Слово на папа Франциск пред епископите на Унгария по време на Апостолическата визита на папата в Унгария, Будапеща, 12 септември 2021 г., Музей на изящното изкуство.[1]

Скъпи братя епископи,

Щастлив съм да се присъединя към вас в края на 52-рия международен евхаристиен конгрес. Благодаря на епископ Андраш Вереш[2] за добрите думи и за красивия подарък, който ми поднесе от името на всички вас – наистина е красив, благодаря. Благодаря на всички вас за топлото посрещане и за подкрепата ви за това събитие, което ни припомня централното място на Евхаристията в живота на Църквата.

Бих искал да споделя с вас някои мисли, които са вдъхновени от евхаристийното богослужение. В осветените хляб и вино ние виждаме Христос, Който предлага Своите тяло и кръв за нас. Църквата в Унгария чрез своята непоколебима вяра, проявена в хода на гонения и чрез пролятата от нейните мъченици кръв, по особен начин е свързана с Христовата жертва. Колко много от тези наши братя и сестри, епископи и свещеници, са изживели това, което отслужват на олтара! Те бяха смазвани като житни семена, за да нахранят другите с Божията любов; мачкани като гроздови зърна, за да може Христовата кръв да се превърне в източник на нов живот; те бяха прекършвани, но тяхната изпълнена с любов жертва пося в историята на вашия народ евангелско семе на прераждането.

Когато се връщаме към тази история на мъченичество и жертвеност, трябва да погледнем и в бъдещето, водени от същото желание като мъчениците: да упражняваме милосърдието и да свидетелстваме за Евангелието. В живота на Църквата тези две неща трябва да останат неделими: съхраняването на миналото и погледът към бъдещето. Да съхраняваме корените на своята вяра и отминалата история, без обаче да оставаме вгледани само в миналото, а да бъдем обърнати към бъдещето, където с нетърпение очакваме да открием нови пътища за проповядване на Евангелието.

Пазя ярки спомени за унгарските сестри от конгрегацията на Исус („английските дами“), които са били принудени да напуснат родината си заради религиозни преследвания. С характерните за тяхното звание сила на характера и вярност те основават колежа на името на Дева Мария в Платанос, близо до столицата Буенос Айрес. Научих много от тяхната сила, смелост, търпение и любов към родната земя; за мен те бяха могъщо свидетелство. Като припомням тяхното дело днес тук, бих искал да отдам почит и на всички останали мъже и жени, които са били подложени на принудително изселване, на всички, отдали живота си за своята страна и вяра.

Като епископи сте призвани, на първо място, да напомняте на своя народ, че християнската традиция, както ни казва Бенедикт XVI, „не е сбор от думи или вещи, кутия с мъртви предмети. Традицията е реката на новия живот, която тече от началото, от Христос, до нас и така ни позволява да бъдем съучастници в Божията история заедно с цялото човечество“ (Обща аудиенция, 3 май 2006 г.). За надслов на настоящия конгрес вие избрахте стих от Псалм 88: „Всичките ми извори са в тебе“. И наистина, самата Църква тече от извора, който е Христос, и е изпратена, за да може Евангелието, като река от жива вода, която е безкрайно по-голяма и приветлива от вашия велик Дунав, да освежава пустините, които съществуват в нашия свят и в нашите сърца, за да пречиства и утолява всяка жажда. Вашето служение като епископи не се състои в повтарянето на послание от отминали дни, а в това да бъдете пророчески глас, който гръмко прогласява постоянната навременност на Евангелието в живота на светия Божи народ и в днешния свят.

Бих искал да предложа няколко основни насоки в упражняването на тази мисия.

Първо, бъдете вестители на Евангелието. Нека не забравяме, че в сърцето на живота на Църквата стои нашата среща с Христос. Понякога, особено когато обществото около нас не проявява ентусиазъм към християнското послание, можем да се изкушим да отстъпим към защитата на нашите институции и структури. Вашата страна днес е част от големите промени, които засягат цяла Европа. След дълги години, в които практикуването на вярата срещаше съпротива, увеличаването на свободата днес донесе нови предизвикателства, характеризирани от възхода на секуларизма и намалената жажда за Бога. Да не забравяме: Христос е вечно течащият извор на водата, която утолява всяка жажда. Структурите, институциите и присъствието на Църквата в обществото имат за цел да събудят в хората жаждата за Бога и да им предложат живата вода на Евангелието. Като епископи вие не сте призвани да бъдете предимно бюрократи и мениджъри, тези задачи могат да бъдат изпълнени от други хора. Нито сте призвани да търсите привилегии и облаги. Моля ви да бъдете слуги. Слуги, а не принцове. Какво искам от вас? Да показвате изгаряща страст за Евангелието. Вярност и страст за Евангелието. Бъдете свидетели и проповедници на Благата вест, радостни и близки до вашите свещеници и вашите монаси, носещи сърцето на отци, готови винаги да ги посрещнете с откритост.

Позволете ми да се отклоня от моя текст и да ви припомня четирите вида близост, които един епископ трябва да има. Първото е близостта до Бог. Питам ви като мои братя: молите ли се? Или само повтаряте Бревиария? Молите ли се от сърце? Отделяте ли време за молитва? „Но аз съм толкова зает ...“ Сред множеството дела, които трябва да правите всеки ден, намерете време и за молитва.

Второ, близост помежду ви. Епископската конференция, братството между епископите, е благодат. Никой от вас не мисли същото като другия: това е съкровище. Опитвайте се да изразите различията помежду си в единството на епископата, вместо да създавате фракции. Всички сме братя. Ти мислиш различно от мен, но си мой брат. Трябва да обсъдим този въпрос? Нека го обсъдим. Нужно е да повишим тон? Да го повишим. Но като братя. Без това да уврежда единството на Епископската конференция. Това е благодат: и ние трябва да се молим за нея. В това се състои опазването на единството на Божия народ – чрез единството на епископите.

Третият вид близост е тази, която вече споменах: близостта с вашите свещеници. Свещеникът е „най-ближният“ на епископа. (...)

[1]Заглавието е на редакцията.

[2]Андраш Вереш (р. 1959 г.) – епископ на Дьор, председател на Конференцията на католическите епископи на Унгария. Б.пр.