BG | RU

СКАНДАЛ В ОКСФОРД: СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ С ОТКРАДНАТОТО ЕВАНГЕЛИЕ

година 2020 / брой 148, Шарлът Хигинс

  

 


Каква е връзката между един ексцентричен професор по древни ръкописи от Оксфорд, американски милиардери – евангелисти, и изчезнал фрагмент от древен ръкопис?


За да откриете д-р Дърк Обинк в колежа „Крайст Чърч“ в Оксфорд, първо трябва да прекосите импозантния двор на колежа, създаден от кардинал Уолси преди зрелищното му падение през 1529 г.[1] Изкачвате са по едно стълбище, в края на което, зад врата, на която е закачено съобщение за колежански фестивал на изкуствата от 2007 г., се намират кабинетите на Обинк. Не бързайте, може да се окаже, че няма кой да ви отвори. От октомври 2019 г. той е отстранен заради най-големия скандал, развихрял се някога във Факултета по класическа история и езици на Университета в Оксфорд.


Доцент по папирология и гръцка литература в Оксфорд, Обинк заема едно от най-желаните работни места в своята област. Роден в Небраска, малко над 60-годишен, този мрачен човек е „успял в академичната надпревара“, казва Кандида Мос, професор по богословие в Университета в Бирмингам. През 2001 г. е удостоен с наградата за „гении“ на Фондация „Маккартър” заради експертизата си в „спасяването на увредени древни ръкописи от стихиите на природата и времето“. През годините е получавал финансиране от милиони, а и в момента, поне на хартия, изпълнява проект на стойност 800 000 британски лири за възстановяване на папирусните свитъци, овъглени при изригването на Везувий през 79 г.


След като е назначен в Оксфорд през 1995 г., Обинк посреща в своя кабинет в колежа множество посетители: учени, студенти, изследователи. Имал е и не толкова обичайни гости, сред които търговци и колекционери на антики. В ъгъла на кабинета на Обинк има маса, върху която стоят две непроницаеми маски на египетски мумии. Масата е покрита с хартии и ръкописи, понякога и с някоя и друга папка с фрагменти от древни папируси. Един библиофил описва кабинета, в който попаднал преди няколко години, като „като декор от филм за Индиана Джоунс“. Там получил предложение да закупи древен ръкопис от мъж на име Махмуд Елдър, с когото Обинк имал обща компания, вече закрита, наречена „Замъкът Фолио“.


В една бурна вечер около Архангеловден през 2011 г. стълбите към кабинета на Обинк са изкачени от двама американци – доктор Скот Карол и Джери Патингейл. И двамата са служители на семейство Грийн, семейство консервативни американски евангелисти, натрупали милиарди от верига магазини за занаятчийски стоки, наречена „Хоби Лоби“. По онова време семейството се е захванало с амбициозен нов проект: Музей на Библията, който трябвало да отвори врати през 2017 г. във Вашингтон. Карол е директор на музея. Ръкописите за колекцията „Грийн“ са купувани от компанията „Хоби Лоби“, а след това дарявани на музея, което носи и значителни данъчни облекчения. Патингейл пък ръководи Академичната програма на колекцията Грийн, която предоставя възможност на учени да изследват образците от колекцията.


Съветвани от Карол, семейство Грийн започва с шеметна скорост да изкупува библейски ръкописи, сред които Тори, ранни папируси с фрагменти от Новия завет: между 2009 и 2012 г. те изразходват 70 милиона долара за 55 000 такива находки, казва по-късно Карол. Пазарът на тази дотогава тайнствена колекционерска ниша скочил до небето. „Някои хора направиха състояние. Поне двама търговци, които до този момент изкарваха 1–2 млн. евро годишно, сега внезапно спечелиха между 100 и 200 млн. евро за година“, казва един дългогодишен колекционер.


В посещението на Карол и Патингейл нямало нищо необичайно, тъй като редовно търсели експертизата на Обинк от областта на папирологията. Според Патингейл, тъкмо когато се стягали да си тръгват, Обинк се пресегнал към един кафяв плик, от който извадил четири фрагмента от папирус, по един от всяко едно от евангелията. Обинк им обяснил, че три от тези фрагменти са датирани от ІІ в. А четвъртият, фрагмент от Евангелието на Марк – с големина 4х4 см с формата на крило на пеперуда, съдържащ само няколко думи – бил още по-ранен. Почти сигурно от І в., което би го превърнало в най-стария запазен ръкопис от Новия завет, записан по-малко от 30 години след написването на самото Евангелие от Марк. Консервативните евангелисти придават огромно значение на Евангелията като Боговдъхновени думи. Възможността за самото съществуване на такава находка предизвиква неописуемо вълнение. Карол бил „превъзбуден – спомня си Патингейл. – Вените по шията му се издуха и той започна да крачи с високо вдигнати ръце.“


Карол, който отказва да бъде интервюиран, в свои изявления е определял разказа на Патингейл като пълен с „неверни спомени, мнения и преувеличения“. Но потвърждава, че Обинк наистина им е показал фрагмента от Евангелието на Марк „на масата в кабинета си … а след това се впусна в обяснение на палеографските детайли, които го убедили, че той трябва да е от края на І в. … И тъкмо в този разговор той предложи „Хоби Лоби“ да го купи“. Тогава продажбата не се случва. Ала накрая тези находки наистина са продадени на семейство Грийн, но това се е случило, след като Карол престанал да работи за тях през 2012 г. Продавачът, поне така изглежда, е бил Дърк Обинк. Или поне неговото име и подпис стоят под договора за продажба на „Хоби Лоби“ от 4 февруари 2013 г.


Проблемът е, че тези ръкописи, ако договорът за продажба е истински, не били собственост на Обинк. Те са част от колекцията от древни папируси „Оксиринх“, собственост на Египетското изследователско общество (ЕИО), които се помещават в библиотека „Саклер“ в Оксфорд. А както стана известно наскоро, семейство Грийн е закупило още тринадесет други фрагмента от тази колекция, 11 от които са били продадени от Обинк през 2010 г., а други два от търговеца на антики от Йерусалим Baidun & Sons. (Говорител на собственика Алън Байдун каза, че той е бил добросъвестен продавач и е проверил произхода на ръкописите, доставени му от лицето, което му ги е продало.)


Шест други фрагмента от колекцията „Оксиринх“ се оказват притежание на друг колекционер в САЩ, Андрю Стимър, чийто говорител също посочва, че ги е придобил добросъвестно и с наглед ясен произход (макар някои от тях по-късно да се оказват фалшификати). Търговецът, продал ги на Стимър, обяснил, че те идват от колекцията на Махмуд Елдър от Диърборн, щата Мичиган. Тоест някогашният бизнес партньор на Обинк. (Елдър не отговори на молбата за коментар. Както Музеят на Библията, така и Стимър оказват цялостно сътрудничество на ЕИО и са предприели действия за връщането на фрагментите.)


След това ЕИО установява, че през последните 10 години от колекцията „Оксиринх“ са изчезнали общо 120 фрагмента. След появата през юни 2019 г. на договора за продажба, под който стои името на Обинк, е нужно време, за да стихне предизвиканият от разкритието скандал. Що за човек, още по-малко учен, би откраднал, продал и спечелил от ръкописи, поверени на неговите грижи? (...)


 


[1] Томас Уолси (1473–1530) – английски архиепископ, кардинал на Католическата църква, издигнал се до влиятелен държавник по време на управлението на крал Хенри VIII, преди да изгуби благоволението на краля през 1529 г. Б.пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org