Тук бих искал да предложа една перспектива към есхатологичното и еклисиологичното значение на Евхаристията, която бих нарекъл „органологична“, доколкото полага понятието за тяло като критерий. Следвайки концепцията за есхатологичната еклисиология на проф. Петрос Василиадис[1], тук ще се опитам да въведа в тази еклисиология понятието за metabole (μεταβολή), изведено от евхаристийното богословие на св. Йоан Дамаскин[2] и положено в един по-широк контекст на Божествената литургия и евхаристийната еклисиология. Ще се опитаме да схванем това понятие за метаволи като граничен критерий между христологията и пневматологията, който накрая ще ни открие Църквата като есхатологично Тяло Христово по един начин, който ни отпраща към антропологията.

Проблемът с евхаристийната еклисиология, изразен в липсата на синтез между исторически и есхатологичен аспект, вселенскост (универсалност) и съборност (католичност) и т.н., според проф. Василиадис може да бъде решен в есхатологичната еклисиология чрез един синтез на христологичния и пневматологичния подход. Тъкмо затова намирам за подходяща срединната категория „тяло“ (Тяло Христово) и бих желал да предложа понятието за метаволи в тясна връзка с известната органологична метафора на св. ап. Павел (1 Кор. 12 гл.), която е фундаментална за евхаристийната еклисиология (Афанасиев)[3]. По този начин ще се опитам да покажа още един есхатологичен аспект на евхаристийната еклисиология, който разкрива възможности за синтез и би могъл да добави детайли към есхатологичната еклисиология (Василиадис).

Органологичната метафора и двойната употреба на понятието „Тяло Христово“ в смисъла на евхаристийния хляб и местната църковна общност е фундаментално положение на евхаристийната еклисиология, която свидетелства по Афанасиев за евхаристийната еквивалентност на всяка поместна църква спрямо друга. Всяка местна църква е истинско и цяло Тяло Христово, тъй като един и същият евхаристиен хляб е положен на всеки свети олтар. Заедно с древната евхаристийна молитва от Дидахи (IX, 3-4) те оформят евхаристиен модел на съборността (католичността) на Църквата, който възпълва отношенията между Единия и многото в евхаристийни предпоставки:

           Благодарим ти, Отче наш, за светото лозе на отрока Ти Давида, което ни направи известно чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата на вековете... Благодарим Ти, Отче наш, за живота и за знанието, което Ти яви чрез Иисуса, Отрока Си. На Тебе подобава славата във вековете. Както тоя хляб, който се преломи, беше пръснат по хълмовете и събран, стана едно, така да се събере църквата Ти от краищата на земята в Твоето царство. Защото Твоя е славата и силата чрез Иисуса Христа във вековете.

Този есхатологичен слой предлага път, който бих желал да последваме тук. Нека да мислим за това есхатологично Царство не като абстрактна или метафорична реалност, но да схванем това есхатологично Царство като истинско и живо Тяло: Μετανοεῖτε, ἤγγικεν γὰρ ἡ βασιλεία τῶν οὐρανῶν – „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Мат. 3:2) – и тогава това Царство се яви в струите на река Йордан в Тялото на Избрания, Сина Човешки, есхатологичния Месия, Който щеше да събере наедно разпилените чеда Божии (срв Иоан. 11:51-52).

Царството е Тяло („царството Божие вътре във вас е“, Лук. 17:21) и това Тяло е Дом и Царство на Царя, помазан от Светия Дух. Това Тяло Христово се дава „за живота на света“ (Евхаристиен канон на Златоустовата литургия) като Съборно Едно (Тяло, Единица, Цяло), което има способността да приема в себе си многото и да нараства като oikonomia на спасението. Това Царство-Тяло мистично се въплъти във Витлеемската пещера, откри се в кръщението при Йордан, беше разпнато на Голгота, възкръсна и се възнесе в славата на Отца, а сетне ни се даде отново като църква (еклисия) в деня Петдесетница и все още разкрива своята пълнота (pleroma) в Божествената литургия, докле дойде Последният ден (Есхатонът) – винаги чрез благодатта и помазващото наитие на Светия Дух!

Тази органологична перспектива кореспондира с понятието за метаволи и начина, по който св. Йоан Дамаскин определя свръхестественото изменение на светите дарове в Евхаристията. Тук откриваме една телесна аналогия с храненето – с приемането на храната и усвояването й в човешкото тяло. Доколкото Тялото Христово е единосъщно на нашето (Дамаскин), можем да видим онова, което се е случило на Тайната вечеря, като едно естествено претворяване, усвояване на елементите в тялото, което Дамаскин означава с μεταβολή. Богочовекът е вкусил хляба и виното и те са станали Негово Тяло и Негова Кръв („метаболично“). В Божествената евхаристия, единствено във и чрез Свeтия Дух, ние сядаме невидимо на Трапезата около Христос[4], за да пием отново с Него „плода на лозата“[5]. Още преди самата Голготска жертва да се извърши в нашия свят, на Тайната вечеря е зададен „кодът“, „формулата“ на общение с Христос – трапезата, споделянето на храната, вкусването на хляба и виното. Петдесетница изпълва тайнството, което вече е предадено на Пасхата, на Тайната вечеря, и Евхаристията като единение с Христос става възможна в присъствието на Светия Дух. Тази Трапеза и това литургично общение се извършват обаче вече не просто тук и сега, а в пресичането на два еона[6] – нашето историческо време и века, еона на Царството Божие, защото Христос казва „няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие“ (Лук. 22:18). (…)

[1]            Василиадис, П. Эсхатологическая экклезиология: выходя за пределы евхаристической экклезиологии – В: Эсхатологическое учение Церкви (Богословская Конференция Русской Православной Церкви Эсхатологическое учение Церкви, Москва, 14-17 ноября 2005 г), Москва 2007, с. 89-101; достъпна онлайн в български превод на В. Каравълчев на https://dveri.bg/9kwch

[2]            Точно изложение на православната вяра, IV, 13 (PG 49:380).

[3]            Афанасиев, прот. Николай, Две идеи за Вселенската Църква. – В: Християнство и култура, No 49 (2010); Трапеза Господня. В.Т.: Праксис, 1999 и др.

[4]            Срв. молитвата от Златоустовата литургия преди издигане на Агнеца: „Погледни, Господи Иисусе Христе, Боже наш, от святото Си жилище и от престола на царството Си и дойди, за да ни осветиш, Ти, Който горе седиш с Отца, и тук с нас невидимо пребиваваш, и ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш Пречистото Твое тяло и честна кръв, и чрез нас – на всички люде.“

[5]            Срв. проф. Калин Янакиев, „Основни различия в осмислянето на Литургията в православието и католицизма” в Добри Христов и българският ХХ век (София: БАН, 2005).

[6]            Срв. епископ Давид (Перович), Есхатологичният характер на раннохристиянското съзнание. Двата еона. – В: Християнство и култура, 9 (86), 2013.