BG | RU

ОТ КАРЛ ВЕЛИКИ ДО ФРИДРИХ I БАРБАРОСА

година 2020 / брой 155, Людмила Димова

  

Изложбата „Императорите и устоите на тяхната власт“ в регионалния музей в Майнц обръща поглед към средновековните императори и архиепископа, който ги коронясва – свети Вилигис


От Карл Велики, възкачил се на трона през 800 г., до Фридрих I Барбароса, загинал през 1190 г. – изложбата „Императорите и устоите на тяхната власт“ хвърля светлина върху различните идеи и стратегии на императорите, разглежда непрестанно променящите се властови мрежи, динамичните отношения между владетели и поданици, политическите сделки, дипломатическите маневри и катастрофите с тежки последици. Земите около Рейн са място на действието, където са се разиграли събитията. Там се е писала историята, твърдят кураторите. На разстояние от 100 км са построени най-величествените катедрали – в Майнц, Вормс, Шпейер, състояли са се значими църковни синоди, избирани и коронясвани са владетели. В „златния“ Майнц, наричан Aurea Moguntia, e резиденцията на най-могъщия човек след императора и втори по влияние след папата – архиепископ Вилигис[1]. Трите града с техните високо ценени талмудически училища са известни като „люлка на учеността“.


В мащабната изложба, която ще продължи до средата на април 2021 г., са събрани около 330 експоната от цяла Европа. Тя е съпътствана от събития на още 12 места в провинция Рейнланд Пфалц и две в Хесен.


В продължение на пет века и половина – от времето на Карл Велики до Златната була[2] на Карл IV от 1356 г., определяна като основен закон на Свещената Римска империя за следващите 450 години, се налага богоугодното единство на светската и духовната власт. Ала борбата за инвеститурата[3] в края на XI век, която представлява кулминация на политическия конфликт между духовната и светската власт, руши този фундамент. Едва Фридрих I Барбароса през втората половина на XII век създава новите устои на империята, повлияни от рицарските ценности. Обществените промени около възхода на градовете и възникването на осъзнато бюргерство, както и нарастващите интереси в началото на отделни, а впоследствие на многобройни благородници водят до упадък на империята през третата четвърт на XIII век. Изход от тази ситуация дава Златната була от 1356 г., с която се регламентира изборът на крал. Не е лесно тези исторически процеси да се представят в изложба, предназначена за широката публика. Авторът на концепцията, медиевистът Щефан Вайнфуртер, починал внезапно в подготвителния етап на изложбата, и неговият наследник Бернд Шнайдмюлер – преподаватели от Хайделбергския университет, се спират на петима владетели.


Renovatio Imperii, възстановяването на императорската власт, което постига Карл Велики и което продължават неговите синове и внуци, се основава на представата за директно упълномощаване на владетеля от Бог. Тясната връзка между светския владетел и Църквата се запазва още почти два века. Хайнрих II се опира в значителна степен на епископите, които сам назначава. Техните епархии са съществена опора на властта. В изложбата това е илюстрирано с миниатюра от Регенсбургския сакраментарий на този император: светският владетел стои между двама епископи, представени като светци, които са значително по-дребни от него и го поддържат като знак на ясно изразено подчинение. Единството на светската и духовната власт се разпада по време на спора за инвеститурата в края на XI век. Реформите са засилили самочувствието на църковните йерарси и особено на папа Григорий VII. Той влиза в конфликт с Хайнрих IV, чиeто самочувствие не позволява навреме да разпознае опасността. Така се разпада представата за отношенията без посредници между Бога и краля. Последицата е силно разклащане на властта в центъра на Европа. Възходът на градовете е известна компенсация за монарха. В изложбата може да се види най-ранната грамота, която един владетел адресира до бюргерското съсловие: Хайнрих IV се отблагодарява с ценни привилегии за подкрепата, която град Вормс му оказва през 1073/74 г. Грамотата изрично е адресирана до „юдеите и останалите граждани на Вормс“. (...)


 


[1] Свети Вилигис (ок. 940-1011) от 975 г. до смъртта си е архиепископ на Майнц и държавник на Свещената Римска империя. Канонизиран е като светец, отбелязва се денят на неговата смърт, 23 февруари.


[2] Златната була от 1356 г. е указ, приет от Райхстага в Нюрнберг и утвърден от император Карл IV като основен акт на Свещената Римска империя. Тя регламентира избора на германски крал (император) от колегия от седем посочени изрично имперски курфюрсти: архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, краля на Чехия, Рейнския пфалцграф, херцога на Саксония и маркграфа на Бранденбург. 


[3] Спорът се води между папа Григорий VII и немските императори Хайнрих III и Хайнрих IV. Той засяга мястото на светската и духовната власт в западното християнство.


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org