BG | RU

ФЕНОМЕНЪТ „МЕГАЦЪРКВА“, ИЛИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ЕДНА НОВА ЦЪРКОВНА КУЛТУРА

година 2020 / брой 152, С Тодор Велчев разговаря Сандра Керелезова

  

 


Огромни видеостени, мощно озвучаване, оратор, приковаващ вниманието на океан от слушатели. Това е представата за църковен живот на множество християни по света. И макар да наричаме явлението на мегацърквите нова църковна култура, то не е от днес или от вчера. Все пак, ако преди двайсетина години определението „мегацърква“ е било използвано за църкви, които събират над 4 хиляди последователи седмично на богослужение, то днес мащабите са далеч по-грандиозни. Така например считаната и към днешна дата за най-голямата мегацърква в света – южнокорейската Йодо Фул Госпъл Чърч, има над 800 хиляди членове, като десетки хиляди от тях се събират всяка седмица на служба в храмовата сграда в Сеул, и дори фактът, че през 2014 г. един от съоснователите и почетен пастор Дейвид Йонги Чо бе подведен под съдебна отговорност за финансови злоупотреби, заедно със своя син (за присвояване на над 12 милиона долара от църковни фондове[1]), не предизвика особен отлив от последователи.


Съвсем логично главните пастори са и главната движеща сила на тези църкви и те често си поставят впечатляващо амбициозни цели, чийто своеобразен принцип е „Колкото е възможно по-бързо, колкото е възможно по-мащабно“. Като например пастор С. Кумар, основател на най-известната мегацърква в Индия – Calvary Temple в Хайдерабад, чиято мисия бе да построи огромен храм за рекордно кратки срокове. „Възможно ли е да се построи църква за 52 дни, която да побира почти 18 000 души? Това е въпрос за милион долара! Това граничи с невъзможното. В случай че църквата не бе построена за този период, то каквато и репутация да си беше изградил през годините брат Сатиш Кумар, тя щеше да бъде срината. Но Бог беше толкова добър към него и неговата дума. Въпреки многото проблеми и предизвикателства по време на строителството, все пак Бог удържа на обещанието Си и помогна тя да бъде завършена за 52 дни. Всички енориаши влязоха в новия храм на 1 януари 2013 г. в 18 ч.“, се казва в послание на сайта на въпросната църква. Несъмнено трябва да се отбележи, че впечатляващи са и мащабите на благотворителната активност, която развиват много от тези църкви. Например за месеците на социална изолация в Индия, предизвикана от разпространението на коронавируса, от Calvary Temple са раздали 700 тона хранителни продукти и санитарни материали на 30 хиляди бедни индийски семейства.[2]


За характерните специфики на мегацърквите и за тяхното бъдеще разговаряме с Тодор Велчев, съосновател на гражданското сдружение за християнска апологетика и просвета „Харта“.


Според данните от проучване отпреди няколко години един от десетима възрастни в САЩ, принадлежащ към протестантска общност, посещава именно т.нар. мегацърква. Как оценявате това явление, което не е изолирано американско, но го срещаме и в Южна Корея, Индия, Африка?


Самият факт, че мегацъркви можем да открием почти на всеки континент, показва, че става дума за глобален феномен. Ако направим класация на тези общности според броя на членовете им, сред първите 10 няма да попадне нито една американска.[3] Там ще открием църкви в Южна Корея, Кот д’Ивоар, Нигерия, Колумбия, Чили и Аржентина с десетки хиляди и дори стотици хиляди членове. Прави впечатление, че тъкмо в тези страни – и изобщо в Азия, Африка и Латинска Америка – християнството има бързо и масово разпространение през последните десетилетия. Някои изследователи говорят за изместване на „центъра на тежестта“ на световното християнство от Севера към Юга (в глобалния смисъл на понятията) и смятат, че тази тенденция е необратима.


Затова ми се струва, че мегацърквите представляват една немаловажна черта на развитието на съвременното протестантство. И самите те са в постоянно развитие. Моделът им е американски по своя произход, но в отделните страни търпи съществени модификации, като се адаптира към местната култура. А и към динамиката на нашето историческо време, в което всичко става „мега“: големи мащаби, големи маси хора, големи цели, високи скорости на всичко.


Най-честите критики по отношение на мегацърквите са свързани с техния мащаб. Но може би техните членове и лидери биха възразили, че точно този аспект е в изпълнение на мисията на християнина да благовестява и да привлича към Христа все повече и повече хора, подобно на апостол Петър на Петдесетница, след чиято проповед се казва, че в един ден са повярвали 3000 души. Изтъква се още и аргументът, че още в началото на XIX век в САЩ започват строежите на големи протестантски храмове, които са били замислени именно да събират възможно най-голям брой хора... А и грандиозните катедрали в много европейски градове освен като символ на Божието величие и слава са издигнати и с този замисъл – да побират множество хора...


Ако под мегацърква се разбира просто „много голяма църковна общност“, това не е нещо ново в християнската история. Първата църква в Йерусалим е уместен пример. Към новоповярвалите 3000 души в деня на Петдесетница със сигурност са се прибавили доста повече – евангелист Лука говори за „множеството на повярвалите“ (Деян. 4:32, 5:14), за „стичане на мнозина и от околните градове“ (Деян. 5:16) и че „броят на учениците в Иерусалим се уголемяваше твърде много“ (Деян. 6:7). За мащабите на тази ранна „мегацърква“ говори и спешно възникналата потребност от специална организация за подпомагане на социално слабите: събиране на средства от продажба на имоти (Деян. 4:34-35) и избор на съответни служители (дякони; Деян. 6:3-6). Стремителното нарастване на Йерусалимската църква чрез Божията благодат е наложило мащабни решения.


Строежът на огромни катедрали в средновековна Европа и на големи храмове в ранната история на САЩ пък са примери по-скоро за планирано евангелизиране на заселващите се в големите градове. Тази дейност е дала добър плод. Първоначално езическото население на редица западноевропейски страни през Ранното средновековие се приобщава сравнително бързо към Църквата. При обявяване на независимостта на САЩ едва около 10 процента от населението са заявявали принадлежност към някоя християнска църква, докато към края на Гражданската война един век по-късно относителният брой на християните в страната е нараснал няколко пъти – и това се случва на фона на все по-нарастващ поток имигранти от Европа. Явно Евангелието е успяло да достигне до много хора, включително и чрез дейността на големи църковни общности в американските градове.


Можем да кажем, че в своята история Църквата периодично се изправя пред предизвикателството мегацърква както поради естеството на своята мисия на тази земя, така и поради радикалните промени в съответните общества. Опитвам се да гледам на съвременните мегацъркви от тази перспектива – по-скоро като опити за справяне с предизвикателствата на постмодерната епоха, а в никакъв случай като модел за църковно устройство. (...)


 


 


 


[1] https://www.christianitytoday.com/news/2014/february/founder-of-worlds-largest-megachurch-convicted-cho-yoido.html


[2] https://de.coronavirusnewslive.com/coronavirus/calvary-temple-in-india-gives-700-tons-of-food-and-medicine-to-help-the-needy-during-pandemic/


[3] Според данни от Handbook of Megachurches, ed. Stephen J. Hunt, Brill Handbooks on Contemporary Religion, vol. 19, 2020.

 


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org