BG | RU

СВ. ЯКОВ ИЗПОВЕДНИК И ЕПИСКОП АНХИАЛСКИ – НЕВИДИМИЯТ ЗАКРИЛНИК НА ПОМОРИЕ

година 2020 / брой 151, Венцислав Каравълчев

  

 


Историята на християнството в древния Анхиало, днешно Поморие, е изключително богата на събития и личности. С града са свързани редица големи имена от историята на Църквата, някои от които достигнали чрез праведния си живот такива духовни висоти, че веднага се превърнали в образци на подражание за цялата Църква както на Изток, така и на Запад. За съжаление, както неведнъж сме отбелязвали в нашите изследвания, мнозина от тези подвизавали се по нашите земи праведници, които толкова са обикнали Христа, че са се уподобили Нему, отдавна са забравени, а почитта и молитвената връзка с тях е прекъсната. Но милостивият Господ, Който „обича правдата и не оставя Своите светии” (Пс. 36:28), непрекъснато намира начини да ни напомни за техния подвиг, който трябва да се превърне във вдъхновение и пример за всички, които Го обичат и търсят.


Благовестието в Анхиало е донесено от ученика на св. апостол Павел, св. Теофан, който идва тук вероятно в 52 или 53 г. сл.Хр., веднага след проповедта на св. апостол Павел в градовете на траките по крайбрежието на Бяло море.[1] Тук за кратко пребивава и ученичката на св. Павел, просветителката на Марцианопол (дн. Девня) св. великомъченица Севастиана, на път за своята Голгота в Хераклея Тракийска.[2] Начатакът на Църквата, поставен от апостолския мъж св. Теофан, скоро дава обилни плодове и един от тях е първият известен с името си епископ на града св. Сотас Анхиалски, чиято памет се опитахме да възкресим в няколко публикации.[3] С това наше изследване бихме желали да извадим от забвението името и паметта на друг голям светец на Църквата, свързал живота си с Анхиало, а именно св. Яков Изповедник и епископ Анхиалски.


 


Св. Яков Изповедник, епископ Анхиалски в изворите и в паметта на Църквата


Божият промисъл е отредил някои от Неговите най-верни чеда да останат непознати за земната Църква[4], а други да бъдат само частично разкрити. Св. Яков Анхиалски e едно от тези големи имена, които можем да отнесем към втората категория. До нас не е достигнало самостоятелно житие на светеца, което до голяма степен определя липсата на памет и всеобщо почитание към него. Проявил още приживе своята святост, той е включен почти веднага в календара на Църквата, за което свидетелства кратката статия за него в Менология на император Василий ІІ от Х в. Но лаконичните и много общи сведения за живота на светеца, съдържащи се там, не спомагат особено за популяризирането му. Бихме искали с нашето изследване да осветлим поне малко живота и делото на св. Яков. Игнатий Дякон пише в Пролога си за живота на св. патриарх Тарасий, който е тясно свързан със св. Яков, че „дълбока тишина е покрила делото на св. Тарасий....“ и затова той иска да го осветли.[5] По подобен начин и ние искаме да сторим същото по отношение на св. Яков. Желанието ни е още по-голямо, защото светецът е напълно непознат в България. В българската историческа литература няма нито ред за този голям архиерей и аскет, липсва изследване за живота му и в чуждестранната литература. Името му там спорадично се споменава в изследвания за неговите ученици или сподвижници. Освен споменатото сведение в Менология информация черпим и от житията на други двама големи светци и подвижници от иконоборческия период, а именно св. Петър от Атроа (773–837)[6] и св. Антоний Нови (785–865)[7]. Съответно в редица изследвания и публикации, посветени на житията на св. Петър и св. Антоний, се съдържат препратки към св. Яков.[8]


Св. Петър от Атроа е голям подвижник от иконоборческия период. До него достигнала славата на великия Яков и той отишъл да му се поклони.[9] Двамата имали удивителна среща, при която св. Петър паднал в краката на св. Яков и горещо го помолил за благословение. Св. Яков прозрял неговия вътрешен духовен ръст, вдигнал св. Петър и казал, че е редно той да иска благословението на св. Петър. В края на тяхната първа среща св. Яков помолил св. Петър да остане да живее известно време близо до него. Св. Петър приел и двамата били тясно свързани един с друг до края на дните си.[10] (...)


 


[1] De S. Sebastiana, virgine martyre Heracleae in Thracia, commentarius praevius. – In: Acta Sanctorum (22). Junii, Tomus secundus. Appendix. Romae, 1867, p. 9.


[2] Ibid. p.1 – 2, 9.


[3] Каравълчев, В. Християнският Анхиало. – В: Поморие: древност и съвремие. Том. І, София, 2014, с. 125-143; Karavaltchev, V. The Venerable Sotas of Anchialos and the Montanist heresy. – Crkvene studije, т. 6, бр. 6, 2009, с. 283-293; Каравълчев, В. Блажени Сотас Анхиалски и ереста на монтанистите. https://dveri.bg/69fpq достъп 26.04.2020


[4] Само броят на мъчениците за Христа през първите три века на Църквата вероятно надхвърля десет милиона души. Като пример ще посочим, че само в Рим броят на мъчениците до Миланския едикт 313 г. е над 2,5 милиона жени, мъже, деца. Вж.: Birkhaeuser, J. History of the church, from its first establishment to our own times : designed for the use of ecclesiastical seminaries and colleges. New York, 1898, p. 57, f.n. 1.


[5] The life of the patriarch Tarasios by Ignatios the Deacon (BHG1698) (ed. S. Efthimiadis). Aldershot, 1998, p. 70. Вж. също: Cameron, A. Fifty years of prosopography : the later Roman Empire Byzantium and beyond. Oxford, 2003, p. 67.


[6] Житието на св. Петър първоначално е известно от един венециански ръкопис от X в. – cod. Marcian. gr. 583, ff. 58—95, За този ръкопис вж.: Zanеtti, A. Graeca S. Marci Bibliotlieca codicum manuscriptorum per titulos digesta, Venetiis, 1740, p. 305. Св. Петър се подвизавал в редица манастири, като получава прозвището си от манастира Атроа (μονὴ τῆς Ἀτρώας), разположен западно от планината Олимп недалеч от днешна Бурса (Бруса) в Мала Азия. До началото на ХХ в. се е считало, че това е единствен препис на този паметник, който е издаден от В. Лоран. Вж. Laurent, V. La Vie merveilleuse de Saint Pierre d'Atroa († 837). Editée, traduite et commentée. (Subsidia hagiographica, Nr. 29). Bruxelles 1956. Само година след издаването на това житие в Глазгоу, Англия, е открит и втори ръкопис (обработен, на места съкратен, на места допълнен препис) на ръкописа, също от Х в. Този новооткрит текст е публикуван от Халкин. Вж.: Halkinn, F. Un nouveau ménologe grec de janvier dans un manuscrit de Glasgow. – Analecta Bollandiana, LXXV, 1957, p. 66—71. От своя страна Лоран прави нова публикация, в която сравнява новооткрития текст с първоначално издадения от него. Вж.: Laurent, V. La Vita retractata et les miracles posthumes de Saint Pierre d'Atroa. (Subsidia hagiographica, Nr. 31). Bruxelles, 1958. Автор и на двете жития е монах Сава, ученик на св. Петър. Той е автор и на известното житие на св. Йоаникий, както вероятно и на житието на св. Макарий от манастира Пеликит. Вж.: Bibliotheca Hagiographica Graeca (BHG), (ed. F. Halkin). T.2, Bruxelles, 1967, p. 35 № 935, р. 67 №1003. Паметта на светеца се чества на 1 януари.


[7] Bibliotheca Hagiographica Graeca (BHG), (ed. F. Halkin). T.1, Bruxelles, 1967, p. 50 № 142, 143; Βίος και Πολιτεία του Οσίου Αντωνίου του Νεου. – Православный Палестинский сборник. Т. ХІХ, 3, С.Петербург, 1907, σ. 186 – 216. Паметта на светеца се чества на 11 ноември.


[8] Halkin F. Saint Antoine le Jeune et Pétronas le vainqueur des Arabes en 863. – In: Analecta Bollandiana, LXІІ, Bruxelles, 1944, p. 187 – 225; Menthon, A. Une terre de legendes L’Olympe de Bithynie: ses saints ses couvents, ses Sites. Paris, 1935, p. 114; Tougher. S. The eunuch in Byzantine history and society. London and New York, 2008. p. 73.


[9] Menthon, A. Une terre de legendes L’Olympe de Bithynie..., p. 115.


[10] Ibid.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org