НАВЛИЗАНЕ

1. Въздействието^[1]

Св. Йоан Кръстни се обръща към хора, на които им се струва, че са неспособни за промяна. Може би в живота си сме усетили призив към свобода, към цялост, към нещо повече от това, което сме в момента. Йоан почувствал този призив като призив да постигне Бог. Но вътре в нас един неизказан страх може да направи промяната невъзможна. Това е страхът, че когато се пресегнем, може да не открием нищо. Страх, който повдига въпроса: ако аз отдам себе си, дали Господ ще ме изпълни в моя живот?
Нашето същество в своето естество се колебае да каже „да”, за да поеме по еднопосочна пътека, която може да го отведе единствено в пустошта. Това е подривният страх и дори ние да не поемем по друг различен път, възможно е никога да не изберем изцяло този.
Точно за това има да каже нещо много полезно св. Йоан Кръстни. Поет, свещеник, мистик, Йоан е на първо място свидетел на въздействието на Бога в собствения си живот. Той е поел риска да се предаде и може да говори с авторитета на този, който вече е бил там. Той свидетелства за един Бог, Който именно настоява за среща, за промяна, настоява да задоволи нашите най-дълбоки потребности.

Езикът на Йоан е формиран да откликва на това въздействие. Той пише силно в стих: неговият Бог е поезия и едва слабо доловимо проза. Той пише, използвайки символа на Жениха и невестата – образ, който е най-слабо неадекватен да опише Бога, както той го разбира.
В следващите страници ние се стремим да уловим ехото на това въздействие, не толкова да направим преглед на творбите на св. Йоан, колкото чрез произведенията му да проникнем в неговата душа. Стремим се да възстановим неговото свидетелство за един Себедаряващ се Бог. Любовта променя хората и свидетелството на Йоан за Божията любов може би ще ни помогне да се доверим и да бъдем смели.
Има още и втора цел. Един щедър Бог е приемлив, когато нещата вървят гладко. Но какво става, когато всичко се обърква и нахлува мрак? Какво става, когато образците, на които се осланяме, се разбият, или когато се чувстваме твърде затънали, за да си направим труда дори да опитаме? Ние обитаваме далечни области и някои събития от живота – загуба, провал, стрес, грях – ни напомнят за заплахата на хаоса.

___________________________________________________________________________

Места и дати в живота на Йоан

1551: отведен да живее в Медина дел Кампо, получава известно образование и започва да работи като болногледач                        1563: постъпва в Кармилския орден в Медина
1564: учи като кармилитан в Саламанка
1567: ръкоположен за свещеник, среща св. Тереза Авилска
1568: въвежда Терезианската реформа между братята кармилитани
1572: работи заедно с Тереза в Авила
1577: през декември Йоан е заловен, отведен в Толедо и затворен в тъмница
1578: през август бяга от Толедо и поема на юг
1578–82: служение близо до Беас, след това в университетския град Баеса
1582–88: служение в Гранада – години на писане, администриране, пътувания
1588: завръща се в Кастилия (Сеговия) за своите по-спокойни години на служение
1590: неразбирателствата вътре в Ордена започват да се отразяват на поста на св. Йоан
1591: Йоан се подготвя да предприеме пътуване до Мексико, потопен в облак от клевети; време на самота в Ла Пенюела, следва Убеда, където умира на 13/14 декември.
___________________________________________________________________________

Това е мястото, на което се намира св. Йоан Кръстни: на прага на несигурността; и той ни уверява, че онова, което е отвъд, не е просто хаос. Мракът носи в себе си Божия Дух, Който витае над водите на смъртта и има силата да сътвори възкресение.

Това е втората цел на тази книга: да се вслушаме в Йоан, докато той проследява следствията на своята визия за Бога чак до тези далечни области, където Бог сякаш отсъства.

Има и трета цел. Личният опит на Йоан от въздействието и мрака сам по себе си не е гаранция, че нашият собствен живот е отворен към божественото. Писанието познава един-единствен Път; единствено ако думите на Йоан ни говорят за Исус, те могат да претендират, че са валидни за всички.

Прониквайки в душата на Йоан, ние търсим Христос. Надеждата ни е, че там ще открием Христос, Който придава облик на вселената. Всъщност Йоан вижда света провесен между Петъка и Неделята – между едно умиране и възкресение, където всеки има дом. В нашия мрак той открива мрака на Исус; и това, което ни повтаря той, е въздействието на Великден.

Йоановото преживяване на Исус – Който някога беше прикован, а сега е свободен – трябва да ни дава кураж, когато се опитваме да вярваме във възможността за промяна.

За да достигнем до този момент, ние ще преминем през различни етапи. Една стъпка ще бъде да открием най-съкровеното слово на Йоан за Бога, какво би казал той, ако имаше само една възможност (Част II). След това трябва да видим какъв смисъл придава това на нашето пътуване и неговия мрак (III-IV). Това ще отвори за нас възможността за среща^[2] с Бог във вярата и молитвата и ще ни накара да възприемем присъствието на Исус във всичко това (V).

Първо обаче, за да бъде свидетелството на Йоан изобщо валидно, то трябва да произлиза от собствения му живот. Това поставя първия въпрос: когато Йоан говори, какво има предвид и към кого се обръща? Ние ще разгледаме неговия ранен живот, след това служението му като път към разума и сърцето му. (…)

^[1] Преведената като въздействие дума impact означава още тласък, импулс, т.е. въздействие, което разтърсва. Б. р.

^[2] Думата encounter е преведена като среща, но тя означава още сблъсък, стълкновение, т.е. една среща, която разтърсва. Същия смисъл има и използваната от св. Йоан Кръстни испанска дума encuentro (вж. ЖПЛ, стр. 53, бел.⁸⁶). Б. р.