През април 2019 г. почетният папа Бенедикт XVI публикува статия в германското издание Klerusblatt върху проблемите със сексуалното насилие и причините за кризата в Църквата. Предлагаме пълния текст на публикацията.

От 21 до 24 февруари 2019 г. по покана на папа Франциск във Ватикана се събраха председателите на всички епископски конференции в света, за да обсъждат кризата на вярата и Църквата, усетена в световен мащаб след потресаващите съобщения за упражненото от свещеници насилие над непълнолетни. Обхватът и тежестта на новините за тези процеси дълбоко разтърсиха свещеници и миряни и при немалко от тях поставиха под съмнение вярата в Църквата. Тук би трябвало да се сложи силен знак и да се потърси ново начало, за да се върне вярата в Църквата като истинска светлина на народите и помощ срещу разрушителните сили.

Понеже към момента на публичното избухване на кризата и по време на нейното разрастване съм бил на отговорно място като пастир в Църквата, трябва да си задам въпроса – въпреки че понастоящем като почетен папа вече не нося пряка отговорност – как, обръщайки поглед назад, бих могъл да допринеса за новото начало. Бележките, които си водех преди оттеглянето ми до момента на срещата на председателите на епископските конференции, биха могли да помогнат в тежкия час с едно или друго указание. След като разговарях с държавния секретар кардинал Паролин и със Светия отец, сметнах за правилно да публикувам създадения текст в Klerusblatt[1].

Текстът ми е разделен в три части. В първата се опитвам съвсем накратко да представя цялостния обществен контекст, без който проблемът не може да бъде разбран. Опитвам се да покажа, че през 60-те години възникна процес от огромен мащаб, какъвто дотогава в историята не е имало. Може да се каже, че за 20 години – от 1960 до 1980, действащите дотогава критерии по сексуалните въпроси са напълно разрушени и възниква липса на норми, която междувременно някои се опитват да овладеят.

Във втората част се опитвам да разясня последиците от тази ситуация за образованието и живота на свещениците.

Накрая, в третата част искам, да очертая някои перспективи към един правилен отговор от страна на Църквата.

I.

1. Нещата започват с разпореденото и ръководено от държавата въвеждане на децата и младежта в същността на сексуалността. В Германия министърката на здравеопазването г-жа Щробел поръча филм, който с образователни цели представяше всичко, което дотогава не можеше да се покаже публично, включително и половия акт. Първоначалният замисъл бе това да е само за обучение на младите хора, но впоследствие бе естествено възприето като всеобща възможност.

Подобни ефекти целеше и издаденият от австрийското правителство „Секскуфар“[2]. Сексуалните филми и порнофилмите се превърнаха в реалност дотам, че вече ги прожектираха и в гаровите кина. Още си спомням как един ден, докато вървях из Регенсбург, видях пред едно голямо кино тълпи от хора, каквито бях виждал само през войната, когато се очакваха допълнителни порциони. Запомнил съм и как на Разпети петък през 1970 г. отидох в града, а там всички рекламни колони бяха облепени с плакати на две прегърнати съвършено голи фигури в голям формат.

Сред свободите, които революцията от 1968 г. искаше да извоюва, беше и пълната сексуална свобода, която не се съобразява с никакви норми. Насилието, белязало онези години, е тясно свързано с този морален крах. Не допускаха сексуални филми само в самолетите, защото те предизвикваха прояви на насилие в малката общност от пътници. И тъй като крайностите в облеклото също предизвикваха агресия, директорите на училищата се опитваха да въведат униформи, които трябваше да предразполагат към атмосфера на учене.

Друга характеристика на революцията от 1968 г. беше, че педофилията бе разрешена и диагностицирана като уместна. Поне за младите хора в Църквата, но и не само за тях, това беше твърде трудно време в много отношения. Винаги съм се питал как в тази ситуация млади хора се решават на свещеническо призвание с всички произтичащи от това последствия. Значително намалелият брой на младите свещеници в онези години и голямото число на разстриженията са следствие на тези процеси.

2. По същото това време католическото морално богословие бе в упадък, което направи Църквата безпомощна пред обществените процеси. Ще се опитам съвсем накратко да очертая хода на този процес. До Втория ватикански събор католическото морално богословие се основаваше до голяма степен на естественото право, докато Свещеното писание се въвеждаше само на заден план или за потвърждение. В битката на Събора за едно ново разбиране на Откровението естественоправната опция в голяма степен бе отстранена и бе наложенено богословие, изцяло основаващо се на Библията. Спомням си, че Факултетът на йезуитите във Франкфурт подготви един извънредно талантлив млад свещеник, който да изгради морална система, изцяло основаваща се на Писанието. Хубавата дисертация на отец Шюлер е първа стъпка в изграждането на морално учение, основаващо се на Свещеното писание. После отец Шюлер бе изпратен в Америка за по-нататъшни изследвания и се завърна осъзнал, че моралното богословие не може да бъде систематично изложено само въз основа на Библията. Той се опита да създаде едно по-скоро прагматично морално богословие, без да може да отговори на кризата на морала.

В края на краищата се наложи тезата, че моралът трябва да се определя само от целите на човешкото действие. Старата мисъл „целта оправдава средствата“ не беше наложена в тази груба форма, ала нейният смисъл стана определящ. Вече не можеше да има абсолютно добро, нито вечно зло, а само релативни оценки. Вече нямаше добро, а само нещо релативно, зависещо от обстоятелствата по-добро. (…)

[1] Klerusblatt е католическо месечно списание, което излиза в Мюнхен. Б. пр.

[2] Помагало за сексуално образование, което се въвежда в австрийските училища и предизвиква голям скандал през 1989 г. Б. пр.