ВОЙНАТА И БОГОСЛОВИЕТО НА НЕНАВИСТТА
В началото на XVI век известният доминикански богослов Франсиско де Витория[1], един от защитниците на правата на индианците от Новите земи, пише следното: „Въпреки че въпросните варвари не са напълно умопомрачени, те не са далече от това. (…) Те не могат или вече не са в състояние сами да се управляват по-добре от умопомрачените или от дивите зверове и животните (…) Тъпоумието им далеч превишава това на децата и лудите от другите страни“.[2]И още две свидетелства от епохата, които откриваме в книгата на Цветан Тодоров Завладяването на Америка. Въпросът за другия. Първото е на доминиканския монах Томас де Ортис: „Те са тъпи и смахнати. Не ценят истината, освен когато е в техен интерес; непостоянни са. (…) Грубияни са. (…) Не се поддават на възпитание. От наказанията не извличат поука. (…) На десет-дванадесетгодишна възраст като че ли дават надежда за известна цивилизованост и някакви добродетели, но по-късно стават истински скотове. Поради това смея да твърдя, Бог не е сътворил по-порочно и животинско племе, напълно лишено от добрина и култура“.[3]А ето и част от възгледите на Хуан Хинес де Сепулведа, философ и доминиканец, който никога не е стъпвал в новооткритите земи: „По отношение на благоразумие, сръчност, добродетелност и човечност тези варвари отстъпват толкова на испанците, колкото децата на възрастните и жените на мъжете; между тях и испанците съществува такава разлика, колкото между суровите и жестоките, от една страна, и най-милосърдните, от друга, между крайно невъздържаните и въздържаните и умерените; и смея да твърдя, че тази разлика е не по-малка от разликата между маймуните и хората“.[4]
Възможността за подобно говорене, публичното обсъждане на въпроса дали кърмачките изпитват болка и страдание при отнемане на децата им, яростното дискутиране в продължение на години дали и тези са сътворени по Божи образ, или в йерархията на ценностите се намират на едно стъпало с животните, превръщат началото на колонизирането и християнизацията на Америка в голям и срамен провал. Въпреки папската була Sublimus Dei от 1537 г., която признава наличието на душа у индианците и забранява превръщането им в роби, въпреки сърцатото служение на прочутия епископ на Чиапас Бартоломе де лас Касас[5], въпреки усилията на хилядите доминикански, францискански и йезуитски мисионери, които се опитват да ограничат зверствата и жестоките порядки, често пъти с цената на живота си. Въздухът вече е отровен.
Първата половина на XVI век изобилства с потресаващи разкази на очевидци за зверствата на конкистадорите към туземното население: сеене на смърт за забавление, за да се провери дали сабите са добре наточени, хранене на кучетата с пеленачета, изтръгнати от майките им, дървета, окичени с обесени индианки, на чиито стъпала висят техните деца… Насилие без повод и без каквато и да е видима необходимост, единствено и само защото вече е в ход страшно разчовечаване на жителите на цял един континент. Имаш си работа или с някакви обекти (историкът Гонсало Овиедо съветва диваците да не бъдат удряни със саби по главата, защото черепите им са много твърди и дебели и остриетата могат да се повредят), или със слуги на дявола. „А барутът срещу езичниците е тамян за нашия Господ“, казва същият автор.[6]
А сега да се прехвърлим в наши дни и да чуем други гласове, които се представят за християнски, дори за православни.
„Украйна е страна с дезориентиран, измъчен или побъркан народ – и едното, и другото е вярно. (…) Украйна е демон, който търси кръв, иска да пие кръвта на своите деца. И иска да пие още кръв. Търси войната (…) Украйна е антиправославно явление.“[7] Думи, произнесени шест месеца преди „специалната военна операция“. Или пък осем години по-рано: „Трябва ни мъжество, за да проумеем, че Украйна реално е попаднала в челюстите на дявола, в реалните челюсти на реалния дявол. (…) Във вида, в който я виждаме, тя е храчка в лицето на Господа“.[8] И още: „Украйна е страна, в която демоните са развързани, където сатаната е пуснат от подземието и му е дадена възможност да пакости на хората… Трябва да разбираме, че цялото това беснуване – национално, либерално, европоцентрично, америкоцентрично – е зле прикрит сатанизъм. Това са хора с нравствена развала, душите им са прогнили… В крайна сметка ние ще видим със собствените си очи разпилените кости на тези мерзавци“.[9]
Защо си позволявам да ви занимавам с частното мнение на един от десетките хиляди руски свещеници? Защото митрофорен протойерей Андрей Ткачов през последните години успя да се сдобие със славата на негласен говорител на Руската православна църква, изразител на мислите и чувствата на широките църковни и народни маси. Медийните му изяви засенчиха и тези на патриарх Кирил. За сравнение абонатите му в YouTube са над 1 120 000, докато тези на официалния канал на РПЦ МП са под 64 000. Позволено му е да коментира широк кръг теми по предизвикателно скандален и груб начин – не само в телевизионните студиа, но и от амвона на храма. Гласът му, уви, не остана самотен през годините, към подобен тип говорене се присъединяваха все повече и повече хора, афиширащи себе си като православни. Със своето мълчание зад подобен тип говорене застана и официалната йерархия на Руската православна църква. Вместо думи за вечен живот (Иоан. 6:68), които трябва да е съхранила от нашия Господ и Спасител – думи на смъртна омраза и заличаване на човешкия образ. След като и тази последна аварийна спирачка в руското общество пред демонизирането, унижаването и разчовечаването на цял един народ не просто не се задейства, а допълнително ускоряваше процеса, се случи това, което наблюдаваме и преживяваме.
Войната раздели православните по целия свят по един драматичен и болезнено дълбок начин. Раздели ни на йеромонах Йоан (Гуайта) от московския храм „Св. Козма и св. Дамян“, който на 12 март тази година произнесе вероятно най-кратката проповед: „Йоан Предтеча е светия и пророк, който заплати с живота си, понеже е казвал истината. Много жалко, ако ние толкова се страхуваме да казваме истината, че сме готови да платим каквато и да е цена, само и само да не рискуваме“.[10] Раздели ни на о. Артемий Владимиров, който също по време на Литургия заяви следното: „Укрофашистите са змийчета, откърмени от Европа. Сега се води война на Русия, както обикновено, с колективния Запад. Какво може да породи този Запад – само Ислямска държава и неофашизъм. Това са техните рожби, това са техните изчадия и резултатът от духовните им пориви. Те могат да отгледат единствено людоеди… Подготвяме се за една особена Пасха, в която Великата, Малката и Бялата Рус ще могат в единен Безсмъртен полк да манифестират от Владивосток до Калининград. Надяваме се съвсем скоро към нас да се присъединят и Молдова, Казахстан, Украйна – нещастната. Да се стяга Грузия, а какво ще се случи с Прибалтика – и сами можете да се досетите“[11]. (...)
[1] Испански богослов и юрист (1486 1546), основател на Саламанкската школа.
[2] Цветан Тодоров, Завладяването на Америка. Въпросът за другия. С. 1992, с. 146-147.
[3] Пак там, с. 148.
[4] Пак там, с. 149-150.
[5] Испански свещеник доминиканец (1484–1566), първият епископ на Чиапас (Мексико) и историк на Новия свят. Един от най-ревностните защитници на правата на индианското население. През 2000 г. Католическата църква започна процес по неговата беатификация.
[6] Пак там, с. 148.
[7] Предаване на о. Андрей Ткачов от 24.08.2021 г. по телевизионен канал Царьград, https://tsargrad.tv/
[8] Интервю на Т. Холодилова с о. Андрей Ткачов, 12.10.2014 г., https://omiliya.org/content/protoierei-andrei-tkachev-ukraina-ne-proshla-test-na-antikhrista
[9] https://proza.ru/2017/10/12/1588
[10] https://www.pravmir.ru/o-pravde-ieromonah-ioann-guajta/
[11] https://www.youtube.com/watch?v=yC5KHszwo-o