хол, У. У., пос. съч., с. 50.

[26] Стоянов, Хр., пос. съч., с. 192.

[27] Разбита е вратата, с камъни са изпочупени прозорци и керемиди от покрива на мисионерския дом (Хол, У. У., пос. съч. 45; Стоянов, Хр., пос. съч., с. 193).

[28] Missionary Herald, LIX, 349.

[29] Вж. в. Зорница, бр. 12-13, с. 10; Anderson, R. History of the Missions of the American Board of Commissioners for Foreign Missions of the Oriental Churches. Boston, 1872, с. 203. По повод проблемите със старозагорското девическо училище първият му директор Байингтън изразява своето разочарование в едно свое писмо още през 1863 г.: „Българите очевидно възнамеряват да получат от нас възможно най-много светски и възможно най-малко религиозни знания“ (цит. по: Хол, У. У., пос. съч., с. 50).

[30] Фурнаджиев, Д. Какво е допринесло Евангелското движение за България. – В: Зорница, бр. 12-13, с. 5.

[31] Цанов, А., пос. съч., пак там, с. 10.

[32] Събев, Т. Поглед върху основаването и църковно-народностното служение на Българската екзархия. – В: Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, т. IX, 9 (1959–60), с. 335.

[33] Пеев, В. Харалан и Ладин Попови в Русенската петдесетна църква (1928–2020), с. 29.