БОРБАТА С ТИХОН, ПРОБЛЕМЪТ С ИЛАРИОН, НАСЛЕДСТВОТО НА ЮВЕНАЛИЙ
Патриарх Кирил проведе редовно заседание на Синода, на което съобщи за оставки и назначения в РПЦ – кое е важното?
Обикновено пролетното заседание на Св. синод на РПЦ се провежда по време на Великия пост – през март или април. Но тази година патриарх Кирил реши да ускори хода на събитията заради кадровите промени, подготвяни от него от дълго време. Въпреки здравословните проблеми на патриарха (по-рано той не дойде на обявена служба в Елоховския събор, а на 20 февруари не се появи на годишното послание на президента към Федералното събрание), заседанието на Синода се проведе на 26 февруари в Даниловския манастир в „спринтьорско“ темпо. Казват, че продължило малко повече от час. Какви назначения и оставки се случиха и какво означават те?
Главната „рокада“ се провали буквално три дни преди заседанието. Очакваше се, че на 23 февруари на своята Генерална асамблея Руската архиепископия с център в Париж ще гласува за преминаване от Константинополската патриаршия към Московската. Във всеки случай решение за такова преминаване беше взето от главата на архиепископията Йоан (Ренето). Но църковната демокрация взе надмощие в Париж: делегатите на асамблеята, живеещи по демократичните правила на Поместния събор от 1917–1918 г., на практика гласуваха срещу присъединяването към РПЦ, отлагайки окончателното решение за съдбата на архиепископията за юни.
Почти 90 години тази специфична църковна структура, обединяваща около 100 енории, се намираше под омофора на Константинопол, пазейки руската църковна традиция. Но през ноември миналата година Синодът в Константинопол неочаквано разпореди на енориите да се разпределят към съществуващите по места епархии на Вселенската патриаршия. Архиепископията отказа да се разпусне и Московската патриаршия вече предвкусваше ефектно „пиар възмездие“ над Константинопол за Украйна.
Операция „Възмездие“ беше възложена на фаворитите на патриарх Кирил, младия архиепископ Антоний (Севрюк), който договори с възрастния парижки архиепископ Йоан условията по „сливането и поглъщането“. В случай на успех на операцията архиепископ Антоний имаше всички шансове да заеме мястото на председателя на Отдела за външноцърковни отношения на Московската патриаршия – ключово църковно учреждение, което сега оглавява митрополит Иларион (Алфеев). В църковното съзнание името му се свързва с „поражението“ в Украйна, поради което и позицията му не е особено стабилна.
Оставката на Иларион обещаваше да бъде най-шумната на това заседание на Синода, но засега не се състоя. Какви оставки обаче се случиха и какво означават?
Уволнените
Главната жертва на заседанията от 26 февруари е 63-годишният митрополит на Санкт Петербург Варсонофий (Судаков). На ключовия в структурата на патриаршията пост – управляващ делата – го назначи Кирил през 2009 г., веднага след избирането си за патриарх. След още пет години Варсонофий беше преместен от провинциалната Саранска катедра в Петербург – третата по значение епархия в РПЦ. Заедно със себе си Варсонофий доведе в северната столица и целия си „мордовски антураж“, който зае ключови постове в епархията и беше сложен на „хранилка“ в най-добрите енории в града.
Основната грешка на Варсонофий е свързана с Исакиевския събор, който той пожела, но не успя да получи в собственост на РПЦ, въпреки че „щастието беше толкова близо“.
Срещу превръщането на Исакиевския събор в голям църковно-търговски обект се изказаха неочаквано голям брой жители на Петербург, така че главният храм на Руската империя се превърна в символ на гражданската съпротива на северната столица. В разгара на конфликта директорът на музея на Исакиевския събор Николай Буров дори публично произнесе: „Този град преживя блокадата, ще преживее и вас!“. Властта трябваше бързо да тушира конфликта и отказа да предаде събора на РПЦ.
По време на своето служение Варсонофий не успя да изгради отношения не само с интелигенцията в града, но и с двамата губернатори – отличаващи се, между другото, с особено силна православност – Георгий Полтавченко и Александър Беглов.
Като че ли Варсонофий трябваше да бъде освободен не от поста управляващ делата на патриаршията, а от Петербургската катедра. За нея претендираха голям брой изключително влиятелни църковници: Иларион (Алфеев) , „духовникът на президента“ Тихон (Шевкунов) и негласният лидер на всесилното „лоби“, с което се бори о. Андрей Кураев – митр. Меркурий (Иванов). Само че патриархът си има собствена логика, частично произлизаща от църковната традиция. Управляващият делата е все пак административен пост, а митрополит на Санкт Петербург е почетно звание. Според сановната логика от висотата на Петербургската катедра може да се отиде или на покой и в немилост, или на още по-висока катедра, а такива в РПЦ има само две – Московската патриаршия и Крутицката епархия (Московска област), която 83-годишният митрополит Ювеналий (Поярков) категорично отказва да освободи. Последващо наказание за Варсонофий не е изключено, но засега е решено всичко да се ограничи с тази полумярка. (…)