BG | RU

СЛОВОТО В ЕЗИКА

година 2020 / брой 153, Джонатан Дън

  

АЗБУКАТА


 


Езикът се състои от три елемента: дъх, вода и плът.


 


Дъхът е в основата на всички езици. Без дъх не можем да говорим. Без дъх сме мъртви. Дъхът е първият знак, който търсим в доказателство на това, че някой е жив. Чрез издишването произвеждаме звуци, които могат да бъдат тълкувани като език от другите, свикнали на същите звуци, и които ги отнасят към същите неща или действия.


Дъхът е началото на езика. Той преминава през гърлото ни, през устата, където бива възпрепятстван от устните или езика, и излиза в пространството като звук, уловен от нечие ухо. Това представлява в общи линии процесът на общуване между човешките същества (и животните) и той може да ги занимава с часове.


В английската азбука има двадесет и шест букви (латинска азбука от A до Z). Но коя от тези двадесет и шест букви представлява дъха? Това е на практика много непретенциозна буква, непретенциозна, защото в някои езици (като испанския например) не се произнася, а в някои диалекти (като кокни) направо се изпуска. И все пак аз си позволявам да твърдя, че това е най-важната буква в езика, защото тя е основа на цялата реч и без нея не може да се произведе никакъв звук. Тази буква е:


h


Така че първият звук, който излиза от устата, онзи, който показва, че сме живи, е h. Дори само този факт заслужава нашето уважение и затова моята любима буква е h.[1]


Ние имаме дъх. Значи сме живи. Но ако всичко, което правим, е „ах и ох”, в това няма особен смисъл. Така че следващият етап от езика е, когато добавяме глас към дъха – така се образуват гласните. Когато отворим уста и образуваме гласен звук, в устата се събира вода и това е, защото гласните представляват вода по същия начин, по който h представлява въздух. Задръж един гласен звук за по-дълго и ще изпиташ нужда да преглътнеш. Тази комбинация от дъх и гласна виждаме във възклицанието „Ah!”, където а е гласната, а h представлява дъха. Ако h е като въздух, то гласните са като река. Те текат (и наистина има връзка между думите vowel и flow – те са свързани не произволно, но по определени правила, които ще разгледаме по-нататък).[2]


Гласните звуци в английския език са пет: a, e, i, o, u. Буквите могат да се произнасят по различен начин в зависимост от това дали са къси или дълги, самостоятелни или в комбинация (комбинациите от гласни образуват дифтонги или хиатуси). Те могат да бъдат произнасяни различно в зависимост от думата, към която принадлежат. Крайното е е обикновено тихо, но удължава гласната, която го предшества: например man или mane, shin или shine.[3] Крайното е не се произнася, но то има ефекта на удължаващо предхождащата гласна.


Интересно е обаче, че гласните не излизат от гърлото по реда, по който са дадени в азбуката. От задната част на устата (откъдето на практика произлиза езикът) към предната гласните се редуват по следния начин:


u – o – a – e – i


Това е много важно за разбирането на езика. Гласната u се произнася високо и назад в устата, o е по-напред по средата, а е ниско долу, а е отново по-напред и по средата и последната гласна i – буквата, използвана в английския език да обозначава егото (I), се произнася високо и най-отпред. Не е изненада, че именно буквата, която изразява егото, в английския е последната от произнасяните, но стои – или е застанала самата – високо и най-отпред! Петте букви в този ред представляват удължена V-форма в устата и могат да се изобразят по следния начин:


u                                                              i


                                                                                o                             e


                                                                                                a


Това означава, че ако разгледаме изпускането на дъх, което не образува дума само по себе си, тогава първата дума, която ще се формира в човешкия апарат (гърлото и устата без устните и езика) е всъщност комбинация от буквата, която представлява дъх (h) и първата гласна, която се произнася в устата (u):


hu


Това е първата дума, която човешкият апарат е способен да произнесе (може да забележим също, че по реда си в комбинация с h останалите гласни образуват думите ho, ha, he, hi). (...)


 


 


 


[1] В древногръцкия език се използва силно придихание за обозначаване на този звук, който дори няма буквена стойност, но се намира в буквите тита, фи, хи.


[2] Vowel – гласна, flow – тека (прев. англ.).


[3] Man – мъж, mane – грива, shin – пищял, shine – блясък (прев. англ.).




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org