Картини на български художници, които митрополит Йосиф лично е купувал и събирал, бяха показани за пръв път пред публика през февруари 2019 г. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Представя ги Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед и директор на варненската галерия.

Мъдростта, която иде отгоре,
е първом чиста, после мирна,
снизходителна, отстъпчива,
пълна с милосърдие и с добри плодове,
безпристрастна и нелицемерна.
Иаков 3:17

Библейският текст за Сътворението и неговото тълкувание са залегнали дълбоко в духовното мировъзприятие на блаженопочившия Варненски и Преславски митрополит Йосиф, чийто „изискан стил, богат душевен мир и правдива задълбочена мисъл“ според съвременниците му са формирали и „неговите естетически душевни потребности“. Той провижда в художниците умението им да пресъздават действително реални предмети, да постигат в изкуството илюзията за реално пространство, в което изображението на светлината и мрака, водата и земята, растенията, хората и животните съществува в една нова реалност, в която се повтаря логиката на библейското Сътворение. Всяка картина показва света по нов начин и всеки творец на свой ред следва Бога творец. Дарбата на художника е дар от Бога. Тя му е дадена като творчески мотив в душата му, като художествено умение на ръцете и ума му, за да може с вдъхновение и въображение да твори разнообразни визии от видимия и невидимия свят. В своите картини творците одухотворяват мъртвата материя на платното и я превръщат в нова реалност, изпълнена с цветове и образи, с емоционални състояния, които владеят човешкия дух. От хилядолетия в изкуството присъстват и съобразно с времената се обновяват вечните библейски теми на Сътворението и всичко последвало.

За митрополит Йосиф (1900–1988 г.) Бог е и художник, а художници като Константин Щъркелов, наричан от своите критици поради изключителния си талант „бог на акварела“, имат от Него, като Архетип, своя талант. В своето духовно израстване в познанието и служението на Бога Негово Високопреосвещенство намира във времето си верния път към едно позитивно духовно и естетическо възприятие на светската пейзажна живопис. За него тя е проявление на величието на Създателя.

Духовната сила и просветление на достолепния митрополит Йосиф са пресъздадени с артистично вдъхновение и талант от художника Никола Кожухаров (1892–1970 г.) в портретния му образ. Вероятно това става по времето, когато художникът и неговият син зографисват по поръка на Митрополията във Варна редица градски православни храмове. Портретният образ се характеризира с постигнатия проникновен реализъм на възприятието, с ясната и конкретна форма. Колоритът е положен с характерната за твореца виртуозност на четката. Въздействащ е със свежестта на цветовете, с артистично изградената градация на светлини, сенки и полусенки, легнали по лицето на архиерея. В портрета на митрополит Йосиф художникът постига не само външната прилика, но и дълбоко психологическо проникновение за характера и достолепието на митрополита. Академичната трактовка на портрета е съотносима с допоясните иконни изображения на светителите и свидетелства за настъпилия съвременен модерен прочит на иконописта след 20-те години в изкуството на ХХ в. Характерно за изкуството на Никола Кожухаров е, че в живописта изобразителната му система се обогатява и усложнява поради присъщия му интерес към духовния мир на човека.

Много по-различно, чисто духовно излъчване има портретът на отец Сергий от Бесарбовския манастир, създаден през 1954 г. от Константин Щъркелов (1889–1961 г.). Рисунката е изящна и точна, направена с лекота. Акварелът има въздушна прозрачност и наглед образът има ескизен характер, но в него умело е постигната образна и душевна прилика с отдадения в служба на Бога монах. В картините с цветя – Иглики и Великденски букет, типични за изкуството на Щъркелов, той никога не рисува цветя във ваза, като натюрморт. В картините е постигнато удивително съвършенство на художественото и техническото владеене на акварелната техника. Тя е изпълнена артистично (знае се, че Щъркелов е рисувал с двете си ръце), с маниер „а ла прима“ в нежни, преливни и прозрачни тонове, в една красива музикална хармония на форма и цвят. Константин Щъркелов е оставил ярка следа в художествения живот на Варна – града, в който живее със семейството си от 1944 до 1959 г. Негови приятели са художниците Георги Велчев, Иван Радинов, Марио Жеков, Георги Урумов-Калиакра, Христо Каварналиев и др. (…)