(В светлината на светоотеческото предание)

Всеки човек започва своя земен път с някакви заложби и черти на характера, които, може да се каже, предопределят и неговия живот, и неговата смърт. Ако пред гроба на Божията майка попитаме коя е била у тази изключителна личност отличителната й черта, то според мнението на св. Димитрий Ростовски би трябвало да отговорим, че това е девството. „От своята юност тя възходи към Бога Дух Свети с девствена чистота, превръщайки се в жива Църква и одушевен храм Негов“. По думите на св. Амвросий „тя е била дева не само по тяло, но и по дух“. „Дева била по тяло, запазвайки нетленен цвета на своята чистота; дева била и по дух, никога не помисляйки за брак“. На свещениците, пожелали да я омъжат след навършване на пълнолетие, тя отговорила: „Аз от пелени съм отдадена от моите родители на едничкия Бог и обещах да запазя девството си навеки; невъзможно е за мен да бъда свързана със смъртен човек и нищо не може да ме принуди към брак, мен, Девата на безсмъртния Бог“.

Другата черта на Божията майка било смирението. Дори „учениците Христови имали нужда да им се напомня за детското смирение (Мат. 18:3), понеже те започнали да се възнасят в ума си: едни молят да седнат отдясно на Христос в Неговото Царство, а други пък спорят кой е по-голям и търсят да началстват. Тя била постоянно смирена от своето детство“. Третата черта на Пресветата Дева според св. Димитрий Ростовски била любовта към Бога. „Как пречистата Дева възлюбила Бога, не би могло на никой език да се опише, нито пък с ума да се постигне. Любовта е тайна – една от неведомите сърдечни тайни, известни само на Бога, Който изпитва сърца и утроби... По човешки бихме могли да кажем, че Пречистата Дева така възлюбила Бога, както някои от нас обичат своите родители или единоплътния свой другар в съпружеския живот или пък единствения си син. Само че при хората сърдечната любов се разделя на части: някой обича повече родителя си, друг – съпруга или съпругата, трети – сина си. А у Пречистата Дева любовта не се е разделяла на части. Този, Когото тя обичала, бил неин Отец и единствен Син и нетлен Жених. Цялата нейна любов била в единния Бог, поради което и тя била нарeчена както невеста на Светия Дух и майка на Бога Син, така и дъщеря на Бог Отец.“ „След падението на Адам Словото Божие не дошло на земята скоро, за да се въплъти и спаси падналия човешки род ”, тъй като „не се намерила на земята нито една дева, която да e чиста не само по тяло, но и по дух” (св. Димитрий Ростовски). „Царят всячески възжела тайнствената красота на Приснодевата, както предрече Давид, и в нея се вселила въплътилата се Сила на Всевишния. Силата на Всевишния осенила всепречистата и девствена утроба. А доколкото осеняващото обикновено ражда своя образ и придава на осеняемия своя собствен вид, то образувалото се било въплътилото се Слово Божие” (св. Григорий Палама). „Без мъки родила; безболезнено и напуснала този свят. Страшна е смъртта на грешниците, но какво да кажем за тази, чрез която беше умъртвено жилото на смъртта – греха?” (преп. Йоан Дамаскин). „Да си спомним за Илия и Енох, които бяха грабнати – един на колесница, друг – във въздуха, без да се повредят телата им. И до ден днешен продължава техният живот, чийто предел е положен от Провидението” (св. Андрей Критски). Но „знаел ли е някой някога за такова преселване, с каквото била удостоена майката на Господ?” (преп. Теодор Студит).

Ако земният живот на човека е подготовка за вечния, ако начатъците на последния се разкриват в нас още преди смъртта, то всичко това с особена сила важи за Божията майка. През целия си живот тя повече от всеки друг се подготвяла за вечността. Но особеният нравствен подем в нея трябвало да се случи след възкресението и възнесението на нейния Божествен Син. „След възнасянето на небето на Въплътилия се от нея тя според полученото от Него и превъзхождащо всеки ум и слово величие сякаш се съревновавала с Него в многообразните подвизи и молитви, а също така и в постоянната грижа за света, с ободряването на проповедниците; изобщо за всички тя била единствена опора и утешение, всячески съдействайки за евангелското благовестие” (св. Григорий Палама).

„Светейшата Майка Божия предузнала, както и трябвало, времето на своето преобразяване. Понеже кой няма да припише това знание на Майката Божия и Началницата на пророците в по-голяма степен, отколкото на който и да е пророк?“ (преп. Теодор Студит).

Предчувствайки своята смърт, тя пожелала за последен път да види апостолите - толкова близки на сърцето й по спомените си за нейния Син и по задачите, които имали в живота. „Нека предстанат пред мен - би следвало да се е молила тя на своя Син - за да ме утешат разпръснатите по краищата на земята проповедници и служители на Твоето Евангелие“ (преп. Теодор Студит). На тази молитва Божият Син би могъл да отговори така: „Наистина, не подобава ли да бъдеш погребана не от други, а от Моите апостоли, в които живее Духът Светий и които ще заменят Моето лице при честното ти погребение, Всенепорочна“ (св. Герман).

Когато желанието на напускащата този свят се изпълнило, когато видяла около своя одър апостолите, тя възкликнала: „Да ми бъде за слава и величие във всички езици земни, че Той събра при мен стълбовете на Църквата, князете на вселената, славните служители на моето погребение. О, дар на Синовната любов! Небето, съдържащо в себе си светилата на света, се разтвори, за да ми принесе свещенослужителите“ (преп. Теодор Студит). „Погребвана от вас, Неговите ученици, аз ще бъда погребана от ръцете на самия мой Син“ (св. Герман). „И така, дошли очевидците и служителите на Словото, за да изпълнят своя дълг, да послужат и на Неговата майка и да получат като пречестно и скъпо наследство нейното благословение. Предстанал и богоизбраният чин на йерусалимските жители: трябвало да вземат участие в погребението и издънките на древните патриарси, предизвестили плътското раждане на Словото Божие“ (преп. Йоан Дамаскин).

Чувствата на Божията майка в самия момент на смъртта светите отци представят под формата на приблизително следния й разговор с нейния Син: „Простри Божествените Си ръце и приеми душата на Твоята майка, Ти, Който на кръста предаде дух в ръцете на Отца. Приеми моята любеща те душа, която Ти съхрани невинна. На Теб, а не на земята предавам своето тяло: съхрани цяло това тяло, което Ти благоволи да обитаваш и което и след раждането съхрани девствено“ (преп. Йоан Дамаскин).

„Повери Ми тялото си, както и Аз предадох Своето Божество на твоята утроба.“ „Смело положи в Гетсиманската градина твоето тяло, където Аз преди страданията по човешки преклоних коляно в молитва. Както Аз, след като преклоних коляно, тръгнах на животворяща и доброволна кръстна смърт, така и ти, след като положат останките ти, веднага ще бъдеш пренесена към живот“ (св. Герман).

„Ако душата, притежаваща Божия благодат, оставя земното и се възнася към небето, както стана ясно от множество примери и ние вярваме в това, то как би могло да не се възнесе от земята на небето тялото, което не само прие в себе си Единородния и Предвечен Син Божий, несекващ извор на благодат, но което Го и роди, и яви?“ (св. Григорий Палама). Та нали „от тялото й се образува неръкотворно Владичествуващо спасително тяло“ (св. Андрей Критски).

Последвайки Богородица на небето, ние чуваме там преди всичко думите на нейния Син към нея: „Ти ме дарува с плът от себе си, сега участвай с Мен във всичко Мое“ (преп. Йоан Дамаскин). „В небесния чертог влезе тази, която превърна себе си в преславен чертог на ипостасното съединяване на природите на Христос, истинския небесен Жених, на Когото отстъпват в свръхестествена красота всички свети сили небесни“, Който, „след като възмъжа, се съчета с Православната църква, както говори великият Павел: „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата“ (св. Модест Йерусалимски). „Ти наследи името Богородица не защото ушите ни го чуха от повествованието на Писанието и не защото нашите отци ни го възвестиха, но защото делото, сторено от теб, е за нас истинно и нелъжовно и доказва, че ти си Богородица“ (св. Герман).

„Вместила Изпълващия всичко и Съществуващия преди и над всичко, самата тя постигнала всичко и надминала всички със своите добродетели и с висотата на достойнството си. Ето защо това, което от векове помага на най-добрите да стават най-добри, и това, което притежават само облагодетелствуваните от Бога ангели и хора - всичко това тя съвместява в себе си и само тя го има преизобилно и неизречено. По-сладостна от божествения Рай и по-прекрасна от целия видим и невидим свят, тя справедливо е застанала не само близо, но и отдясно на Бога (Пс. 44:10, Песен 6:3, Ис. 6:2); понеже където Христос е възседнал на небесата, там сега е и тя… Тя е хранилище и притежателка на Божественото богатство.“ От 44-ти псалом е видно, че „по цялата земя ще бъде прославена тази Майка Дева, и не в продължение на определен срок, а от века до века“ (св. Григорий Палама).

Ето каква е славата на Пресвета Богородица на небето след преставянето й. Толкова е велико и блаженството й там. „Ще види славата на Отца твоята божествена душа; ще види славата на Единородния Му Син твоето непорочно тяло; ще съзерцава величието на Светейшия Дух нескверният твой дух“ (св. Герман). „Слънцето на славата не само излива върху нея светлината на блаженството, но дори прониква в нея и по този начин обгръща целия този източник на светлина, така че от блажения лик на Пресветата Дева струят лъчи, сякаш е второ слънце на славата, което усилва светлината на невечерния ден. Проумейте разликата между блаженството, на което се наслаждават душите на останалите праведници, и това, на което се радва Богомайката Мария: онези отчасти възприемат светлината на божествената слава, а тя цялата е слънце на славата. Онези са се сподобили там с благодат отчасти и според мярата на тази благодат се наслаждават на славата. Тя там е обиталище на цялата слава, както тук е била обиталище на цялата благодат. Тя тук е била, по думите на архангела, благодатна, т.е. имала е цялата пълнота на Божията благодат. Същото казва и Богословът: „На всеки от избраните е дадена благодат отчасти, на Девата - цялата пълнота на благодатта“ (Илия Минятий, еп. на Кефалония).

Преставянето на небето дало толкова много не само на Богомайката, но и на целия свят, на всички нас. След Успението за нея се открила възможност за мощно застъпничество за света. „Докато живееше на този свят - казва, обръщайки се към Божията майка, св. Герман, - ти не беше чужда на небесните обитатели. Така и след твоето оттегляне ти не се отдръпна от общуването с хора, понеже стана небе за Всевишния Бог чрез своята утроба и се превърна за Него в духовна земя, служейки на Неговата плът, така че оттук е лесно да заключим, че както обитавайки на земята, ти постоянно си била с Бога, така и след като се престави на небето, не си оставила пребиваващите в света.“ В устата на Спасителя св. Герман влага следното обръщение към Божията майка: „Както Аз, бидейки не от света, с милостиви очи гледам пребиваващите в света и ги направлявам, така и твоето ходатайство за света няма да ти се отнеме до неговия край“.

Апостолите според св. Герман трябвало да кажат следното на преставилата се Божия майка: „Понеже в дните на странстване в този свят ние не се утешавахме, гледайки към теб, Богородице, като на самия Христос, то недоумяваме за твоето преставяне. Но тъй като и чрез божественото повеление и чрез плътското майчинско влечение ти си призвана да се оттеглиш при Бога, то ние се радваме и на това, което има да се случи с теб, и на това, което ще последва. Понеже ние в теб получаваме залог за вечен живот и в теб придобиваме застъпница пред Бога. И не би подобавал на Майката Божия живот сред опърничав и развратен род“.

Христос е „в пълнота въплъщение на духовните дарования, които за всички са невместими, освен за нея… Тя е вместилище и притежателка на божествените богатства. Тя е глава и изпълнение на всяка святост… Ти си станала вместилище и драгоценен съсъд на дарованията, но не така, че да ги удържаш в себе си, но така, че всички да изпълваш с даровете на благодатта“ (св. Григорий Палама). „Представете си, че всички, и монасите, и свещениците, и архиереите, и патриарсите, извършват общо богослужение и моление; нещо повече, всички светии на рая, целият лик на пророците и апостолите, цялото множество на подвижниците, мъчениците и девствениците, целият чин на блажените ангели коленичи пред престола на Божието величие, за да изпроси за нас милост и прошка. Много повече от това ходатайство на земната и небесната Църква може да стори само една дума на Божията майка.“ „Ако Бог чува и изпълнява молбите на останалите светии - това е заради Неговата милост, понеже Той е Владика на светиите. Но ако чува и изпълнява молбата на Майката Дева - това е Негов дълг, понеже Той е Син на Девата. Бог е дал закона, според който синът почита майка си, и от времето, когато Бог възприе плът от Майка Си, Той се подчинява на Своя собствен закон.“ Ето как говори за това Георги Никомидийски: „Творецът смята твоята слава за Своя собствена и като че ли изплащайки дълг, изпълнява твоите прошения“ (Илия Минтяй, еп. на Кефалония).

Успението на Богомайката е събитие с такова неизмеримо значение, че дава много на вярващите само с факта на негово помнене и празнуване. Ако „скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6)“ и „споменът за праведника ще пребъде благословен“ (Притч. 10:7), то колко повече това важи за паметта на По-святата от святите, чрез която се случва всяко освещаване на светиите“ (св. Григорий Палама). „За благочестиво почитащите твоята памет е достатъчен драгоценният дар на помненето за теб, понеже той ни дарява радост, която никой и нищо не може да отнеме“ (св. Йоан Дамаскин). „Сега по плът родилата Премъдростта себе си цялата предлага като приготвена, тайна и небесна трапеза и разкошен пир за любомъдрено, мислено приобщаващите се към Божественото. Тя показва чрез самата себе си какъв храм на мъдростта е и каква света трапеза е. Тази трапеза е толкова велика, че е вместила в утробата си Хляба на живота, Самия Господ Иисус Христос, този вечен живот, Който възвежда към нов живот и преобразява в богоподобни свещено пристъпващите към Него, превръща в безсмъртни тези, които се причастяват с Него. Ето към какво са приканени любещите и върху какво се крепи този превъзнесен и неизречен живот, по-висш от който няма в тварния свят и чрез който поради неизречената милост и милосърдие към хората Владиката всячески пожела да снизходи до нашата нищета и да се „приобщи към плътта и кръвта (Евр. 2:14)“ (св. Андрей Критски).

С казаното, разбира се, не се изчерпва цялата вътрешна страна на събитието и цялото му значение за нас. „Нейното възхождане е съпроводено с облак, който скрива случващото се. Така и някаква духовна мъгла покрива всичко в думите за нея, като не ни позволява ясно да изкажем скритото разбиране на тайнството“ (св. Андрей Критски). „А доколкото не е свойствено да говорим за това, което превишава всяко слово, то любовта към Божията майка трябва да бъде освещавана предимно от песнопения“ (св. Григорий Палама).

 

Превод от руски: Димитър Спасов
 

Проф. Михаил Николаевич Скабаланович (1871-1931) е православен богослов , литургист и екзегет. Дългогодишен преподавател в Киевската духовна академия, където чете лекции по Стар Завет, догматическо богословие и латински. През 1918 г. учебното заведение е затворено от болшевишката власт и Михаил Скабаланович започва да преподава класическа филология в Киевския университет. През 1931 г. е репресиран и изпратен на заточение в гр. Архангелск, където умира през същата година.

Преводът на публикувания тук текст е направен по изданието Успение Пресвятой Богородицы,Киев, 2003 г.

 

Из архива на сп. "Християнство и култура", брой 103, 2015 г.