Прошката
Цял свят чака да му простим. Нека опитаме да простим на другите. Но не само да помолим за прошка, а и да простим както подобава.
Аз съм бивш затворнически свещеник и знам много добре, че моите подопечни не се нуждаеха от нищо толкова, колкото от това да заслужат прошка. И много я искаха.
Излизайки на свобода, те най-вече искаха прошка от света, пред който се бяха провинили.
Позволете на хората да почувстват, че имат право на прошка!
И тогава може да се случи чудо. А може и да не се случи, това зависи от нас.
Преподобният Ефрем Сириец някога е казвал така: "Няма непростим грях освен непокаяния грях".
Ще добавя: може да простите само онези грехове, които не може да простите.
Истинското опрощение е когато преодолееш себе си! Когато прощаваме простъпките, за които можем да простим, извършваме обикновени човешки деяния. Нека подготвим себе си за героични постъпки!
Трябва да се опитаме да простим на нашите ближни непростимите неща. И това ще бъде истински подвиг!
Защото истинската прошка възниква само тогава, когато е подвиг, когато излиза вън от рамките на понятното. Ако аз просто съм простил онова, което всички си прощават един на друг, това не е прощение.
Нека се опитаме да си простим онова, което се е наслоило и натрупало в душите ни, което пречи на нашето общение, което пречи на любовта ни едни към други. И да се надяваме, че и тези, пред които сме се провинили с толкова големи грехове, ще ни простят.
Води се ужасна и несправедлива война. Лицемерният и коварен враг е заел от дявола най-лошите практики. Убиват не само военни, загиват и цивилни, сред които има много деца. Не мога да намеря правилните слова, не мога да извадя от себе си думите: "Простете им, братя и сестри!".
Не ми се удава. И не знам, ще ми се получи ли... Мислейки за милионите съсипани съдби на украинците, ръката ми, която би трябвало да приеме формата на кръстното знамение с три пръста, неволно се свива в юмрук. Но аз поемам по пътя на поста, за да измоля заедно с другите от Бога сили за прощение на този свят. Ще стане ли тази прошка реалност, за тези непростими неща, които нахлуха в живота на Украйна с идването на руските войски там? Не знам, не знам дали е по силите ми това днес, но мечтая да се науча някога да прощавам и непростимото. Иначе и аз няма да получа прощение за безчислените си собствени вини. Помогни ми, милостиви Боже!
Неделя на Всеопрощението, 2022 г.
(Из личния фейсбук профил на о. Олександър Клименко)