НЕВИДИМОТО ДЕЙСТВИЕ НА БОГА В КНИГАТА ЕСТИР
На пръв поглед книгата Естир прилича на обикновен разказ, в който Бог не играе никаква роля,[1] но по-задълбоченото изследване на текста разкрива богословски истини, които блестят като диаманти и пленяват сърцето и ума на читателя. Гениалността на автора на тази внимателно замислена кратка история се състои в способността му да предаде силно послание, без да прави категорични изявления и без да споменава нито веднъж името на Бога. Основното й богословско послание се долавя във всяко записано събитие: Бог владее суверенно над историята, могъщите владетели и огромните империи и пази и защитава народа, с който е сключил завет, като работи зад сцената.[2]Ако изследваме отделните части на книгата, можем да проследим основния богословски аргумент, да оценим влиянието на канона върху тълкуването на книгата и да открием някои аспекти на лично приложение.
Книгата носи името на главната героиня. Името Естир може би е транслитерация на акадската дума Ищар, вавилонска богиня на любовта и войната, или транслитерация на персийската дума за „звезда“. Оригиналното юдейско име на героинята Адаса (2:7) означава „мирта“.
Книгата Естир се състои от десет глави. Първата част[3] поставя историята в „дните на Асуир“ (1:1). Това е Ксеркс І, син на Дарий, управлявал Персия от 486 до 465 пр. Хр.[4] Мястото е Суса, зимната столица на персийските царе.
Авторът описва с големи подробности богатствата и славата на Персия и мощта на нейния цар. Юджийн Мерил подчертава, че неговото управление „е било в същността си антитеократично и следователно се е противопоставяло на юдейската общност, над която е владеело”[5]. Не е случайно, че разказвачът започва с това описание, понеже подготвя обстановката за невидимата работа на Бога и без категорично да го заявява, всъщност казва: „Божието управление не е ограничено в някои незначителни райони, но може да се види точно тук, в царския двор на този могъщ цар”.
От този момент нататък следва поредица от съвпадения, които накрая довеждат до спасяването на юдеите, унищожаването на враговете им и прославянето на Мардохей. Привидно маловажният факт, че сърцето на царя е развеселено от виното (1:10), отваря пътя пред Естир да стане избраната царица. Царят иска Астин да се яви пред него, но тя отказва. Ранните тълкувания на равините погрешно предполагат, че от царица Астин се е изисквало да направи нещо непристойно или неморално. Правилното обяснение е, че в източните общества е било забранено царските жени да показват лицата си.[6] Това разгневява владетеля, който, след като се съветва със своите седем първенци, й отнема царската титла. Седмината първенци са изброени по име (1:14).
Авторът умишлено дава исторически подробности в своята история, като посочва конкретни дати и имена, понеже иска да убеди читателя, че става дума за исторически събития. Бикерман греши, като прави паралели между книгата Естир и 1001 нощи и определя Естир като чист фолклор.[7] По подобен начин Кари А. Мур отрича историческата достоверност на книгата и коментира, че е рядкост учен от ХХ век да приеме историята за „чиста монета”.[8]
В тази поредица от събития духовните ни очи вече могат да видят славата на Божието действие зад кулисите. Той е работил предварително, много преди юдеите да са застрашени от изтребление. Уайлънд е прав, когато пише: „Въпреки че начинът, по който провидението контролира, надделява или води, не е описан, читателят все по-ясно усеща Божието действие чрез честата употреба на ирония от автора, поредността на сцените, многото съвпадения и обратите в събитията”.[9]Дейвид Дорси също отбелязва, че историята е написана по такъв начин, че „напрежението да бъде максимално и да създава изненади и иронии за забавление на читателите”[10].
Като поставя историята в двора на персийския цар и въвежда двамата главни герои едва във втората глава, авторът отправя послание: „Бог е способен да постигне целите Си чрез цар-езичник и общество от невярващи. Неговата работа не е ограничена само в земята на Израил и в събитията, пряко свързани с Неговия избран народ”.
Втората глава разказва друга случка, която показва Божията провиденческа грижа: Естир е избрана сред всички девици и е коронясана на мястото на Астин. Трябва да обърнем внимание на два факта: Естир е красива (нещо, за което Бог е отговорен) и придобива благоволението на царя. Мотивът за „благоволението“ се появява на много места в разказа (2:9,15,17; 5:2,8; 7:3; 8:4-5).
В живота на Йосиф (Битие 39:2) и Данаил (1:9, 17-20) Бог е признат като източника на това благоволение. Това не е ясно казано в книгата Естир, но „благоволението“, на което тя постоянно се радва, сочи към Божията суверенна грижа. Накратко, това събитие показва, че Бог, Който е в завет с Израил, предпазва народа Си, като насочва обстоятелствата по такъв начин, че Естир да заеме позиция в персийския двор.
Друго събитие, записано във втората глава, разкрива направляващата ръка на Бога. Мардохей разбира за заговор за убийството на Асуир. Това, че той стои при портите в точния момент, прави възможно да научи за заговора. Освен това случката е записана в царските архиви (2:23). Това е още едно доказателство, че Бог подготвя обстановката за бъдещи събития, тъй като след известно време царят прочита записаното в архива (6:2).
В третата глава авторът въвежда Аман агагеца, който е описан като враг на юдеите (7:6; 8:1) и е поставен над всички царски чиновници. Мардохей е представен по такъв начин, че читателят да направи връзка с цар Саул (2:5). По подобен начин Аман е асоцииран с отколешния враг на Саул цар Агаг, владетел на амаличаните (виж 1 Царе 15:7-9, 32-33). Джон Клем посочва, че тези родословни препратки „свързват историята на Естир, която е част от историята на завета, с дългогодишния конфликт между Израил и Амалик в по-ранните епизоди от тази история”[11].
Конфликтът между Мардохей и Аман може да бъде тълкуван само в контекста на миналите действия и намерения на Бога спрямо Неговия избран народ. Това също ни напомня, че заветът с Авраам не е отменен. Тъй като Мардохей отказва да му се поклони, Аман решава да изтреби всички юдеи (3:6).
Има различни предположения защо Мардохей отказва да се поклони на Аман. Може би е горделив и непреклонен и това застрашава съществуването на народа му. Според Юджийн Мерил Мардохей не иска да падне по очи пред Аман заради монотеистичната си вяра.[12] Съгласни сме с коментара на Джон Колинс, че „религиозният мотив за отказа не е открито изявен”[13]. Но това не означава, че отказът на Мардохей да се поклони на Аман не е продиктуван от религиозно убеждение. Възможно е също така Мардохей просто да не е бил длъжен да се покланя на Аман, тъй като дори персийските царе не са изисквали поклонение от поданиците си.
Аман хвърля жребий, за да определи благоприятен ден за изтреблението на юдеите. Жребият определя месец адар (3:7, 13)[14], което дава на юдеите достатъчно време, докато Бог по тайнствен начин работи и предизвиква обрат. Резултатът от жребия не е придружен с някакъв коментар, но читателят е наясно, че „решението е от Господа“ (Притчи 16:33). В този момент изглежда, че юдеите са един безпомощен народ, оставен на милостта на силен и безжалостен царски чиновник езичник, комуто е позволено да се разпорежда със съдбата им. Но краят на историята убедително ще покаже, че юдеите, които живеят в Персийската империя, все още се намират под Божията грижа.
Всички юдеи са в опасност. Мардохей е силно притеснен от този развой на събитията. Естир също е разтревожена, след като разбира за плана на Аман (4:4). Решителният момент в разказа е, когато Мардохей моли Естир да се застъпи за юдеите пред царя. Според Херодот (1.99; 3.77, 84) персийските царе са въвели закон, който забранява някой да се явява пред царя, без да е повикан. Трябвало е да помоли за аудиенция и да чака позволение. Изминали са пет години, откакто Естир се е омъжила за царя, и един месец, откакто той не я е викал да влезе при него. Тези обстоятелства са достатъчно обяснение за нейното колебание.[15] Тя е уплашена и нерешителна и тогава Мардохей изрича най-известните си думи: „Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?” (4:14). Някои коментатори смятат, че под „другаде” Мардохей има предвид Бог, но е по-вероятно да става въпрос за друг човек или друг способ, който Бог може да използва, за да избави народа Си. (...)
[1] Съвременните учени възприемат книгата като „светска“, с което имат предвид, че Бог не присъства като действащо лице в историята.
[2] Някои автори отхвърлят историческата достоверност на книгата. Робърт Пфайфър, Introduction to the Old Testament (NY/London: Harper and Brothers, 1941), 745, например я нарича „превъзходна измама“, а Робърт Алтер, The Art of Biblical Narrative (New York: Basic Books, 2011), 39, казва, че „книгата Естир наподобява повече на комична фантазия, която използва псевдоисторически материали“. От друга страна, Юджийн Мерил заключава, че “Няма причина да възприемаме книгата Естир като художествена измислица, исторически романс или нещо друго, различно от разказ за действителни събития“. (Eugene H. Merrill, “A Theology of Ezra-Nehemiah and Esther,” in A Biblical Theology of the Old Testament, ed. Roy B. Zuck [Chicago: Moody, 1991], iBook, 451).
[3] Под „първа част“ тук се има предвид първата част на масоретския текст на Естир. Септуагинта включва шест разширени пасажа от 107 стиха. В един от тези добавени пасажи се разказва за съня на Мардохей, който го предупреждава за предстоящите събития. Ясно е, че допълненията са вторични спрямо еврейския текст.
[4]Септуагинта нарича царя Артаксеркс. Най-вероятно има пред вид Артаксеркс І Дългоръкия (464–424 пр. Хр.), но е възможно и да е Артаксеркс ІІ Мнемон (404–359 пр. Хр.).
[5] Eugene H. Merrill, Theology of Ezra-Nehemiah and Esther, iBook 455.
[6] John H. Walton, Victor H. Matthews and Mark W. Chavalas, The IVP Bible Background Commentary. Old Testament. [Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 2000], 485.
[7]Цитиран от Лонгман и Дилард, Introduction, 216.
[8] „Esther, Book of”, ABD, 2:638.
[9] Forrest S. Weiland, „Literary Clues to God’s Providence in the Book of Esther”, Bibliotheca Sacra 160 (Jan 2003), 43.
[10] Дейвид Дорси, The Literary Structure of the Old Testament: A Commentary on Genesis– Malachi (Grand Rapids, MI: Baker, 1999), 162.
[11]„Investigation of Esther”, 82-83.
[12] Theology of Ezra-Nehemiah and Esther, iBooks 453.
[13]Introduction to the Hebrew Bible, 553.
[14] Тринайсетият ден от месец Нисан е един ден преди Пасха (Естир 3:12-13), но това не се споменава. Тит Кенеди, „God’s Message”, смята, че този пропуск сочи към светския манталитет на Естир, Мардохей и другите юдеи в Суса по това време.
[15] Карен Джобс, Esther, iBooks 344-345.